Решение № 98 от 29.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Плевен, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Търговско дело № 20254400900145 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.25 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от Б. В. Б., с ЕГН: ********** срещу отказ с рег.

№20250918145459/19.09.2025 г. на Агенция по вписванията /АВ/, с който е отказано заличаването му като Управител на „МИЙТВАГЕН“ЕООД-гр.

Плевен, с ЕИК: ***. Към жалбата е приложена разписка от ИЗИПЕЙ за платена държавна такса в размер на 15 лв., съгласно чл.29 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

В жалбата се навеждат доводи, че единственият мотив за отказа е, че отправеното уведомление по чл. 141, ал. 5 от ТЗ не е достигнало до „МИЙТВАГЕН“ЕООД, поради което не е възникнало потестативното право на Б. В. Б. да заяви заличаването си в ТРРЮЛНЦ като Управител на дружеството.

Б. В. Б. счита, че не носи отговорност за това, че посоченият в ТРРЮЛНЦ адрес не съществува. Твърди, че е невъзможно връчването на уведомлението да стане по друг начин. Моли отказа да бъде отменен и да се укаже на АВ да извърши поисканото заличаване.

Постъпил е отговор от АВ, според който жалбата е неоснователна. АВ поддържа изложените в отказа съображения. Моли да бъде потвърден и претендира присъждане на разноски в производството.

Съдът като обсъди данните по делото, намира за установено 1 следното:

Жалбата на Б. В. Б. е изпратена от АВ в Плевенски Окръжен съд, където е заведена с вх. рег. № 10832/01.10.2025 г. Окомплектована е с приложените към заявлението документи.

Жалбата е подадена в срок и като такава е допустима. По същество е неоснователна, защото:

На 18.09.2025 г. Б. В. Б. е подал заявление образец А4 с вх. № 20250918145459 с искане да бъде вписано заличаването му като Управител на „МИЙТВАГЕН“ЕООД.

Към заявлението са приложени:

1.уведомление по чл.141, ал.5 от ТЗ от 13.08.2025 г., адресирано до „МИЙТВАГЕН“ЕООД;

2.пощенски плик, върху който е нечетлив печата с датата на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ЕАД, но има щемпел с отбелязване, че адресът не съществува.

3.известие за доставяне, върху което е отбелязано, че пратката съдържа уведомление за напускане от Б. В. Б.;

4.системен бон от 20.08.2025 г., издаден от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ЕАД;

5.справка за проследяване на пратка ИНТЕРКОНЕКТ PS580002403DG, от която е видно, че пратката е изпратена на 20.08.2025 г., а на 21.08.2025 г. е върната поради несъществуващ вече адрес.

П р и справка в ТРРЮЛНЦ към 28.10.2025 г. се установява, че от 08.02.2017 г. и понастоящем Б. В. Б. е вписан като Управител на „МИЙТВАГЕН“ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с едноличен собственик на капитала: „ПИ ЕФФЕ ИМПИАНТИ“ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** и с едноличен собственик на капитала: С.В.П.. От справката се установява още, че Б. В. Б. е бил Управител и на „ПИ ЕФФЕ ИМПИАНТИ“ЕООД до 20.10.2025 г., когато е заличен като такъв от ТРРЮЛНЦ на основание чл.141, ал.5 от ТЗ. Няма данни за вписан нов Управител на дружеството.

Видно от уведомлението по т.1, то изхожда от Б. В. Б. и е адресирано до „МИЙТВАГЕН“ЕООД. В него се съдържа волеизявление на Б. В. Б. като Управител за напускане на длъжността и молба за предприемане на съответните действия по заличаването му като такъв от ТРРЮЛНЦ. Съгласно 2

ТР №1 от 31.05.2023 г. на ОСГТК на ВКС, легитимиран да получи уведомлението на напускащия Управител е дружеството, като това не може да стане чрез въпросния Управител, въпреки представителните му правомощия, а чрез всяко лице, съгласно да го получи от името на дружеството на адреса му на управление. Като се имат предвид твърденията на Б. В. Б. за начина, по който е станал Управител на „МИЙТВАГЕН“ЕООД, както и обстоятелството, че вече не е Управител на „ПИ ЕФФЕ ИМПИАНТИ“ЕООД, най-реалистичен е вариантът за фактическо връчване на уведомлението на едноличния собственик на капитала на последното дружество – С.В.П..

