Решение № 610 от 26.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 84/2024
- Вид
- Решение № 610
- Подписан
- 26.04.2024
- Състав
- Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл. 5, ал. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 1, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 607а, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл.625 и сл. · Търговски закон
- чл. 626 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 630 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 634 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 610 гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично при закрити врати заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20241100900084 по описа за 2024 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА И ДНЕВЕН ЦЕНТЪР - А.“ЕООД излага, че е длъжник по търговски сделки и не е в състояние да погаси изискуемите си задължения. В тази връзка излага, че дружеството към момента не осъществява търговска дейност, няма текущи сделки, от които да очаква приходи, няма назначени работници и/или служители по трудови правоотношения. Сочи, че издръжката на дружеството е била осигурявана от такси от ползвателите на предоставяната от него социална услуга. Финансовите му затруднения започнали от 01.01.2015 г., когато била увеличена наемната цена на ползваните от него помещения до сумата от 5400 лв. месечно, като плащането на същата била преустановена на 01.01.2018 г., а общият размер на непогасената сума възлиза на 486 148.81 лв. към 31.12.2023 г., ведно с начислените лихви. Разходите за консумативите за ползвани електрическа енергия и вода били покривани от УМБАЛ „А.“ЕАД, като били префактурирани, а дружеството не успявало да ги погаси. Молителят сочи, че непогасените му задължения към НАП за данъци и осигурителни вноски възлизат на 12 554.30 лв., като начислени за минал период трудови възнаграждения и е в невъзможност да ги заплаща от 01.10.2023 г.
Сочи, че не разполага с имущество, с което да покрива разходите си, като предоставяната социална услуга била прекратена на 19.12.2023 г., от когато са прекратени и трудовите договори с работници и служители.
Моли на основание чл. 630 ТЗ спрямо него да бъде открито производство по несъстоятелност при постановяване на решение с последиците от това, поради състояние на неплатежоспособност на основание чл. 607а, ал. 1 ТЗ, а при условията на евентуалност – поради състояние на свръхзадълженост, на основание чл. 607а, ал. 2 ТЗ.
Предявена е молба с правно основание чл. 625 ТЗ от длъжника „ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА И ДНЕВЕН ЦЕНТЪР - А.“ЕООД.
1
Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена Справка от ТД на НАП - София за задълженията на „ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА И ДНЕВЕН ЦЕНТЪР - А.“ЕООД към 05.03.2024 г., от която е видно, че начислените непогасени такива за периода 01.10.2023 г. – 31.01.2026 г. данъчни и здравно – осигурителни вноски възлизат общо на 12 286.88 лв., от които 12 577.28 лв. – главница и 290.40 лв. – лихва.
От постъпилата по делото справка от Имотен регистър при Агенция по вписванията се установи, че не са регистрирани притежавани от дружеството недвижими имоти.
По делото е изслушана съдебно финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, заключението по която не е оспорено и съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. В заключението по експертизата е анализирано финансовото му състояние в периода 2021 г. – 2023 г., вкл. Посочено е, че сумата на актива на дружеството към края на 2021 г. възлиза на 19 000 лв., от която 0.89 са парични средства, при общ размер на задълженията от 439 000 лв.; към края на 2022 г. възлиза на 25 000 лв., от която 0.92 са парични средства, при общ размер на задълженията от 485 000 лв. и към края на 2023 г. възлиза на 3000 лв. – парични средства, при общ размер на задълженията от 545 000 лв. Задълженията през анализираните счетоводни години са формирани от начислени такива към доставчици, към предприятия – УМБАЛ „А.“ - по фактури за наем и префактуриране на режийни разноски като ток, вода, газ; осигурителни задължения и данъчни задължения.
Изчислени са коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за анализирания период, като стойностите им по години са, както следва: за 2021 г. – 0.04; за 2022 г. – 0.05; за 2023 г. – 0.00. В заключението е посочено, че еднаквата стойност на всички коефициенти на ликвидност по години се дължи на факта, че дружеството не разполага с други текущи активи освен с парични средства.
Същевременно се сочи, че стойността на всеки коефициент по години през периода е под препоръчителните граници за финансова стабилност, което сочи на невъзможността на дружеството да погасява текущите си задължения с наличните парични средства през целия анализиран период. Коефициентът за финансова автономност през целия анализиран период е с отрицателна стойност, което се дължи на отрицателната стойност на собствения капитал на предприятието, което от своя страна сочи на извода, че дружеството е изцяло зависимо от кредиторите си.
