Определение № 3913 от 22.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3913 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно административно наказателно дело № 20261100605393 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от обв. Л. И. П., подадена чрез упълномощения му защитник адв. К.Д. – от САК, против Решение от 11.06.2026 г., постановено по НАХД № 272/2025 г. по описа на СРС, НК, 20-ти състав, с което обвиняемият Л. И. П. е признат за виновен за това, че на 27.10.2022 г., около 09.05 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство – служебен автобус на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, марка „МАН”, модел „ЛИОН С СИТИ Г”, с peг. № ****, по бул.

“Панчо Владигеров“, с посока на движение от ул. “Д-р Петър Дертлиев“ към бул.

“Сливница“, и в района на СМГТ №1715, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – чл. 68, ал. 2 от ЗДвП – „Водач на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, е длъжен да осигурява възможност за безопасно качване и слизане на пътниците“, като не осигурил възможност за безопасно слизане на пътничката А.Я.Х. – с ЕГН–********** – потеглил преди пътничката изцяло да е слязла от автобуса и с отворена трета врата, и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в „счупване на дясната раменна кост“, което реализирало критериите на медико–биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния горен крайник“ за срок повече от 30 дни, както и средна телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в „счупване на дясната бедрена кост в областта на шийката“, което реализирало критериите на медико–биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния долен крайник“ за срок повече от 30 дни – Престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК, вр. чл. 78а от НК, вр. чл. 343, ал. 1, б. ”б”, пр. 2, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, обвиняемият Л. И. П. е освободен от наказателна отговорност, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 3 500,00 лева, с равностойност в евро – 1 789,52 /хиляда седемстотин осемдесет и девет евро, и петдесет и два евроцента/, в полза на Държавата.

С така постановеното Решение и на основание чл. 183, ал. 3 от НПК, обв. Л. И. П. е осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР, направените на досъдебното 1 производство разноски за Експертизи, в размер на 1 332,00 лева, с равностойност в евро – 681,04 /шестстотин осемдесет и едно евро, и четири евроцента/ евро, както и в полза на Държавата и по сметка на СРС, направените разноски в съдебната фаза, в размер на 135,00 /сто тридесет и пет/ евро, а така също и 5,00 лева, с равностойност в евро – 2,56 /две евро и петдесет и шест евроцента/ евро – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК.

С Решението Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил приобщените 5 бр. дискове, приложени на л-6–8, л.53, л.60 и л.146, да останат приложени по делото.

В сезиращата Съда въззивна жалба се твърди, че първоинстанционното Решение е неправилно, тъй като в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В подкрепа на това становище се излагат съображения, че по делото не е установен нито един свидетел, който да потвърждава тезата на държавното обвинение. Акцентира се върху отразеното в медицинската документация от Болница „Пирогов“, цитирана в Съдебно– Медицинските експертизи, направено изявление от пострадалата, че се е спънала и паднала при слизане.

Развиват се доводи, че независимо от направените възражения срещу комплексната Видео– и Автотехническа Експертиза, видеозаписът установява последователното стъпване на пострадалата с двата крака върху асфалта и освобождаването на дясната ръка от автобуса. В тази връзка се сочи, че в 09:05:14 ч., пострадалата е стъпила с левия си крак на асфалта, а в 09:05:15.60 ч. е стъпила и с десния, като е преустановила придържането си към превозното средство. С оглед на изложените съображения се обосновава извод, че пострадалата е била изцяло извън автобуса, без да се държи за него.

В подкрепа на тезата за случайно деяние се набляга и на заключението на Съдебно– Медицинската Експертиза, приета в съдебното заседание от 19.05.2026 г., според което установените увреждания представляват ниско енергийна травма, получена при падане от собствен ръст, без допълнително въздействие от друго тяло. Позовава се и на разясненията на вещото лице д-р И.а, че наличната при пострадалата „Остеопороза“ обяснява множеството травматични увреждания, настъпили при падането й.

Релевира се оплакване и за прекомерност на наложеното на обв. Л. И. П. административно наказание „Глоба“. Твърди се, че при определяне на размера му, първоинстанционният Съд е нарушил разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, като не е съобразил наличните по делото доказателства.

В заключение, с така подадената въззивна жалба се отправя искане към Въззивният съд да отмени първоинстанционното Решение и да постанови нов съдебен акт, с който обв.

Л. И. П. да бъде признат за невиновен.

При условията на алтернативност се отправя искане за изменение на Решението, на основание чл. 334, т. 3 от НПК, чрез намаляване на размера на наложеното на обвиняемия административно наказание „Глоба“.

В така подадената въззивна жалба, не се сочи необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

След запознаване с мотивите към обжалваното Решение, по делото е постъпило допълнение към подадената жалба от упълномощения защитник на обв. Л. П. – адв. К.Д. – САК, в което същия сочи, че първоинстанционният Съд е възприел неправилна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до неправилни фактически и правни изводи.

Преповтаря доводите и съображенията, изложени в жалбата, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, при което настъпилите травматични увреждания са резултат от падането на пострадалата, а не от неправомерно поведение на водача. Излага и идентични съображения относно механизма на настъпване на инцидента, като изтъква, че именно описаният в жалбата механизъм, е установен и от вещото лице д-р Е.И..

