Решение № 695 от 31.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Пловдив, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20235300102978 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов” № 1, против С. Р. Л., ЕГН **********, и А. О. Л., ЕГН **********, и двамата с адрес:

*********************************, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че Община Пловдив е собственик на недвижим имотчастна общинска собственост, находящ се в гр.

*************************, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г., последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 20.12.2011г., разположен в сграда 4 в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ на обекта 68,29 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, антре и две тераси, при граници по кадастралната карта за апартамента: на същия етаж ***; под обекта: ***; над обекта- няма, а по ценообразуване: отляво - *******, отдясно - ********* отдолу - ****** с прилежащи части към същия обект: изба № 2, с площ от 6,74 кв. м, при граници за избата: от ляво- изба № 1, от дясно- изба № 3, ведно с 0,916 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който обект е идентичен с описания в АОС № 951/02.05.2011г. на район „*******”, включен във фонд „Настаняване под наем”. Със Заповед №ЖН-07/18.08.2006г. на Кмета на район 1

„*******”, Община Пловдив, С. Р. Л. и семейството й, включващо А. О. Л. - съпруг и Н. А.

Л.. - син, били настанени в общински апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещение и изба с адрес: гр. *****************************. Въз основа на издадената заповед, на 25.08.2006г. бил сключен Договор за наем на общинско жилище № 3325/25.08.2006г. за гореописания апартамент. С молба от 29.04.2010г. до Община Пловдив, С. Л. заявила желанието си да закупи общинското жилище по реда на чл. 45 от НУРУЖННОЖП. С решение №326, взето с протокол № 18/02.08.2011 г., ОбщС- Пловдив разрешил извършването на продажба на общински жилища на наемателите им, съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението, като под № 7 в приложението фигурирал апартамент ********************, а одобрената от Общ С- Пловдив цена съвпадала с данъчната оценка на имота- 38 555,80 лева. В изпълнение на решението била издадена Заповед № 11ОА2250/08.09.2011г. на Кмета на Община Пловдив, с която са определени плащанията, които купувачите следвало да извършват. Твърди се, че на 23.12.2011 г. между Община Пловдив и ответниците бил сключен договор № ************ г. за покупкопродажба на недвижим имот - частна общинска собственост, съгласно който Община Пловдив продала на С. и А. Л.и имота- предмет на настоящото производство, за сумата от 38 555,80 лв. В т. 3 от договора било посочено, че към момента на подписването му С. Л. и А.

Л. дължат на Община Пловдив следните суми: 38 555,80лв.- цена на апартамента; 1 156,67 лв., представляващи 3% режийни разноски; 231,33 лв., представляващи 20% ДДС върху режийните разноски, и 963,90 лв., представляващи 2,5 % местен данък. Страните са договорили, че сумите ще се изплатят на Община Пловдив в срок до 31 декември 2011 година /т.4 /. В т. 5 от договора било предвидено, че същият „прехвърля собствеността върху имота след превеждане на сумите по точка 3.1. от договора и нотариална форма не е необходима съгласно чл. 18 от Закона за собствеността “. С посочената уговорка, страните предвидили отлагателно условие за прехвърлянето на правото на собственост. Твърди се, че плащане до указания срок, а и до настоящия момент не постъпило от ответниците, поради което вещно-прехвърлителният ефект на сделката не е настъпил. Ето защо, според ищеца, С.

Р. Л. и А. О. Л. не са придобили правото на собственост на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив.

По повод описаната фактическа обстановка, ищецът е предприемал действия, насочени към изземване на имота от ответниците, но издадените заповеди в тази връзка са били отменени. Последно издадената заповед от 02.08.2018г. е била отменена с решение №1490/08.07.2019г. по адм. д. №219/2019г. на Административен съд- Пловдив, потвърдено с решение №8939/07.07.2020г. по адм.д. №10094/2019г. на ВАС. Поради това, ищецът счита, че за него се е породил правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост против ответниците. При условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен този иск, същият предявява и иск за разваляне на договора от 23.12.2011г., поради неизпълнение от страна на ответниците на задължението им за плащане на продажната цена на имота.

Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с 2 което да признае за установено, че ответниците не са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, а в условията на евентуалност- да бъде развален сключения между страните договор № ************г. за продажба на общински имот, поради пълно неизпълнение на задълженията на ответниците. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на пълномощниците на ищеца- юриск. Т. и юриск. А..

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от двамата ответници.

Ответницата С. Л. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че след първоначалното настаняване в описаното жилище през 2006 г., ответниците били наематели, а на 23.12.2011 г., след проведена административно - правна процедура, сключили Договор за продажба на недвижим имот на основание чл. 47 ал. 1, т. 3 от ЗОС с изх. № **************. Цитираният договор отговарял на законовите изисквания, като сключен в изискуема писмена форма, от оправомощено за това лице - Кмета на общината, съдържащ всички задължителни елементи на едно продажбено правоотношение: страни, предмет, цена - срокове и начин на изплащането й. Договорът бил действителен, поради което вещното право било прехвърлено още в момента на подписването му, независимо от уговореното „отлагателно условие“, което било недействително. При това положение, общината не следвало да се счита за собственик на имота. Като аргумент се изтъква, че договорът за продажба на недвижим имот действително може да бъде обусловен от отлагателно условие, което обаче нямало как да бъде свързано с цената. Съгласно съдебната практика, неплащането в срок на част от цената не може да бъде прекратително или отлагателно условие, а представлява факт, релевантен към последващото изпълнение на договора. Твърди се, че изпълнението на парично задължение е всякога възможно - чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, като при неизпълнението му се реализирала отговорността на длъжника.

