Решение № 106 от 21.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500771 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуА. кодекс.

С решение № 279/16.10.2023 г., постановено по гр.д. № 49/2023 г. по описа на РС-Костинброд е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от Т. Д. К., ЕГН: ********** от с. Г., ул. „В.

Л.” № .. против ответниците С. И. К., ЕГН: ********** и А. И. К., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител Т. Х. Х., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „Д. Ч.“ № .. иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните действия, с които пречат на ищцата да упражнява собственическите си права, като премахнат изградената преграда, около 2.00 метра в съсобствения им имот, находящ се в землището с.

Г., а именно: Сграда - лятна кухня, със застроена площ от 80.00 кв. м., находяща се в северозападната част на УПИ № ... - .., .., в кв. ., при граници и съседи по скица : УПИ ..- .., улица и УПИ... – ... С постановеното решение Т. Д. К. е осъдена да заплати на ответниците 1 сумата от 1000 възнаграждение. лева

– представляваща платено адвокатско

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Т. Д. К., чрез пълномощника й адв. Б. И. с доводи за неправилност, незаконосъобразност, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Излага, че първоинстанционният съд не е посочил мотиви, които да обосноват направения окончателен извод по делото. Едностранно били коментирани част от показанията на ответните страни, а друга част въобще не били обсъдени.

Вместо да обсъди вида, продължителността, мястото и времето на установените от свидетелите на ищцата действия на ответниците, съдът е приел, че са противоречиви. Приетото заключение по съдебно-техническата експертиза потвърждавало установените от длъжностни лица при О.

К. обстоятелства по отношение на изграденото съоръжение в съсобствения имот, а именно: състоящо се от метални елементи от гофрирана ламарина с височина 2 м., закрепени на метални колове, забити в почвата; с местоположение идентично със ситуацията по т. 23-4, съгласно скицата към договора за разпределение на ползването на имота между съсобствениците. Излага се, че функцията на процесното съоръжение била да прегради плътно съсобствения имот на две части, а предназначението му не отговаряло на такова за преместваем обект, поради което следва да се определи като „ограда“. Процесната ограда не попада в изключенията на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, при които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Процесната ограда е издигната в самия поземлен имот и с оглед констатираната плътност и височина изисква издаване на разрешение за строеж каквото в случая не е налице. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло и предявеният иск по чл. 109 ЗС уважен като се претендират и разноски.

В срока за отговор е подаден такъв от малолетните С. И. К. и А.

И. К., представлявани от тяхната майка и законен представител Т. Х.

Х., чрез пълномощника им адв. А. Ц., с който оспорват въззивната жалба. Излагат, че според констативния протокол, съставен от специалисти по сигнал на ищцата до О. К. е установено, че не е намерена изградена ограда или строеж, а преградно съоръжение 2 представляващо параван от метални ламаринени платна, което не пречи на ищцата да ползва по предназначение частта от имота, който приема за собствен. В този смисъл е и заключението на съдебнотехническата експертиза, според което изграждането на паравана е съобразена с нормативната уредба, уреждаща строителните правила и норми.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Костинброд решение, поради което същата е процесуално допустима.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Костинброд е сезиран с искова молба от Т. Д. К. срещу ответниците С. И. К., ЕГН: ********** и А. И. К., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител Т. Х. Х., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „Д. Ч.“ № .., с която моли да бъдат осъдени ответниците да премахнат изградената преграда, около 2.00 метра в съсобствения им имот, находящ се в землището с. Г., която ограда пречи на ищцата да ползва сграда - лятна кухня, със застроена площ от 80.00 кв. м., находяща се в северозападната част на УПИ № ... - .., .., в кв. ., при граници и съседи по скица : УПИ ..- .., улица и УПИ ... - ...

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от С. И. К. и А. И. К., действащи чрез тяхната майка и законен представител Т. Х. Х., с който оспорват основателността на предявения иск.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот, Акт № ..., том .., рег. № .... от ......... г., на С. И. К. и А. И. К., действащи чрез своята майка Т. Х. се дава в общ дял и стават изключителни собственици на следните недвижими имоти: самостоятелно обособено жилище с декларирана застроена площ от 47 кв.м., което жилище представлява северозападната част от жилищна сграда, цялата със застроена площ от 123,42 кв.м.; едноетажна сграда 3 със застроена площ от 32 кв.м., заедно с 330/630 идеална части от дворното място, в което са разположени сградите, представляващо поземлен имот, находящ се в с. Г., О. К., който имот съгласно действащия кадастрА. и регулационен план, одобрен със Заповед № АБ-363 от 29.09.1982 г. на Софийски Окръжен Народен Съвет, последно изменен със Заповед № 889/25.10.2012 г., съставлява УПИ ...-.., ..в кв. ., с площ на имота от 630 кв.м., които идеални части ще се ползват реално в североизточната част на поземления имот, при граници заключени между т. 2, т.3, т.4, т.6, т.7 и т. 8, т.9, т. 10 и т.11, съгласно Договор за разпределение на ползването с нотариално удостоверяване на подписа с рег. № .... от . г. на Нотариу...........с с рег.