Видно от пощенския плик по т.2 и известието за доставяне по т.3 , уведомлението е изпратено чрез „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ЕАД на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление: ***, но пратката не е доставена, тъй като посоченият адрес не съществува и е върната. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ЕАД. Член 53 от тези Общи условия предвижда, че пощенски пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в определения срок; получателите отказват да ги получат или да заплатят сумата на наложения платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връщат веднага на подателите. В тези случаи Договорът се счита изпълнен с връщането на подателите на недоставените пощенски пратки. Ето защо дори и да има на кое лице да се връчи уведомлението, остава въпросът къде да стане това, с оглед несъществуващият фактически, но вписан в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружеството.

Видно от системния бон по т.4 и справката по т.5 , уведомлението е изпратено на 20.08.2025 г., а отбелязването, че адресът вече не съществува е от 21.08.2025 г., когато поради тази причина пратката е върната като невръчена.

Тук е мястото да се отбележи, че не е без значение дали адресът като административен такъв никога не е съществувал /вкл. и към момента на първоначалната регистрация на дружеството/ или вече – от някакъв момент след първоначалната регистрация на дружеството нататък не съществува /независимо по какви причини/, което предполага задължение за търговеца да впише новия си адрес на управление в ТРРЮЛНЦ и санкцията на чл.50, ал.2 от ГПК при неизпълнението на това задължение.

3

Видно от обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е приело, че тъй като върху известието за доставяне не е отбелязано срещу подпис кой и кога е получил пратката, то уведомлението не е достигнало до дружеството чрез органния му представител по чл.141, ал.2 от ТЗ, поради което не е възникнало правото на Управителя сам да заяви в ТРРЮЛНЦ заличаването си като такъв. Не е обсъждано обстоятелството, че вписаният адрес на управление на дружеството не съществува/вече не съществува.

Заявлението образец А4 е подадено на 18.09.2025 г., т.е. преди да изтече 1 месец от изпращането на уведомлението, а още по-малко – от връчването му.

За „фингирано връчване“ говорим, когато опитът за доставка на съобщение се приравнява на реалното доставяне на съобщението. Такова „фингирано връчване“ е допустимо само в предвидените от закона случаи или по уговорка на страните при наличие на съответните предпоставки за това, като посредством него се цели преодоляване на последиците от недобросъвестно поведение на получателя, препятстващо връчването на книжа от значение за развитието на дадено процесуално или материално правоотношение чрез укриване или отказ да ги получи. В случая в Учредителния акт на дружеството липсва уговорка да се фингира недоставеното или само изпратено от Управителя съобщение до дружеството като получено, т.е. не са уговорени определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на дружеството изявлението на напускащия Управител. Няма данни за подобни уговорки и в договора за възлагане на управлението, ако изобщо има такъв.

Член 36, ал. 2 Закона за пощенските услуги не въвежда фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор, пратката ще се счита за доставена на получателя.

„Фингирано връчване“ е предвидено в ГПК, но съответните разпоредби не могат да се приложат по аналогия във всички случаи на трудности при връчване на съобщения и в частност – в хипотеза като процесната, при която пощенската пратка се връща като невръчена без значение поради какви причини.

Според съда, „фингирано връчване“ по правилата на ГПК е възможно, ако то бъде възложено на нотариус при приложение на правилото на чл. 50 ЗННД, съгласно което при връчването на нотариални покани от нотариуса, 4 или от натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37-58 ГПК.

В заключение – поради липсата на надлежно връчване на уведомление от напускащия Управител до дружеството, не са настъпили предвидените в чл.141, ал.5 ТЗ правни последици, респ. не е започнал да тече 1-месечният срок, а още по-малко е изтекъл, поради което и Управителят не може да иска сам да бъде заличен като такъв от ТРРЮЛНЦ.

Съдът намира, че следва да потвърди обжалвания отказ и че с оглед този изход на спора и на основание чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.78 от ГПК жалбоподателят отговаря за разноските на АВ за юриск. възнаграждение в размер на 150 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ с рег. №20250918145459/19.09.2025 г. на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, постановен по заявление образец А4 с вх.

№ 20250918145459, подадено от Б. В. Б., с ЕГН: ********** като Управител на „МИЙТВАГЕН“ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: ***.

ОСЪЖДА „МИЙТВАГЕН“ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК: *** да заплати в полза на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА сумата от 150 лв., явяваща се разноски за юриск. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5