Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 13.03.2020, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 206/2020
Вид
Решение № 146
Подписан
13.03.2020
В сила
29.08.2020
Състав
АСЕН ИВАНОВ ДАСКАЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 - 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 - 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 - 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 - 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 - 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.93 т.9 · Наказателен кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№

13.03.2020г., град ***

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №206 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 454475-F495116/ 31.07.2019 г. на *** НА ОТДЕЛ „***“ В ДИРЕКЦИЯ „***“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ***, на „***.“ ЕООД с БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с § 71 ал.1 от ПЗР на същата Наредба.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: не е посочен нормативния акт, в който е предвидено твърдяното нарушение; съставеният Акт за установяване на административно нарушение не е връчен и подписан от страна на ***на дружеството; издаденото НП не е връчено лично на ***на дружеството; неоснователно, административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН; неясно е посочена административнонаказателната разпоредба в НП.

Наред с това, оспорва и фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП като изтъква, че констатираните неизрядности при извършената проверка от страна на органите на *** са се дължали на токов удар. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Допълва, че така, както е описано нарушението /в АУАН и НП/, същото е неконкретизирано, тъй като се препраща към Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а същите приложения, на свой ред съдържат редица изисквания; счита, че твърдяното нарушение не е извършено и поради това, че към датата на съставяне на АУАН, за търговеца все още е течал срок за привеждане в съответствие на дейността – до 30.06.2019г. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, както и за присъждане на ***равените по делото разноски.

За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени процесуалните правила и е издадено Наказателно постановление, което е законосъобразно и правилно.

Пледира същото да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F495116/26.06.2019г. от страна на Х.К.Д. – инспектор по приходите при ЦУ на ***, в присъствието на свидетелите Н.П.П. и Р.Г. Й., както и на съответно упълномощен предста***ел на „***“ ЕООД – *** /л.18 – 19 от делото/. Съставен е за това, че при извършена проверка на 21.06.2019 г., в 13:55 часа, в търговски обект - магазина за хранителни стоки, находящ се в с. ***, ул. „***“, ***, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД ЕИК: ***, е установено, че „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС и не използва в момента на проверката в търговския обект система за управление на продажбите; представена е компютърна конфигурация, която в момента на проверката е разглобена и не функционира. В търговския обект е монтирано и се използва от 17.05.2019 г.фискално устройство модел ***, с номер на фискалното устройство *** и ФП № ***. Изяснено е, че до 17.05.2019 г. в обекта е използвано ФУ с ИН № *** и ИН на ФП № ***, което не е от одобрен тип спрямо него. В тази връзка е ***равен извода, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да отговаря на функционалните и техническите изисквания, съгласно Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в законоустановения срок до 31.03.19г. - като след посочената дата е продължило да използва и до 17.05.2019 г. фискално устройство, което не е от одобрен тип спрямо него. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с § 71 ал.1 от ПЗР на същата Наредба; отбелязано е, че доказателства за резултатите от проверката и ***равените констатации се съдържат в съставен ПИП сер. АА № 0372125/21.06.2019 г. и Протокол № 1559226/24.06.2019 г. и Протокол № 1559227/26.06.19г. При съставяне на АУАН, възражения не са ***равени. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е подадено възражение, в което се отбелязва, че посочената компютърна конфигурация не е в работещо състояние поради токов удар, както и че в хода на проверката от страна на дружеството са представени доказателства за това, в т.ч. – фактури за закупуване на компютърната конфигурация и нейните компоненти, свидетелство за регистрация на фискално устройство, известие за застрахователно събитие, констативен протокол за бракуване на техника.

Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в АУАН фактическа обстановка; не е отдал вяра на ***равените от страна на нарушителя възражения.

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД с БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с § 71 ал.1 от ПЗР на същата Наредба.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.58 – 63 от делото/.

Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, касаещи редовното протичане на административнонаказателното производство. Не отговаря на истината твърдението, че в АУАН/НП не е посочен нормативния акт, в който е предвидено твърдяното нарушение, ***ротив – макар и в съкратен вид, наименованието на нормативния акт е ясно посочено - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вместо пълното й наименование - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Подобно съкращаване на наименованието е допустимо, тъй като не ограничава възможността на нарушителя да реализира правото си на защита. Също така, дейст***елно, съставеният Акт за установяване на административно нарушение не е връчен и подписан от страна на ***на дружеството, а е връчен на упълномощено лице. За същото лице обаче е представено надлежно пълномощно /л.18 – 19 от делото/, в което, като част от предста***елната му власт е посочено, че /т.6/ има право да представлява дружеството пред органите на *** като подава декларации, подписва актове и протоколи, приема връчване на актове от името на търговеца. Следователно, връчването на процесния АУАН, на пълномощник, е процесуално редовно. По-нататък, издаденото Наказателно постановление, отново е връчено на споменатия пълномощник, което действие, при съобразяване както на представеното на л.18 – 19 пълномощно, така и това на л.33, и общата предста***елна власт както пред органите на ***, така и пред други държавни органи - води до извода, че правото на защита на „***“ ЕООД не е нарушено по никакъв начин; отделен е въпроса, че връчването на НП, от една страна, следва издаването на същото и няма отношение към неговата законосъобразност, а от друга – осъщественото в случая връчване, очевидно не е препятствало дружеството да заведе процесната жалба, т.е. да реализира правото си на защита в съответния обем. Не може да се разглежда като процесуално нарушение, на следващо място, неприлагането на привилегията на чл.28 ЗАНН – касае се за материалноправен въпрос, за който ще стане дума по-долу. Не може да се приеме за основателно и възражението, че в обжалваното НП е неясно посочена административнонаказателната разпоредба – ***ротив, отбелязването на разпоредбата на чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС е ясно и не поражда никакви съмнения в очертаната насока. По-нататък, неоснователно се счита, че по начина, по който е описано нарушението /в АУАН и НП/, същото е неконкретизирано, тъй като се препраща към Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а същите приложения, на свой ред, съдържат редица изисквания. Дейст***елно, споменатите Приложения съдържат множество изисквания, но в случая, конкретно посочване на всички или някои от тях, не се налага, доколкото както актосъста***елят, така и административнонаказващият орган са възприели тезата, че изобщо липсва съответно фискално устройство, в разрез със срочното задължение по § 71 ал.1 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.

Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Х.К.Д., Н.П.П. и Р.Г. Й. и писмени доказателства /л.7 – 9, л.16 – 17, л.21 – 26, л.31 – 32 от делото/. Показанията на свидетелите Д., П. и Й. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни. Същите са относително подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите не оставят съмнение в тяхната истинност, а и същевременно, не се намират помежду си в противоречия, които се налага да бъдат обсъдени. В подкрепа на свидетелските показания са и ПИП сер. АА № 0372125/21.06.2019 г. и Протокол № 1559226/24.06.2019 г. и Протокол № 1559227/26.06.19г. Съвкупната преценка на изброените доказателствени материали води до извода, че същите са изцяло в подкрепа на изложените в АУАН и НП, факти и обстоятелства, които Съдът приема за доказани по убедителен начин – и няма да преповтаря.

Следва да бъде отбелязано, че представените от страна на нарушителя писмени доказателства - фактури за закупуване на компютърната конфигурация и нейните компоненти, свидетелство за регистрация на фискално устройство, известие за застрахователно събитие, констативен протокол за бракуване на техника – не са в състояние да опровергаят фактите и обстоятелствата, изложени в АУАН и НП. От тези писмени доказателства се установява, че още през 2017г., от страна на „***“ ЕООД са закупени компютърна конфигурация, както и програмен продукт „***“; че на 02.06.2019г. е заявено застрахователно събитие пред „***“ЕАД, във връзка с неуточнено конкретно движимо имущество, повредено при настъпил токов удар; че на 26.06.2019г. /т.е. деня на съставяне на процесния АУАН/, компютърен специалист е дал становище, че поради изгоряло дъно, компютърната конфигурация е нефункционална и следва да бъде бракувана. Както обаче изрично посочва в свидетелските си показания Х.Д., в хода на извършената проверка, от страна на дружеството не са представени /а такива не се представиха и в съдебното следствие пред настоящата инстанция/ как***о и да било доказателства, че посочената дефектирала компютърна конфигурация с програмен продукт „***“ изобщо е ползвана, докато в хода на проверката е изяснено, че с несъответно фискално устройство е работено в търговския обект в периода 31.03.2019г. - 17.05.2019г.