Решение № 1807 от 16.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1807 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330113880 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, против В. Й. Ц., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 950 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит № ** от ** г.; 24,41 лева – възнаградителна лихва за периода ** г. – 16.11.2021 г.; 70,66 лева – лихва за забава за периода 27.09.2021 г. 02.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 311/18.01.2023 г. по ч. гр. д. № 349/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII гр. с.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № **/** г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сума в размер от 950 лева. Същата била усвоена от кредитополучателя след подписване на договора за кредит на ** г. и следвало да бъде върната в срок до 27.08.2022 г. на 12 месечни погасителни вноски, ведно с възнаградителна лихва. Лихвеният процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил 12,27 %, а уговореният ГПР по кредита – 49,60 %. Твърди се, че процесният договор бил 1 подписан чрез мобилното приложение MyIuteApp, като за целта били използвани декларирани от клиента биометрични данни (пръстов отпечатък или лицева идентификация). Поддържа се, че договорът за кредит бил сключен със средства за комуникация от разС.ие по електронен път при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие (ЗПФУР). Сочи се, че договорът за кредит и всички приложения към него били подписани цифрово. В случай, че дължимите по договора плащания бъдат просрочени, то клиентът дължал на кредитора освен договорената възнаградителна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума. Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения и не е осъществил дължимите от него плащания по процесния договор. Предвид изложеното се предявяват горепосочените искови претенции. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че ответникът Ц. не е сключвала договор за паричен заем от разС.ие с ищеца, не е кандидатствала за отпускане на кредит нито е получила твърдяната заемна сума. Оспорва се ответната страна да е получила копие от договора, погасителния план и приложимите общи условия по него, както и подписването на посочените документи с електронен и/или мастилен подпис. На следващо място се излагат твърдения за недействителност на договора за кредит поради нарушаване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в същия не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвало яснота по какъв начин е формиран, респ. общо дължимата сума по него. Поддържа, че клаузата за ГПР била нищожна поради нарушаване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се явявал нищожен. Предвид изложеното, моли така предявените искове да бъде отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото безспорно се установява, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ** от **г., по силата на който на ответницата е предоставена в заем сумата от 950 лева, при ГЛП 12,27% и ГПР – 49, 60 %. Това се установява и от заключението на вещото лице по ССчЕ – С. К., видно от което отпуснатата в заем сума на ответницата В. Ц. в размер на 950 лева и е преведена по системата на „Изипей“. С това съдът приема договорът да е сключен, доколкото заемът е реален договор, който се счита сключен от момента на предаване на паричната сума.

Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

2

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

С отговора на исковата молба са наведени доводи за нищожност на договора за кредит, на основание чл.22 ЗПК. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Нарушение е налице, тъй като в договора е посочена като абсолютна стойност ГПР– 56, 30 %, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не става ясно и дали предвидената в договора такса за разглеждане на документите за отпускане на кредит е включена в размера на ГПР.

При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК, както е процедирано в настоящия случай, а задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с посочената в Част I от Приложение I към Директива 2008/48 математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване. Целта на това изискване е към момента на сключване на договора потребителят да има възможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредитен ресурс. С оглед на това дори и да са спазени изискванията за максимален размер на ГПР – до пет пъти законната лихва, ако в съдържанието на ГПР не са включени всички разходи по кредита, е налице неправилно посочен ГПР. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в процесния договор по см. на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени 3 икономическите последици от сключването на договора, предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита, като не се доказва освен това по делото, че посоченият в договора ГПР е действително приложеният. Това от своя страна води до заблуждение на потребителя, когато съпоставя наличните пазарни предложения и прави своя икономически обоснован избор дали да сключи договора.

Изложеното, според настоящия състав, влече недействителност на договора в неговата цялост, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На основание чл. 23 ЗПК на ищеца следва да се присъди само чистата стойност по кредита в размер на 950 лева, доколкото според заключението на вещото лице по ССчЕ плащания по договора от страна на ответницата не са извършвани. Ето защо, основателен е предявеният иск за главница и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, а акцесорните претенции ще се отхвърлят.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но такива ще се присъдят само на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, доколкото ответникът не е сторил разноски. Ищецът е направил разноски в размер на 21, 54 лева – ДТ, 400 лева – депозит за особен представител, 200 лева – депозит за ССчЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер. Съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 655, 91 лева. На ищеца ще се присъдят и разноските в заповедното производство по ч. гр. д. № 349/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII гр. с., съразмерно с уважената част от иска, които възлизат в размер на 71, 32 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.

Й. Ц., ЕГН ********** дължи на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 сумата в размер на 950 лева – главница по сключен между страните Договор за потребителски паричен кредит № ** от **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 10.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 311/18.01.2023 г. по ч. гр. д. № 349/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII гр. с., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за сумите 24,41 лева – възнаградителна лихва за периода ** г. – 16.11.2021 г. и 70,66 лева – лихва за забава за периода 27.09.2021 г. 02.12.2022г. по Договор за потребителски паричен кредит № ** от **г.

ОСЪЖДА В. Й. Ц., ЕГН ********** да заплати на ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 сумата от общо 727, 23 лева /седемстотин 4 двадесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 655, 91 лева в настоящото производство и 71, 32 лева в заповедното производство по ч. гр. д. № 349/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII гр. с., съразмерно с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5