Определение № 1793 от 16.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1793 гр. София, 16.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501694 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е образувано по две частни жалби, съответно на „Юробанк България“АД, чрез адв.П. В. и на „ЕОС Матрикс“ЕООД, чрез юрисконсулт П. Е. - и двете насочени против Определение № 228/25.04.2024 г., постановено по т.д. № 42/2023 г. по описа на ОС Б.град, с което молбите на частните жалбоподатели за изменение на постановеното по цитираното дело Решене № 4/08.01.2024 г. в частта му за разноските, присъдени в полза на ищците „Инвест строй“ЕООД и И. Б. П. са оставени без уважение.

В частните жалби са наведени идентични съображения за неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи установените такива относно определяне и присъждане на сторените в хода на производството разноски от всяка една от страните.

Поддържа се, че и двете дружества жалбоподатели не са дали повод за завеждане на исковото производство пред ОС Б.град, вкл. са признали предявения отрицателен установителен иск още с отговорите си към исковата молба. С оглед това процесуално поведение на ответниците и по правилото на чл.78, ал.2 ГПК в полза на ищците не е възникнало право за репариране на сторените от тях по делото разноски.

В горната насока била и постановена съдебна практика по идентични казуси.

По подробно изложени доводи в подкрепа на посочените оплаквания се иска от настоящата инстанция отмяна на обжалваното определение и по съществото на спора изменение на постановеното решение в частта му за разноските, присъдени в полза на ищците по делото.

Ответниците по частните жалби са подали съвместен отговор, в който оспорват доводите на жалбоподателите и поддържат правилност на първоинстанционното определение по аргументи, застъпени в налична практика на касационната инстанция по релевантния въпрос относно дължимостта на разноски в полза на ищеца в казуси като процесния.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

И двете частни жалби са процесуално допустими, като депозирани в рамките на 1 преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощените процесуални представители на жалбоподателите – ответници по делото, при наличието на правен интерес за същите от атакуване на акта на първоинстанционния съд, защото са адресати на същия, а по арг. от чл.248, ал.3 ГПК обжалваното определение подлежи на последващ съдебен контрол.

Разгледани по същество частните жалби се явява неоснователни, по следните съображения:

Не е спорно и се установява от данните по първоинстанционното дело, че исковото производство по т.д. № 42/2023 г. по описа на ОС Б.град е образувано по предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ГПК, предявен от „Инвест Строй“ЕООД и И. Б. П. против „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД за установяване несъществуването на взеване в полза на ответниците, че не притежават правото на вземане спрямо ищците, подлежащо на принудително изпълнение за конкретно посочени суми, за които е било образувано изп.д. пред ЧСИ Г. Ц. въз основа на издаден изп.лист от 18.04.2013 г. по ч.гр.д. № 372/2013 г. по описа на РС Гоце Делчев, поради изтекла погасителна давност за периода от 14.12.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба.

Установява се още, че в отговорите по исковата молба и двамата ответници са признали предявения иск, поради което и са въвели възражение за недължимост на сторените разноски от ищците в производството.

Пред първоинстанционния съд е било представено и удостоверение от ЧСИ Г. Ц. - № *** от РКЧСИ, от което е установено, въз основа на издаден в полза на „Юробанк България“АД изп.лист срещу двамата ищци по делото пред него е образувано изп.д. № 1079/2013 г., което, към датата на издаване на удостоверението - 29.11.2023 г., няма издадено постановление за прекратяване на производството.

Производството пред ОС Б.град е приключило с постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК - при признание на иска от ответниците.

При така установените релевантни за настоящето производство факти решаващият въззивен състав приема, че следва да сподели изцяло крайните изводи на първоинстанционния съд за неоснованелност на възражението за частните жалбоподателиответници за недължимост от тяхна страна на сторените от ищците по делото съдебни разноски, поради наличието на хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК.

Последната предпоставя наличието в кумулативна даденост на две предпоставки, а именно - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

В случая действително е налице втората от посочените предпоставки, доколкото и двамата ответници изрично са признали предявения иск.

Данните по делото обаче не установяват наличието на първата от кумулативните предпоставки, а именно - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска.

Това е така, защото и към момента на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е установен факта на висящност на производството по изп.д. № 1079/2013 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., образувано по молба на „Юробанк България“АД за събиране на процесното вземане. Нещо повече - банката е прехвърлила същото вземане с договор за цесия 29.03.2019 г. - т.е близо седем години след образуване на изп.дело.

Ето защо висящността на последното и поведението на взискателя по него безсъмнено обосновава извод поведението на ответниците да е повод за завеждане на предявения отрицателен установителен иск от ищците, доколкото във всеки един момент е налице опасност от предприемане на действия по принудително събиране на вземането.

Този извод не може да се опровергае от твърдението на ответниците - частни жалбоподатели, че изп.дело било прекратено по право на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, т.к. последното изп.действие по него е било предприето на 13.12.2017 г.

На първо място доказателства за този факт не са ангажирани по делото /копие от изп.дело в цялост/.

2

На отделно основание, дори същият да се счете за безсъмнено установен, при наличието на противоречива съдебна практика по релевантия въпрос дължат ли се разноски в казус като настоящия - когато е предявени отрицателен установителен иск за признаване несъществуването на вземане, за което е издаден изп.лист, но не е налице висящо изп.дело за принудително събиране на посоченото в него вземане към момента на предявяването му, настоящият решаващ състав приема, че следва да сподели разрешението, възприето в цитираните и от първоинстанционния съд актове на касационната инстанция.

Това разрешение отговаря в най-пълна степен на целта на предявения иск - да даде защита на накърнената права на ищеца от неоснователни действия на ответника, защото те се явяват такива и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател / изп. титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание , ищецът има интерес да установи. Този му интерес е предпоставен вкл. и с оглед упражняване на други негови имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, вкл. и с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване все действия обективно засягащи правната му сфера /така мотивите към Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д. № 1660/2016 г., I т.о., ВКС/.

Като е достигнал до същия извод с обжалваното определение първоинстанционният съд е постанови правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 228/25.04.2024 г., постановено по т.д. № 42/2023 г. по описа на ОС Б.град.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3