Плащането представлява изпълнение на договора и с оглед на принципа, че договорите се сключват, за да се изпълняват, то този факт не представлява бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл. 25 ЗЗД. Изтъква се, че в правото свободата на договаряне не е абсолютна и не следва да противоречи на законовите текстове, а разпоредбите на чл.9 и чл.25 от ЗЗД са диспозитивни и страните могат да се договарят, само ако уговорките им не противоречат на повелителните, регламентирани норми на правото, на правната сигурност, на същността на определен вид договори. Самото плащане е единствено облигационно отношение между страните и няма общо с настъпващия веднага вещно-транслативен ефект при покупкопродажба на недвижими вещи.

Освен горното се твърди, че по самия договор е извършено частично плащане в определения срок, а на 31.12.2011г. е подадена и молба за удължаване на срока за плащане на сумите, но същата е заведена неправилно в деловодството на общината, в резултат на което останала без последствия, въпреки активността от страна на ответниците и готовността на кредитиращата ги банка да преведе сумите по договора, веднага щом общината съдейства за това. Същевременно, Община Пловдив едностранно прекратила административните си отношения с ответниците. Твърди се, че към момента са изтекли 3 всички срокове за предявяване на претенциите на общината. По изложените съображения, се иска да се отхвърлят предявените искове.

В депозирания от ответника А. О. Л., чрез упълномощения процесуален представител- адвокат А. П., отговор също е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че описаната от ищеца фактическа обстановка е непълна и не отразява правилно развитието на отношенията между страните по повод на извършената покупко-продажба на процесния имот, обективирана в приложения Договор № ***************., поради което се излагат следните обстоятелства: След като е издадена Заповед № **************** на Кмета на Община Пловдив, с която са определени плащанията, които купувачите трябвало да извършват, ответниците Л.и на 16.09.2011 г. са подали в деловодството на общината писмо от „******************* АД от 16.09.2011 г. до Община Пловдив, от което било видно, че А. Л. е одобрен за предоставяне на ипотечен кредит за закупуване на общинското жилище. В тази връзка, за да бъде осъществена процедурата по усвояване на ипотечния кредит, от банката посочили необходимост да получат съответни документи – проект на договор за продажба, в който да е упоменато, че имотът ще се закупи с ипотека от банката, с възможност да бъде вписана законна такава, удостоверение за данъчна оценка, схема и др. Тъй като по това писмо Община Пловдив не оказала никакво съдействие, на 11.11.2011 г. А. Л. поискал от Кмета на Община Пловдив да продължи определения в Заповед № **************** краен 3-месечен срок за плащане на сумите. По това искане, на 30.11.2011 г. Л. получил писмо - отговор от ищцовата община с изх. № *************г., в който било посочено, че определеният в Заповед № ************** срок за плащане на сумите бил изтекъл на 09.09.2011 г., а общинската наредба не предвиждала възможност за възстановяване на вече изтекъл срок. На 01.12.2011г. Л. подал възражение до Кмета на Община Пловдив, в което обяснил, че крайният 3-месечен срок, предвиден в заповедта от 08.09.2011г., нормално би следвало да изтече поне на 08.12.2011г., а не на следващия ден. На 08.12.2011г. ответникът Л. входирал ново банково удостоверение с вх. № 1************ г., този път от „*************“АД, в което било удостоверено, че е одобрен за усвояване на кредит за изплащане на цената на общинското жилище. Възражението на Л. от 01.12.2011г. било преценено за основателно, поради което Кметът на Община Пловдив издал нова Заповед № ***********г., с която удължил срока за плащане до 31.12.2011г. В изпълнение на новата заповед, А. Л. и съпругата му били повикани на 23.12.2011г. да подпишат Договор № ***************., с който закупили обитаваното от тях общинско жилище. В първия работен ден - на 27.12.2011 г. А. Л. посетил „*****************“ и представил сключения с общината Договор № ***************., но от банката го уведомили, че така договорените клаузи не позволяват сумите да бъдат заплатени с ипотечен кредит поради две основни причини: че уговореният в т. 4 от Договора срок за заплащане на сумите- до 31.12.2011г. бил обективно неизпълним, поради оставащите общо 4 работни дни, и че договорената клауза в т. 5 от Договора, съгласно която собствеността върху имота преминава в патримониума на купувача след изплащане на сумите, противоречи на закона - чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, според която разпоредба- Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на 4 договора принадлежат на лицето, което я учредява. Предвид така развилата се ситуация, А.

Л. изпратил до Община Пловдив Заявление от 30.12.2011 г., с приложено становище на „*****************“ и Платежно нареждане от същата дата, с което извършил частично плащане - сумата по т. 3.3. от договора. Със заявлението поискал да му бъде даден подходящ срок за плащане, който да съответства на договорения начин на плащане- чрез ипотечен кредит от „*******************. На 19.03.2012г. ответникът получил приложеното към исковата молба писмо- отговор с изх. № ******************., с което му било отговорено, че тъй като по сметката на Община Пловдив на 31.12.2011г. е постъпила само една сума от 231,33 лв., поради липсата на пълно изплащане на цената, сключеният Договор № ************ г. за покупко-продажба на недвижим имот „следва да се счита за развален по право“. На 02.04.2012 г. Л. подал жалба срещу писмо-отговор с изх. № *****************г., с която отново поискал да му бъде предоставен коректен срок за плащане на цената по договора, но вместо отговор по тази жалба, от страна на общината била предприета първата процедура- през м. 07.2013 г. по изземване на недвижимия имот.