Отрицателни са стойностите и на коефициента на задлъжнялост, което е показателно, че дружеството не разполага със собствен капитал. Отчетени са следните финансови резултати за периода, а именно загуба, съответно в размер на 46 000 лв. за 2021 г.; в размер на 41 000 лв. за 2022 г. и в размер на 78 000 лв. за 2023 г. В експертизата се сочи, че счетоводната отчетност на дружеството е съобразно Националните счетоводни стандарти. Според заключението, към датата на подаване на молбата за несъстоятелност – 12.01.2024 г. общият размер на задълженията на дружеството възлиза на 544 198.76 лв., а общата стойност на активите /дълготрайни активи и парични средства/ е 1946.86 лв. Сочи се, че дружеството практически не разполага с активи, като дълготрайните активи са напълно амортизирани, а парични средства към края на 2023 г. са в размер на 2 000 лв., при налични такива в размер на 17 000 лв. – към края на 2021 г. и в размер на 23 000 лв. към края на 2022 г., като не е в състояние да погасява текущите си задължения. Последното плащане, извършено от търговеца, е на осигурителни вноски от 24.10.2023 г. в размер на сумата от 3124.43 лв., а на 21.12.2023 г. е извършено плащане на трудови възнаграждения в размер на сумата от 27 957.22 лв.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект, доколкото според твърденията на молителя, същият се явява длъжник по договори, сключени във връзка с упражняваната от него търговска дейност, както и към държавата по начислени и непогасени публични задължения, платими в полза на НАП същото в качеството му на търговец и работодател, като същевременно е изпаднал в невъзможност да погаси така възникналите в негова тежест договорни задължения.
Безспорно е качеството на „ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА И ДНЕВЕН ЦЕНТЪР - А.“ЕООД на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ като юридическо лице, извършващо по занятие търговска дейност и възникване на задълженията му във връзка с упражняваната от него търговска дейност, поради което същият се явява активно легитимиран да сезира съда с искане по чл. 625 ТЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на длъжника е вменено да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност, което следва да бъде сторено в 30-дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност.
За да бъде признато от съда това състояние, следва да бъде установено, че то е трайно, касаещо системно задлъжняване към кредитор/и на дружеството – длъжник, т.е. че не се касае за изпадането му в забава при единично неплащане на задължение при настъпване на неговата изискуемост.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособност, като на изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо състояние. В този смисъл, установи се, че молителят не разполага с краткотрайни активи, които да са съответни на стойност на краткосрочните му задължения. Краткосрочните задължения са тези с настъпила изискуемост към момента на завеждане на молбата, като следва да бъдат свързани с търговската му дейност и длъжникът да е спрял плащанията им. От значение е актуалното към момента икономическо състояние на дружеството, съобразно което съдът намира, че длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите си и което състояние е съответно на дадената дефиниция за неплатежоспособност в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
От приетата по делото и неоспорена експертиза се установи финансово – икономическото състояние на молителя за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г., което е влошено такова, като през целия анализиран период се наблюдават стойности на натрупаните изискуеми задължения значително надвишаващи активите на дружеството. Установи се, че дружеството не разполага с дълготрайни активи, при чието осребряване би могло да се достигне до удовлетворяване на задълженията му, като осчетоводените такива са напълно амортизирани. В подкрепа на изложените в молбата твърдения за невъзможността на търговеца да погасява задълженията си е размерът на натрупаните задължения, като начислените такива за незаплатен наем за ползваните обекти за осъществяване на дейността и незаплатени консумативи за режийни разноски са показателни за неспособност да осигури условията за осъществяване на търговската му дейност, свързана с предоставяне на социални услуги в полза на хора в затруднено положение да полагат грижи сами за себе си. От стойностите на приложените финансови коефициенти на ликвидност, които през целия анализиран период са извън референтните граници, се установява трайното и обективно състояние на търговеца, който е в невъзможност да покрива краткосрочните си задължения. Нещо повече, дружеството не разполага със собствен капитал, който е отрицателна величина, като е изцяло зависимо от кредиторите си. Отчетено е, че резултатът от търговската дейност на дружеството през целия анализиран период е 3 генериране на загуба и то в немалък размер, като през последната 2023 г. от 78 000 лв., при липса на активи. Същевременно, установи се, че в резултат на осъществяваната търговска дейност при непълен капацитет, са отчетени приходи, които не са достатъчни да покрият разходите за периода и съответно е налице загуба от дейността му.
Това състояние на търговеца е трайно, обективно, като непогасяването на падежиралите задължения не се дължи на волята на търговеца, а на неговата невъзможност за това.
При това положение, упражняването на търговска дейност от дружеството длъжник би се оказало застрашаващо интересите на неговите кредитори, с оглед невъзможността му да погаси текущите си задължения към тях. В подкрепа на това е и установеното състояние на дружеството при приложение на показателя - коефициент на финансовата автономност – възможността на дружеството да посреща дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни гаранции на кредиторите си, който като стойност представлява съотношение между собствения и привлечения капитал /задълженията/ по данни на баланса за съответната година. За целия анализиран период коефициентът е с отрицателна стойност.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал.
1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати изискуеми парични задължения по търговски сделки и възникнали във връзка с упражняване на търговската му дейност, установени като дължими такива, включително и към молителя.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи, като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само найстарото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и моментът, когато е спрял плащанията си към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В случая, показателите за икономическото състояние на дружеството сочат на отчетена загуба, като това състояние е отчетено като такова целия анализиран период и се явява тенденциозно. Макар и установените извършени две плащания в края на 2023 г. за погасяване на задължения на дружеството молител, същите не променят извода за общото влошено финансово състояние на дружеството. При това положение, като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде възприета 01.01.2021 г.