№ 103 на НК, ведно с приложената към него Скица, неразделна част към него. На Т. Д. К. се дава дял и става изключителен собственик на Сграда – лятна кухня със застроена площ от 80.00 кв.м., ситуирана в северозападната част от гореописания имот, заедно с 300/630 идеални части от дворното място, в което са разположени сградите, които идеални части ще се ползват реално в северозападната част на гореописания поземлен имот, при граници заключени между т.1, т. 5, т. 4, т. 3 и т. 2, съгласно Договор за разпределение на ползването с нотариално удостоверяване на подписа с рег. № 4886 от 06.12.2019 г. на Нотариус с рег. № 103 на НК, ведно с приложената към него Скица, неразделна част към него.

Видно от договор за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот от 06.12.2019 г., сключен между Т. Д. К. и И. Д. К.

/наследодател на А. И. К. и С. И. К./ в т. 3 е предвидено, че всеки от съсобствениците може да огради ползваната от него част от имота, като при ползването не пречи на останалите съсобственици.

С констативен акт № 11 от 10.10.2022 г., издаден от работна група при О. К. при проверка на място в процесния имот е констатирано, че е изградено преградно съоръжение /параван от метални ламаринени платна, използвани за временни строителни огради/, разположено по линията разделяща разпределено ползване на имота, съгласно Договор за разпределяне на ползването от 06.12.2019 г. В констативния протокол е посочено, че изпълненото съоръжение не се категоризира по ЗУТ като ограда, тъй като не е разположено по граници на УПИ. Не са установени нарушения на нормативни 4 разпоредби и няма основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Приетата съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. И.

В. С. установява, че в имота, находящ се в село Г., общ. К., ул. „В. Л.“ №.. е изградено преградно съоръжение от метални градински елементи от гофрирана ламарина с височина 2.00 м. Градинските елементи са закрепени на метални колове, които са забити в почвата като няма наличие на трайно закрепване с единични фундаменти на коловете или ивични основи. Заключението на вещото лице е, че процесното съоръжение не представлява ограда по смисъла на чл. 48, ал. 1 на ЗУТ, а местоположението му е идентично със ситуацията по точки 2-3-4, съгласно разпределението на ползване. Изграденото съоръжение на възпрепятства ползването и на двамата съсобственици и ползватели на двата дяла като достъпът им до имотите е свободен и безпрепятствен.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетели на ищцата – М. И. И. /леля на ищцата/, Г. А. Ш. /син на ищцата/ и свидетели на ответниците - Д. Ц. П. и Ж. Л. П..

Свидетелката М. И. посочва, че ламаринената ограда била изградена от бащата на Т. Х.. Оградата пречела на ищцата, тъй като не можела да си засажда цветя и засенчвала прозореца на едната стая.

Свидетелят Г. А. Ш. /син на ищцата/ посочва, че между двата имота имало изградена ограда, с височина над 2 метра, изградена от бащата на Т.. Ищцата засадила райграс в имота си, но след поставеното на оградата половината увехнал. Като се излезе от входната врата на къщата на един метър се намирала оградата, която правела засенчване в прозорците.

От показанията на свидетелката Д. П. се установява, че познава майката на ответниците Т. Х. и често посещава процесния имот, в който била изградена ограда от метална конструкция, от ламарина, висока около 2 метра, дълга 15-16 метра. Според свидетелката сянката пада в двора на имота на Т.. Причината, поради която била поставена оградата била, че имало много кучета в съседния двор и можело да нападнат децата й.

Свидетелката Ж.П. посочва, че се наложило да се постави тази 5 ограда, тъй като ищцата много се карала на ответниците, гонела ги да не влизат в нейната част от имота, а така също и защото имала куче, което не било вързано постоянно. Според свидетелката преди поставянето на тази ограда, ищцата правела прегради от палета и самата тя искала да има ограда на това място. Свидетелката посочва, че сянка в двора на Т. няма, а следобед има в двора на Т..

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

С негаторният иск по чл.109 от ЗС се предоставя правна защита на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи за пълноценно ползване на вещта. Искът е осъдителен и с провеждането му се цели да се премахнат последиците от неправомерни действия по отношение на обекта на собствеността или да се преустановят тези действия. Иначе казано с този иск е предвидена възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост в пълен обем. За да бъде уважен иска следва да са налице кумулативно две предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта, за която твърди, че е засегната от неоснователното действие на ответника и 2/ ответникът да е извършил неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява своето права на собственост. Този иск е приложим срещу всяко противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право. В случая първата предпоставка е налице – ищцата Т. Д. К. доказва, че е собственик на сграда – лятна кухня със застроена площ от 80.00 кв.м., ситуирана в северозападната част на поземлен имот, находящ се в с.

Г., О. К., който имот съгласно действащия кадастрА. и регулационен план, одобрен със Заповед № АБ-363 от 29.09.1982 г. на Софийски Окръжен Народен Съвет, последно изменен със Заповед № 889/25.10.2012 г., съставлява УПИ ...-.., .. в кв. ., с площ на имота от 630 кв.м., заедно с 300/630 идеални части от дворното място.