Определение № 3028 от 16.11.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2712/2026
- Вид
- Определение № 3028
- Подписан
- 16.11.2026
- В сила
- 16.11.2026
- Състав
- Светлана Изева, Светлана Станева, Радостина Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3028 гр. Пловдив, 16.11.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлана Изева
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502712 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, чрез адв. Х. М., против определение №11713/23.09.2026 г., постановено по гр.д. №1362/2026 г. по описа на РС Пловдив, V гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение №3605/14.07.2026 г., постановено по делото, в частта за разноските.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да се откаже присъждане на разноски на ищеца, а при евентуалност – да бъдат намалени значително. Излага съображения, че не е възможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното дело. Отбелязано е единствено, че адвокатското възнаграждение ще се изплаща при изключението на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., но без да е посочено конкретното дело, спорещи страни и предмет. ДПЗС е представен по още едно производство. Оспорва се материалната затрудненост на ищеца и се навеждат доводи за задължението на съда да изследва този факт.
Навеждат се съображения за злоупотреба с права - правото на иск е упражнено превратно, с цел увреждане на дружеството, като са предявени два идентични иска за идентични договори. Излага и съображения, че присъденото 1 адвокатско възнаграждение не е съобразено с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, както и решение от 13.07.2023 г. на СЕС по дело С-35/22 и решение от 21.03.2024 г. по дело С-417/22 на СЕС. Правят се и доказателствени искания – за изготвяне на справка дали същият договор е използван и по други дела, образувани от ищеца пред РС Пловдив; за събиране на доказателства, поискани с молба пред първоинстанционния съд, за изискване и прилагане на искова молба по посочено в частната жалба дело.
Прилага за сведение и цитирана в жалбата практика.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. С. чрез адв. Д. Б., като се излагат съображения за неоснователност на частната жалба и се иска атакувания акт да се потвърди.
Твърди, че е налице рамков договор за правна защита и съдействие, а и преценката за материалното състояние на ищцата е извън предмета на доказване по делото. Не оспорва, че е налице и друго дело между същите страни, но касае различни правоотношения. Не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в определения от закона срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение №3605/14.07.2026 г., постановено по гражданско дело №1362/2026 г. на Районен съд – Пловдив, е уважен изцяло предявеният от М.
С. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като „Сити кеш” ООД е осъдено да заплати сумата от 376.32 евро, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по недействителен договор за потребителски кредит №885082/27.06.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.02.2026 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 141.73 евро направени по делото съдебни разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити кеш” ООД е осъдено да заплати на адв. Д. Б. сумата от 204.52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно представителство в производството за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите е посочено, че са 2 съобразени разясненията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, доразвити с постановеното решение по дело C- 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд, отчетена е липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените действия, като на адв. Б. е определено възнаграждение в размер от 204.52 евро.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Сити кеш“ ООД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, с идентични съображения като тези в частната жалба.
В дадения срок не е постъпило становище от насрещната страна.
С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е посочил, че в постановеното по делото решение е разпределил отговорността за разноските между страните, и е изложил подробни мотиви, с които е обосновал извода, до който е достигнал. Решението на състава на съда е непроменено, поради което е счел, че не е необходимо да излага други мотиви в подкрепа на становището си.
Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение.
Производството по чл.248 ГПК е специфична фаза в процеса, в която са приключили както събирането на доказателствата, така и устните състезания, като е постановен и краен акт, чието изменение в частта за разноските се иска. Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението решаващият съд сам да може да промени решението си в частта за разноските, за да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който не е основен по делото. Нещо повече – да не се генерират допълнителни разноски за страните, които не могат да бъдат възмездени. Това обаче означава, че не могат да се събират нови доказателства, както и не могат да се правят нови възражения, които не са били направени до приключване на устните състезания. Ето защо не следва да се уважават направените доказателствени искания. Такива са недопустими в настоящето производство, 3 още повече, че се иска събиране и на доказателства, с които страната разполага и е могла да представи.
Неоснователни са доводите за невъзможност да се установи дали ДПЗС е свързан с първоинстанционното дело – договорът е представен с исковата молба – преди образуване на делото, като към онзи момент е било невъзможно да се посочи номер. В този смисъл не се възприемат доводите, че договорът е неопределен и неиндивидуализиран. Нещо повече – в приложеното пълномощно и ДПЗС са посочени разширен кръг от права, които не се свеждат само до настоящето дело, а се касае за правна защита и съдействие за всички съдебни инстанции, по образувани от и срещу С. дела.
Фактът дали са били налице предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ в настоящия случай е ирелевантен, тъй като, когато е уважен искът на страната и са налице предпоставките за присъждане на разноски, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски на самата страна или на процесуалния представител. Единствената разлика при заплатено възнаграждение от страната е възможността да се възразява за необосновано висок размер, докато при предоставена безплатна правна помощ размерът на възнаграждението се определя от съда. В този смисъл не следва да се обсъждат доводите налице ли са предпоставките за договаряне на безплатно адвокатско възнаграждение, доколкото за жалбоподателя са налице основанията за ангажиране отговорността за разноските по делото.
Не се възприемат доводите на жалбоподателя за злоупотреба с права, както и твърдението, че правото на иск е упражнено превратно, с цел увреждане на дружеството, като са предявени два идентични иска за идентични договори. Макар и идентични, договорите уреждат различни отношения, като ищецът е защитил правата си. В случая, дори и да бяха разгледани в едно производство, този факт следва да се отчете при определяне на възнаграждението на пълномощника. Нещо повече – с нарочно определение №5048/23.04.2026 г., постановено по делото, съдът е оставил без уважение искането за съединяване на дела.
Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС – определение №7/17.01.2022 г. по т.д. №339/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №502/29.06.2023 г. по ч.т.д. №989/2023 г. на ВКС, ТК, I 4 т.о. и много други.
За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност – и двете страни са представили само писмени доказателства във връзка с договора за кредит, изготвена е и експертиза по искане на С.. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което се е явил единствено представител на ищцата. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Касае се за висококвалифицирана дейност. Всички тези факти са съобразени, включително и цената на иска. Ето защо настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 204.52 евро е напълно адекватно на предоставената адвокатска защита. Не са налице основания и за намаляването му.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението – потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №11713/23.09.2026 г., постановено по гр.д. №1362/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив, V граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
5
2. _______________________
6