Решение № 12 от 21.06.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. В., 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

С. Ж. С.

Г. П. Й.

Д. М. В. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20211300500198 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №2103 т.I ,стр.4 /12.02.2021 г. по гр.д.№126/2020 г. по описа на Районен съд-К.а е осъден ответникът „ Б. В.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.

К., представлявано от Васко Иванов Васков да заплати на Г. М. Г., ЕГН ********** и ИВ.

М. Г., ЕГН ********** и двамата от с. К. общ. М. обл. В. сумата от 2267,16 лв./две хиляди двеста шестдесет и седем лева и 16 стотинки/ арендно възнаграждение за стопанските 2016/2017г.,2017/2018г., 2018/2019г./

- по 755,72 лв./седемстотин петдесет и пет лева и

72 стотинки/ за всяка от посочените стопански години, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.08.2020г. до заплащане на вземането, сумата от 219,68 лв./ двеста и деветнадесет лева и 68 стотинки/ обезщетение за забава за арендното плащане в размер на 755,72 лв./седемстотин петдесет и пет лева и 72 стотинки/ за стопанската 2016/2017г. за периода от 01.10.2017г. до 11.08.2020г., сумата от 143,02 лв./ сто четиридесет и три лева и 2 стотинки/ обезщетение за забава за арендното плащане в размер на 755,72 лв./седемстотин петдесет и пет лева и 72 стотинки/за стопанската 2017/2018г. за периода от 01.10.2018г. до 11.08.2020г., сумата от 66,37 лв./ шестдесет и шест лева и 37 стотинки/ обезщетение за забава за арендното плащане в размер на 755,72 лв./седемстотин петдесет и пет лева и 72 стотинки/за стопанската 2018/2019г. за периода от 01.10.2018г. до 11.08.2020г. по Договор за аренда на земеделски земи от 15.01.2015г. Акт № 34, том I, рег. № 107 от 2015г. на нотариус Т. А.с рег. № 162 и район на действие РС- В., вписан в дв. вх.рег. с №134 1 от 15.01.2015г. Акт № 46, т.1 на Служба по вписванията - В..

Отхвърлени са предявените от Г. М. Г., ЕГН ********** и ИВ. М. Г., ЕГН ********** и двамата от с. К. общ. М., обл. В. против „ Б. В.” ЕООД, ЕИК.. със седалище и адрес на управление гр. К., общ. К. обл. В. ул.. представлявано от В. И. В. - управител искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 8, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 1 ЗАЗ в частта за сумите, както следва: арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г. за сумата от 1265,88 лв./хиляда двеста шестдесет и пет лева и 88 стотинки/, арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. за сумата от 1265,88 лв./хиляда двеста шестдесет и пет лева и 88 стотинки/, арендно възнаграждение за стопанската 2018/2019г. за сумата от 1265,88 лв./хиляда двеста шестдесет и пет лева и 88 стотинки/, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на иска - 11.08.2020 г., до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата от 367,14 лв./ триста шестдесет и седем лева и 14 стотинки/ обезщетение за забава за арендното плащане за стопанската 2016/2017г. за периода от 01.10.2017г. до 11.08.2020г., сумата от 238,83 лв./ двеста тридесет и осем лева и 83 стотинки/ обезщетение за забава за арендното плащане за стопанската 2017/2018г. за периода от 01.10.2018г. до 11.08.2020г., сумата от 110,51 лв./ сто и десет лева и 51 стотинки/ обезщетение за забава за арендното плащане за стопанската 2018/2019г. за периода от

01.10.2018г. до 11.08.2020г.

Осъден е ответникът „ Б. В. ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление гр. К. общ.

К. обл. В. представлявано от В. И. В. да заплати на Г. М. Г., ЕГН ********** и ИВ. М. Г., ЕГН ********** и двамата от с. К., общ. М. обл. В., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 365,76 лв./триста шестдесет и пет лева и 76 стотинки/ разноски в производството, като отхвърля искането за разликата от 612,38 лв./шестотин и дванадесет лева и 38 стотинки/ до претендираните 978,14 лв./деветстотин седемдесет и осем лева и 14 стотинки/.

Осъдени са Г. М. Г., ЕГН ********** и ИВ. М. Г., ЕГН ********** и двамата от с. К., общ.

М., обл. В. да заплатят на „ Б. В. ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление гр. К., общ. К. обл. В., ул. .. представлявано от В. И. В. на основание чл. 78, ал.З от ГПК сумата от 256,68 лв./двеста петдесет и шест лева и 68 стотинки/ разноски в производството, като е отхвърлено искането за разликата от 153,32 лв. /сто петдедесет и три лева и 32 стотинки/ до претендираните 410/четиристотин и десет/ лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ищците Г. М.

Г. и ИВ. М. Г. .Поддържат ,че по делото категорично било установено ,че процесните имоти били приети от ответника в състояние,което да удовлетворява страните и годно за производство на земеделска продукция .Поддържа се ,че неправилно били игнорирани показанията на свидетеля Г. П. Г..

