Решение № 402 от 04.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Плевен, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430106270 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх. В, чрез юрк. Г.С.К., против П. И. И. от ***, с която се твърди, че между ответникът- като заемател и ищеца, като заемодател, е сключен Договор за потребителски кредит №***, за сумата от 600лв., за срок от 11 месеца, при ГПЛ от 40,90% и ГПР от 47,52%. Твърди се, че общата стойност на плащанията по договора е в размер на 729,54лв, като сумата е следвало да бъде върната на 11 равни месечни вноски, всяка от 66,32лв., с падеж 15- то число на месеца. Твърди се, че при сключване на договора, ответникът се е запознал с Общите условия към договора и е получил преддоговорна информация, като му е предоставен СЕФ. Твърди се, че съгласно договора и чл. 15 от Общите условия към него, заемателят може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора.

Твърди се, че по своя свободна воля, страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните услуги „Фаст“ и „Флекси“.Твърди, че от страна на ищеца е преведена заемната сума в полза на ответника- заемател.

Твърди е, че уговореното възнаграждение по закупените допълнителни услуги е: за допълнителна услуга „Фаст“- в размер на 210лв. и за закупена допълнителна услуга „Флекси“, в размер на 390лв; посочва се, че общият размер на вноската по закупена допълнителна услуга е 54.54лв., която се добавя към вноската по кредита. Твърди се, че общото задължение по кредита и по и закупените допълнителни услуги, е в размер на 1329.54лв, с месечна вноска от 120.86лв. Твърди се, че от страна на ответника има частично 1 плащане със сума от 730.26лв, с която е погасена сума в размер на 641.88лв, съгласно задължението по погасителен план (пет пълни вноски) и частично в размер на 37.58лв, по шестата вноска. Погасени са начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план –в размер на 18.38 лв. и сума от 70лв.- начислени такси по Тарифа. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 15.04.2023г. е вземането по договора е изцяло изискуемо. Твърди се, че закупените от ответника услуги имат следното съдържание: за услугата „Фаст: Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит. Твърди се, че ищецът е извършил всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвени са нужните документи и договорът е сключен в максимално кратки срокове, с което услугата е използвана от длъжника. За услуга Флекси: Отлагане на определен брой погасителни вноски- посочва се, че ответникът не се е възползвал от тази услуга. Намаляване на определен брой погасителни вноски; ответникът не се е възползвал от същата. Смяна на падежната дата на вноските; ответникът не се е възползвал от същата.

Моли съда, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.

240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 397,94лв, от която сумата от 354.48лв - главница и сумата от 43.46лв.- договорно възнаграждение, за периода от 15.11.2022г. до 15.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4265/2023г. по описа на ПлРС, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит №*** При условията на обективно кумулативно съединяване, моли съда, на основание чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца, сумата от 95.46лв.съставляваща неплатеното възнаграждение за закупена и използвана услуга ФАСТ и сумата от 194.26лв., съставляваща неплатеното възнаграждение за закупена услуга ФЛЕКСИ, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

Съдът констатира, че ищецът, в ИМ изрично заявява, че не се предявяват искове- за установяване на вземането- за сумата от 22.75 лв.законна лихва, дължима от 15.04.2023г. до 27.07.2023г. и за сумата от 44.46лв- лихва за забава, дължима от 16.06.2022г. до 15.04.2023г. и осъдителен– за сумата от 30лв- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, поради липса на материален интерес.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. П. И. И. е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че при сключването на договора, на ответника- заемател, не му е била представена преддоговорна информация и същият не е договарял получаването на допълнителни услуги и 2 не се е съгласявал за такива услуги. Посочва, че има извършени плащания със сумата от общо 730лв. Твърди се, че сумата по кредита изцяло е заплатена.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №2386/31.07.2023г. издадена по ч.гр.д.№4265/2023г, против която, в срок е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника. В указаният срок е депозиран настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява също, че с определение №3297/31.07.2023г., влязло в сила, на основание чл. 411, ал.2, т.2 т.3 от ГПК, е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумата от 95.46лв.- съставляваща неплатеното възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и за сумата от 194.26лв., съставляваща неплатеното възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и за сумата от 30лв- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

По делото безспорно се установява, че въз основа на искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт, от страна на ответника, е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №***, за сумата от 600лв и срок на договора - 11 месеца, при ГПЛ от 40,90 % и ГПР от 47,52 %, обща сума за погасяване – 729,54лв, при месечна вноска от 66,32лв. От съдържанието на договора се установява също, че заемателят П. И. И., е поискал и закупил допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които дължи възнаграждение- съответно – 210лв. и 390лв. съобразно клаузите по договора, възнагражденията се дължат на равни месечни вноски, към вноските по кредита, като общият размер на сумата по кредита е в размер на 1329,54лв., с месечна вноска от 120,86лв. Установява се също, че на ответникът е представен СЕФ към договора, подписан от него, както и допълнителна преддоговорна информация, касаеща допълнителните услуги Фаст и Флекси, също подписана от ответника. Установява се също, че неразделна част от договора за кредит е погасителен план към него, подписна от отв. И., в който е посочен общият размер на месечната погасителна вноска от 120,94лв., с падеж на договора –15.04.2023г. Безспорно по делото се установява също, че сумата по кредита е усвоена от ответника на 09.05.2022г.

По делото се установява също, видно от представената от ищеца справка, че по процесния договор от ответника е постъпило плащане на сумата от общо 730,26лв., с отразен дължим остатък от 687,66лв.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е установило, че отпуснатата сума по процесния договор е 600лв, при ГПЛ от 40,90 % и ГПР от 47,52 %, размер на договорната лихва за срока на договора- 129,54лв. ВЛ е установило също, че е отразено закупуването на пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси, с общ 3 размер на възнаграждението – 600лв. и месечна обща погасителна вноска от 120,86лв; общ размер на дължимата сума- 1329,54лв. ВЛ е установило също, че от страна на ответника е заплатена сума от общо 730,26лв, с която са погасени от ищеца- изцяло първите пет погасителни вноски и частично вноска шест, както и 18,38лв. -лихва за забава и 70лв.- такса разходи за събиране на вземането при забава. ВЛ е дало в табличен вид погасените суми по договора, от което се установява, че с плащането от 730,26лв, са погасени:

245,52лв главница,86,08лв.- договорна лихва, 310,28лв.- възнаграждение по пакет допълнителни услуги, 18,38лв. -лихва за забава и 70лв.- такса разходи за събиране на вземането при забава. ВЛ е посочило също, че уговореният ГПР е в размер на 47,52 %, изчислен върху главница и договорна лихва, но ако бъде включено и възнаграждението по допълнителният пакет услуги, ГПР ще надвиши многократно 50 %. В заключение ВЛ е посочило, че дължимият остатък от главницата е 354,48лв, договорна лихва, за периода 15.11.2022-15.04.2023г ,- 43,46лв.; за пакет допълнителни услуги- 289,72лв При така установено от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецътзаемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП и ответникът- като потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/.

Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни 4 клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно. В тази връзка, по отношения на уговорените в договора ГПЛ и ГПР, съдът намира за установено следното: както бе посочено по- горе, с Договора за кредит, страните са уговорили ГПЛ от 40,90 % и ГПР от 47,52 %, размер на договорната лихва за срока на договора- 129,54лв., за целият срок по договора, включен в месечната погасителна вноска. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК. Нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, съобразно която, годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, служи именно за рамка на размера на уговорените лихви по кредита, като при нарушение на нормата, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР, се явяват нищожни- чл. 19, ал.5 от ЗПК.