Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.11.2019, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
487/2019
Подписан
21.11.2019
В сила
14.05.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 2 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 2 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 2, изр. 2 и 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 2, изр. 2 и 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 21 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1 - 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1 - 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1 - 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1 - 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 66 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 67 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 67, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 67, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 9 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 9б · Закон за местните данъци и такси
  • § 1, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 60 и 64 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 60 и 64 · Закон за управление на отпадъците

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 21.11.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд-Русе, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията АГУШ адм. дело № 487 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 156 и сл. от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Ф + С - Агро” ООД със седалище: в гр. Русе, представлявано от управителя С.Я.С., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № 233-1/02.05.2019 г., издаден от главен специалист в отдел МДТ към Дирекция „ФМДТ” при Община Две могили, потвърден с Решение № 1/12.07.2019 г. на Началника на отдел „МДТ” при Община Две могили, в частта с която са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2019 г.

Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че е налице и немотивираност и необоснованост на акта като порок във формата му. При определяне на дължимите суми за такса битови отпадъци (ТБО) административният орган не е обосновал използвания метод за изчисление – като процент (промил) от данъчната оценка, не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ относно определяне на основата, от която да бъде изчислена ТБО. Развити са и съображения за противоречие на приетата от Общински съвет – Две могили Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област Русе (за краткост Наредба № 5 на ОбС) със законовите норми на ЗМДТ относно начина на определяне на размера на ТБО чрез използване за основа данъчната оценка на имотите, която за предприятията е отчетната им стойност. С жалбата се оспорва дължимостта на определената ТБО и начинът (методът) на определянето й. Няма наведени възражения относно определения от административния орган размер съобразно приложения метод.

С формулирания в жалбата петитум жалбоподателят претендира отмяна изцяло на потвърдения с решение на началника на отдел МДТ Акт за установяване на задължения, но с оглед направеното в началото на жалбата уточнение на предмета на спора и развитите след това доводи, съдът счита, че искането за отмяна на АУЗ касае единствено частта, в която са установени задължения за ТБО. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – началник отдел „МДТ” при

Община Две могили, в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

След като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото, становищата на страните, въз основа на съвкупната им преценка и с оглед предоставените компетенции по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ДОПК ревизионният акт (в случая АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК) не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред или в която част подадената по административен ред жалба е уважена. Според чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 ЗМДТ. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В случая е проведено задължителното оспорване по административен ред на първоначалния акт, като с Решение № 1/12.07.2019 г. Началникът на Отдел “МДТ” е потвърдил акта, с който са определени задължения за ТБО за недвижим имот в гр. Две могили, собственост на дружеството-жалбоподател. Следователно налице е годен предмет на оспорване. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – адресат на акта. Спазен е преклузивният 14-дневен срок за оспорване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК – решението на горестоящия административен орган е съобщено на жалбоподателя на 16.07.2019 г. (л. 12 от преписката), а жалбата е подадена на 23.07.2019 г., чрез решаващият орган.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото не се спори, че дружеството – жалбоподател е собственик на недвижим имот в гр. Две могили, за който е подало декларация по ЗМДТ вх. № 68040000144/22.02.2016 г.

(л.л. 14-23 от преписката) и е разкрита данъчна партида с № 6804F3871 – за нежилищен недвижим имот с адрес гр. Две могили, ***, представляващ УПИ в строителни граници с идентификатор ***. Подадената данъчна декларация съдържа и данни за вида на обектите, намиращи се в имота (сгради и земя) и тяхната отчетна стойност (л. 20 от преписката).

Не е спорно също така, че жалбоподателят притежава и нежилищен недвижим имот с идентификатор ***, с адрес гр. Две могили, ***, за който е подал данъчна декларация вх. № 68040000602/17.10.2013 г. и е разкрита данъчна партида № 6804F1382 – за нежилищен имот, намиращ се на адрес гр. Две могили, ***.

На 08.04.2019 г. жалбоподателят е подал искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (л. 1 от преписката) за издаване на акт за установяване на задължения за календарната 2019 г. за имотите декларирани по двете данъчни декларации.

Въз основа на подадената декларация и приложените писмени доказателства, в производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, е издаден оспореният АУЗ, с който са определени публични задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за имотите на ул.

Черно море № 6 и № 7 за 2019 година (л. 2-7 от преписката). Предмет на оспорване в настоящото производство са само задълженията за ТБО. В обстоятелствената част на АУЗ са описани разпоредбите и конкретните размери на ТБО по компоненти.

