Определение № 809 от 07.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. Ловеч, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500544 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 2381 от 27.08.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 906 по описа за 2025 година, Районен съд - Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:

*****, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от Я. Б.

Я. – изпълнителен директор, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. Т. В. с ЕГН **********, с адрес село ****, за вземане в размер на 600 лева главница, 49.55 лева договорна лихва по договор за кредит, за периода 09.02.2024 г. до 28.06.2024 г., 110.31 лева мораторна лихва за периода от 10.02.2024 г. до 11.08.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и разноски.

Срещу разпореждането е подадена въззивна частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: *****, чрез пълномощника – юрисконсулт А. Б..

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Посочва се, на 11.08.2025 г., чрез ЕПЕП, било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. Т. В. с ЕГН **********, което на осн. чл. 9, ал. 3 от ЗСВ било разпределено на Районен съд – Тетевен. След като на заявителя станало известно на кой съд е разпределено заявлението, на 12.08.2025 г. заплатил сумата в размер на 21.25 лева, представляващи държавна такса.

Жалбоподателят твърди, че на 18.08.2025 г. заявил достъп до делото в системата на ЕПЕП, който бил предоставен на 19.08.2025 г. Счита, че РС – Тетевен погрешно е приел, че заплащането на държавната такса за подаденото заявление било по повод на дадени указания с предходно Разпореждане 1

№2256, тъй като същото било постановено на 12.08.2025 г., към която дата заявителят все още не е имал предоставен достъп до делото в системата на ЕПЕП, респективно съдържанието на цитирания акт не достигнало до знанието на заявителя, поради което той бил в обективна невъзможност да предприеме необходимите процесуални действия за изпълнение на указанията.

Твърди, че разпореждането, с което съдът е дал указания на заявителя било отворено на 20.08.2025 г. автоматично от системата на ЕПЕП, след като са изтекли 7 дни от неговото постановяване.

По изложените съображения, счита, че заповедния съд е стигнал до неправилен извод, че указанията са изпълнени частично, поради което Разпореждането, с което заявлението е отхвърлено е неправилно и моли същото да бъде отменено, а ч.гр.д.№906/2025 г. да бъде върнато на РС – Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Разпореждане №2454/05.09.2025 г. РС – Тетевен е оставил частната жалба без движение до внасяне на следващата се държавна такса в размер на 15 лева. Нередовностите са отстранени в срок.

Обжалваното разпореждане е връчено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД чрез ЕПЕП на 03.09.2025 г. Жалбата е подадена на 05.09.2025 г., също чрез ЕПЕП.

Предвид гореизложеното съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

Съдът установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по Заявление, подадено на 11.08.2025 г. по електронен път, чрез ЕПЕП, от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу длъжника Б. Т. В. с ЕГН **********, с адрес село ****, за вземане в размер на 600 лева главница, 49.55 лева договорна лихва по договор за кредит, за периода 09.02.2024 г. до 28.06.2024 г., 110.31 лева мораторна лихва за периода от 10.02.2024 г. до 11.08.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и разноски. Заявлението било разпределено на Районен съд – Тетевен, на осн. чл. 9, ал. 3 от ЗСВ. След образуване на делото. съдът е констатирал, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е нередовно, поради което с Разпореждане №2256/12.08.2025 г., го е оставил без движение, като е указал, че в тридневен срок от получаване на съобщението, заявителят следва да представи документ за платена държавна такса в размер на 21.25 лева, както и дали длъжникът е уведомен за цесията, по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД, по какъв начин и на коя дата, получено ли е от него уведомлението.

Съобщението за отстраняване на нередовности е изпратено на 2

12.08.2025 г. на заявителя, чрез ЕПЕП.

На същата дата, 12.08.2025 г. по делото е постъпила молба с приложена вносна бележка за платена държавна такса в размер на 21.25 лева.

С Разпореждане №2381/27.08.2025 г., РС – Тетевен е отхвърлил изцяло подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като е счел, че дадените указания не са изпълнени в цялост, като по делото била представена само вносна бележка за платена такса, но не са представени доказателства относно дали и по какъв начин длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземане.

Разпореждането е изпратено на заявителя чрез ЕПЕП, на 27.08.2025 г., получено от него на 03.09.2025 г. на 05.09.2025 г. е постъпила частна жалба срещу разпореждането, с която се иска то да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящата инстанция счита, че подадената от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД въззивна частна жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, по ясен и разбираем начин.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, 3 ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от 3 препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. II т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241 от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.

В конкретния случай не е ясно как е формирана платената от гаранта сума от 764.09 лева, тъй като тази сума не съответства на претендирана сума за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава в общ размер от 759.86 лева, като лихвата за забава в размер на 110.31 лева е за периода 10.02.2024 година до 11.08.2025 година, т.е. за период по-голям от периода от датата на забавата до датата на твърдяното погасяване на дълга от гаранта. Освен това твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия, по изискуем потребителски кредит. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията писмо с обратна разписка, изпратено до длъжника без в тази насока да е посочено кога и от кого е получено и без да е приложена самата разписка.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, както и всички факти относно цедирането и настъпването на изискуемостта, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена,поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с 4 всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника за цесията, поради което от приложените доказателства не се установява активната легитимацията на заявителя.

По отношение възражението в частната жалба, че заповедният съд погрешно е достигнал до извода, че плащането на д.т. е по повод дадените указания, тъй като не били надлежно уведомени за разпореждането, с което заявлението е оставено без движение.

След направена справка в електронната папка на частно гражданско дело №906/2025 г. по описа на РС – Тетевен, през ЕИСС, става ясно, че Разпореждане №2256 от 12.08.2025 г. е изпратено на заявителя чрез ЕПЕП в деня на постановяването му - 12.08.2025 г. Данни за отварянето му няма, поради което съдът е счел, че след изтичане на 7 дни от изпращане на съобщението, то се счита връчено на 20.08.2025 г., от която дата започва да тече тридневния срок за отстраняване на нередовности.

Действително „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е подала заявление за достъп по електронно дело на 18.08.2025 г. и такъв е предоставен на 19.08.2025 г. Съгласно чл. 32, ал 2, т. 3 от Наредба №6 от 03.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, в последната редакция от 07.07.2025 г., с попълването и подаването на електронен формуляр от заявителя за издаването на заповед на изпълнение, се счита, че последният е дал съгласие за получаване на електронни изявления и електронни документи до приключване на заповедното производство. Освен това при действие на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба №5 от 01.06.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация, в случаите когато едно лице вече е регистрирано като потребител, дало е съгласие да получава електронни изявления от органите на съдебната власт (Заявление за достъп до електронни съдебни дела Вх.№ 6153/18.08.2025 г.) и е посочило валиден електронен адрес за уведомяване и при наличието на технологична и правна възможност достъпът до електронната преписка се създава автоматично. Същевременно в разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 ГПК е предвидено, че лице, извършващо процесуално действие в електронна форма, може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда, като ал. 3 на чл. 38а ГПК фингира съгласие за връчване на електронен адрес, при извършено процесуално действие в ЕПЕП. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ГПК връчването на дружеството – заявител е предвидено да се извършва само по реда на чл. 38, ал.2 от ГПК.