2

В така постъпилото допълнение, защитника развива доводи и относно Протокола за оглед на местопроизшествието, като подчертава, че това процесуално действие по оглед е извършено по повод сигнал за „паднал пътник в автобус“, а не за пътник, изпаднал от автобуса. Според защитника, това обстоятелство следва да бъде съобразено при преценката на механизма на инцидента.

Оспорва направената от първоинстанционния Съд преценка на показанията на пострадалата А.Я.Х., като твърди, че същите са кредитирани частично само относно факта, че тя се е намирала в автобуса, но не и относно механизма на падането. В тази връзка поддържа своята обосновка, че именно последната част от показанията на пострадалата, има съществено значение за предмета на доказване.

Излага възражения и срещу заключението на Комплексната Авто–техническа и Съдебно–Медицинска Експертиза, което според защитника е непълно, противоречиво и необективно. Посочва използването от вещите лица на неопределени формулировки като „може би“ и „около“, вместо конкретни параметри, както и обстоятелството, че вещите лица са излезли извън пределите на специалните си знания и са направили изводи от правно естество.

В подкрепа на тезата за случайно деяние, в така постъпилото допълнение защитника натъртва и на заключението на Съдебно–Медицинската Експертиза, според което установените травматични увреждания на пострадалата представляват ниско енергийна травма, получена при падане от собствен ръст, без допълнително въздействие от друго тяло.

В тази връзка развива довод, че ако се приеме, че падането на пострадалата е настъпило вследствие на въздействието на движещия се автобус, това би предполагало допълнителна енергия и би противоречало на характеристиката на травмата като ниско енергийна.

Позовава се и на разясненията на вещото лице д-р И.а относно наличната при пострадалата „Остеопороза“, която според защитата обяснява множеството травматични увреждания, получени при падането й, без да е необходимо да се приема въздействие на друга допълнителна сила.

Развиват се и доводи относно техническата възможност за потегляне на автобуса с отворени врати. В тази връзка се излага, че при съответния модел автобус е налице автоматична блокировка на вратите, както и светлинна и звукова сигнализация, поради което не може да се приеме, че пострадалата е изпаднала през отворена врата. Според защитата обстоятелството, че пострадалата не е изпаднала от автобуса, а е паднала след като вече е стъпила на асфалта, подкрепя тезата за случайно деяние.

Наред с доводите относно механизма на инцидента, се правят възражения и срещу индивидуализацията на определеното от първостепенният Съд наказание. В тази насока се сочи, че обвиняемият не е осъждан; не е бил лишаван от право да управлява моторно превозно средство и не му е било отнемано свидетелството за управление, като работи като водач на МПС; женен и е в предпенсионна възраст. Поддържа се, че тези обстоятелства не са получили необходимата оценка при определяне размера на наложената „Глоба“.

Прави се оплакване и за неправилно приложение на чл. 47 от НК, като се твърди, че СРС не е съобразил императивните изисквания на посочената разпоредба, а изложените в тази връзка мотиви не съответстват на нейното съдържание. Посочва се и, че представителят на СРП е пледирал за определяне на по-нисък размер на наказанието „Глоба“.

С оглед изложените съображения, с така постъпилото допълнение към подадената жалба от упълномощения защитник на обв. Л. П. – адв. К.Д. – САК, се поддържа искането за отмяна на атакуваното първоинстанционно Решение и постановяване на ново, с което обвиняемият Л. И. П. да бъде признат за невиновен, а при условията на евентуалност – за изменение на Решението и намаляване размера на наложеното на обвиняемия административно наказание „Глоба“.

В така подаденото допълнение към въззивна жалба, също не се сочи необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

3

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, НАМИРА за установено следното:

Видно от приложените по делото книжа и извършени отметки, в процеса по администриране на настоящото дело от първостепенният Съд, са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, ограничаващи законните права на обвиняемият Л. И.

П., като напълно самостоятелна страна в процеса. Това е така, доколкото препис от мотивите към постановеното първоинстанционно Решение, не са връчени лично, респ. изпратени за връчването им на конкретното обвиняемо лице, което съгласно НПК е самостоятелна страна в този процес и на което следва да се предостави правото да организира личната си защитата и процесуална позиция пред Въззивната инстанция, чрез запознаването му в цялост с постановеният от СРС обжалван акт, с което бездействие първоинстанционният Съд е допуснал поправимо съществено процесуално нарушение, налагащо връщане на делото на Районния съд за неговото надлежно отстраняване.

Крайният съдебен акт, в случая обжалваното Решение на СРС, НО, 20 състав, постановено на 11.06.2026 г. по НАХД № 272/2025 г. по описа на същия Съд, представлява безспорно единство между диспозитив и мотиви към него, за което следва да бъдат уведомени всички страни в процеса, в частност – обвиняемият Л. И. П. – лично. По делото не са налице никакви данни обвиняемият някога да е бил уведомяван, че мотивите към обжалваното Решение са изготвени, което съществено ограничава правото му на индивидуална защита във водения наказателен процес, предвид обстоятелството, че същият след запознаване с изготвените мотиви, има право да ревизира както становището си по същество, така и да допълни подадената въззивна жалба със съответни, изложени лично от него доводи по същество, или да доразвие тези, изтъкнати от неговия защитник в сезиращите Въззивния Съд документи, и/или да направи свои доказателствени искания. В този смисъл, посочената страна – обвиняемият Л. И. П., следва да бъде уведомен лично за изготвените мотиви към постановеното първоинстанционно Решение, в насока предоставянето му на възможност за пълностойна реализация на правата му на участие и на защита във воденото наказателно производство.