От представената

Заповед № 494/10.05.2017 г. на Кмета на община Две могили (л. 13 от преписката) е видно, че издателят на АУЗ – гл. специалист С.Д.И. е включена в списъка на служителите от отдел „МДТ” с права на орган по приходите, а функциите на ръководител на звеното за местни приходи в общината се изпълняват от началника на отдел „МДТ“.

По делото като писмено доказателство е представена заповед за определяне границите на районите, в които се извършват на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на депо за битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по населени места за имоти, собственост на физически и юридически лица за 2019 г. – Заповед № 799/22.10.2018 г. (л. 18-19 от делото). От съдържанието на заповедта се установява, че процесния имот попада в район (пети район), за който община Две могили е организирала услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на териториите за обществено ползване.

По отношение предоставяне на услугите по трите компонента на ТБО за процесната 2019 г. са събрани множество писмени доказателства, приложени в два отделни тома към административното дело.

От доказателствения материал се установява безспорно, че за посочения период услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на териториите за обществено ползване са организирани от Община Две могили. Общината е извършва сметосъбирането и сметоизвозването със собствени средства, за което е наела съответен специализиран автомобил и е назначила служители по дейност „Чистота“.

От своя страна депонирането на битовите отпадъци в общината през 2019 г. се извършва „Берус“ ООД гр. Русе, видно от приложените протоколи за депониране на отпадъци в Регионално депо - Русе.

Представените доказателства – пътни листи, наряди, протоколи, отчети и фактури, установяват действителното извършване на услугите включени като компоненти на ТБО. Във връзка с предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци конкретно от района, в който се намира процесния имот, е разпитан като свидетел Ш.А.Ш., който в показанията си посочва, че през 2019 г., когато е работил в Община Две могили като сметосъбирач, е извършвал сметосъбиране от ул.

„Черно море“ в гр. Две могили всяка седмица в понеделник и в петък. Посочва още, че на ул. „Черно море“ са поставени 10 контейнера тип „Бобър“, железни, като не знае същите да са определени конкретно за всяка отделна фирма, притежаваща сграда на тази улица. От показанията на свидетеля Х.Н.Д. пък се установява, че в Община Две могили се извършва ежедневно почистване, което обхваща целия град.

По делото не е налице спор относно конкретния определен от органа по приходите размер на ТБО, съобразно приложения метод за изчисление. Спорът е именно относно избрания метод.

По делото са приложени Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област Русе (Наредба № 5) в относимата за периода редакция, както и Решение № 895 по протокол № 46/28.12.2018 г., с което ОбС – Две могили е приел план-сметка на разходите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на териториите за обществено ползване за 2019 г..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване в настоящото производство е акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган по приходите към Отдел „МДТ” на Община Две могили, с който се определят задължения за дружеството – жалбоподател за ТБО и лихви върху тях за 2019 г. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ и по чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, видно от представената по делото заповед на кмета на Община Две могили за определяне на служителите от Отдел „МДТ“ с права на органи по приходите, сред които фигурира и главният специалист в отдел МДТ С.И., издала оспорения АУЗ.

За да се прецени спазването на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт – спазване на формата, липса на съществени процесуални нарушения и съобразяване на материалноправните разпоредби и целта на закона, е необходимо точно и ясно да се отграничи и определи приложимата нормативна уредба, относима към предмета на спора.

С оспорения АУЗ са определени задължения за ТБО за 2019 г. Нормативната уредба на таксата за битови отпадъци се съдържа Глава Трета, Раздел Първи „Такса за битови отпадъци“ на ЗМДТ – чл. 62 – чл. 71в (към настоящия момент) или чл. 62 – чл. 71 (за 201.. г.), а така също и в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, която в случая е Наредба № 5 на ОбС – Две могили за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област Русе и по-конкретно Раздел ІІ, текстовете от чл. 11 до чл. 18б.

Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ обн. ДВ, бр. 88/03.11.2017 г. са приети радикални изменения в уредбата на таксата за битови отпадъци, но тези изменения съгласно § 21 от ЗИД на ЗМДТ влизат в сила от 01.01.2020 г., поради което не са относими към настоящия случай. Преди тези изменения текстът на чл. 66 от ЗМДТ, в приложимата за казуса редакция, е имал следното съдържание (последно изменение ДВ, бр. 53/2012 г. в сила от 13.07.2012 г.):

„Чл. 66. (1) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;

2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;