Иска да бъде отменено решението в обжалваната част ,в която искът е оставен без уважение и да се уважи първоначално предявеният иск и да се присъдят разноските .

2

Срещу решението е подадена въззивна жалба и от „Б. В. 08“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. К. ЕИК . представлявано от В. И. В. - управител, чрез адв. Л. И. И. от ВАК в частта,в която частично са уважени предявените искове.Поддържа се ,че съдът неправилно бил преценил, че представената разписка за платена сума за 3000 лв. за стопанската година 2017/2018 год. не се отнася към договора, на който ищеца основава претенцията си, а се основава за друг договор, по който страните също са съконтрахенти с предмет аренда на нива от 28,718 дка.

По последния договор арендното плащане за една година е 804,10 лв., а по договора, на който се основава претенцията 2018,80 лв., по двата договора годишното арендно плащане за 2017/2018 год. възлиза на 2 822,90 лв.Видно било, че плащането, отразено в представената разписка покрива дължимото и по двата договора за стопанската година 2017/2018 год.

С оглед на горното се иска да бъде постановено решение , с което да се отмени атакуваното решение в обжалваната част, да се отхвърлят изцяло предявените искове и да се пресъдят направените по делото разноски.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 ЗАЗ и по чл. 86 ЗЗД с искова молба вх. № 792/11.08.2020г. от Г. М. Г., ЕГН ********** и ИВ. М. Г., ЕГН ********** и двамата от с. К. общ. М. обл. В. против „Б. В.” ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление гр. К. представлявано от В. И. В.управител за осъждане на ответника да им заплати сумите, както следва: за стопанската 2016/2017г. сумата от 2021,60 лв. главница и 586, 82 лв. законна лихва от 01.12.2017г. до предявяване на настоящия иск, за стопанската 2017/2018г. сумата от 2021,60 лв. главница и 381, 85 лв. законна лихва от 01.10.2019г. до предявяване на настоящия иск, за стопанската 2018/2019г. сумата от 2021,60 главница и 176,88 лв. законна лихва от 01.10.2019г. до предявяване на настоящия иск или общо дължима сума в размер на 7 201,35 лв., от които 6064,80 лв. главница и 1145,55 обезщетение за забава и законната лихва от подаване на исковата молба до издължаването.Претендират и заплащане на разноските в производството.

Ищците твърдят, че с ответника имат сключен Договор за аренда на земеделски земи, акт № 34, том I, рег. № 107/2015г. за срок от 5 години, по силата на който ответникът в качеството на арендатор е арендувал земеделска земя на ищците - ниви и ливади - 72,210 дка., като се е задължил да заплаща арендна цена в размер на 28 лв. на декар годишно, като за стопанските 2016/2017,2017/2018 и 2018/2019 години не е заплатил дължимото арендно възнаграждение в размер на 2021,60 лв. годишно, като излага твърдения, че падежът на плащането за съответната година е 01.10. на съответната година.

3

От ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че ищецът е неизправна страна по договора и имотите, предмет на договора не са му предадени в годно за земеделско ползване състояние, а са обрасли с трева и не стават за земеделско производство, като ОД „ З.” ги третира като недопустим слой, т.е за тях не може да се получи субсидия, тъй като не могат да се обработват. Твърди се, че недопустими за земеделско производство са имотите, предмет на процесния договор под № 1,3,5 и 6, имот под № 4 може да се ползва само наполовина, а имот № 9 - само около 10 процента. Излага твърдения, че е направил плащане за половината от дължимата сума за 2017г. и 2018г. Моли съда да отхвърли предявените от ищците искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Видно от приетия по делото Договор за аренда на земеделски земи от 15.01.2015г. Акт № 34, том I, рег. № 107 от 2015г. на нотариус Т. А. с рег. № 162 и район на действие РС- В., вписан в дв. вх.рег. с №134 от 15.01.2015г. Акт № 46, т.1 на Служба по вписванията - В., между страните по делото е сключен договор за аренда на земеделски земи с нотариална заверка, по силата на който ищците са се съгласила да представят на ответното дружество за временно и възмездно ползване, подробно описаните в него земеделски земи с обща площ от 72,11 декара, за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2015г., като съгласно раздел V от Договора, арендното възнаграждение, с което страните са се съгласили е 28 лв. на декар, платимо от ответника в качеството на адендатор, в края на всяка стопанска година.

От тази уговорка е видно, че дължимата годишна наемна цена за отдадената под наем земя е в размер на 2019,08 лв. В раздел II - „ Права и задължения на арендодателя, страните са уредили задължението на арендодателя да предаде имота в състояние годно за земеделско производство, а в т.1.2 са уредили, че приемането и предаването на земеделските земи се извършва от представители на двете страни с протокол - опис, в който се отразява тяхната годност за ползване.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна страна следното :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата 4 процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.