Решение № 50 от 06.04.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Ихтиман, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И.а Гащарова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Боряна Кр. И.а Гащарова Административно наказателно дело № 20231840200849 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Настоящо дело е образувано въз основа на жалба, подадена от С. * С., ЕГН: **********, гр. *, ул. „*“ № 28, против наказателно постановление № 584/25.10.2023 г., издадено от * А. Н., зам.-директора на Регионална дирекция по горите - София, с което са му наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 500 лева, на основание чл. 266, ал. 1, т. 7 от Закона за горите (ЗГ), за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от ЗГ и за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от ЗГ .

С жалбата се излагат съображения, според които оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, и се настоява за неговата отмяна. Твърди се, че описаната дървесина в обжалваното наказателно постановление е добита законно, на основание надлежно издадено позволително за ползване на недървесни горски продукти.

В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят се явява лично и с адв. А.-САК, който поддържа жалбата. Излага подробни доводи, обосноваващи тезата, че от събраните по делото доказателства не се установяват фактите изложени в АУАН и наказателно постановление № 584/25.10.2023 г. - по отношение на мястото на извършване на нарушението, видът на дървесината и др.

В последното открито съдебно заседание въззиваемата страна, зам.директора на Регионална дирекция по горите – София или негов процесуалният представителна не се явяват. Преди заседанието от наказващия орган е постъпила писмена защита, в която се твърди, че 1 оспореният акт е правилен и законосъобразен.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.08.2023 г. свидетелката * С., полицейски служител в РУ-*, била на работа съвместно с г-н *, също полицейски служител в РУ-*.

Полицейските служители се отзовали на получен сигнал от Оперативно дежурната част (ОДЧ) за незаконно придобИ.е на дървесина на адрес ул. „*“, гр. *. На място констатирали, че в багажника на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, собственост на жалбоподателя, С. * С., се съхраняват дърва, с различни размери. Докладвали на ОДЧ, след което случая бил поет от служители на Регионална дирекция по горите.

Служителите на Регионална дирекция по горите, които взели отношение по случая са свидетел П. И. Д., главен горски инспектор в РДГ – София и свидетеля Е. Д. А., на длъжност старши специалист горски инспектор при РДГ София. При проверката установили, че дървата не са маркирани с контролна горска марка или производствена марка и не са придружени от превозен билет. Дърветата били от вида дъб и ясен.

В съставения на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сериен № 584 от 24.08.2023 г, свидетелят инж. П. Д. отразил, че жалбоподателят С. С. съхранява в дворно място, прилежащо към къщата, която обитава, на адрес гр. *, ул. „*“ № 28, дърва за огрев от дървесен вид „дъб“ без да са маркирани с контролна горска марка или производствена марка и не са придружени от превозен билет или документ, доказващ законен произход.

В съставения на място констативен протокол, серия Р014№ 013379, свидетелят А. отразил, идентични обстоятелства като в АУАН, като е добавено, че количеството дървесина е 0,3 кубични метра.

След приключване на проверката, жалбоподателят превозил със собствения си лек автомобил дървесината до Общинско предприятие „Гори и земи в горския фонд“- *, където била съставена разписка срия Р014№ 001697.

Жалбоподателят е подписал разписка за получаване на препис от съставения му АУАН. В срока по чл. 41, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 584/25.10.2023 г., издадено от * А. Н., зам.-директора на Регионална дирекция по горите - София, с което са му наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 500 лева, на основание чл.

266, ал. 1, т. 7 от Закона за горите (ЗГ), за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 1 от ЗГ и за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 7, т. 2 от ЗГ.

2

Представена е заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните и заповед № 699/15.08.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИАГ, от които се установява компетентността на наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка, която се припокрива частично с фактическите констатации на административно-наказващия орган, се установява от събраните в съдебното следствие писмени и гласни доказателства, и доказателствени средства, частично от показанията на свидетелите- П. И. Д.в, главен горски инспектор в РДГ – София, Е. Д. А., на длъжност старши специалист горски инспектор при РДГ София и А. Н. П., от показанията на * С., полицейски служител в РУ-*, от приетата съдебнолесотехническа експертиза, от писмените доказателства – писмо на директор ОП ГЗФГ-*, разписка серия Р014№ 001697, заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните и заповед № 699/15.08.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИАГ, 2бр. Позволителни за ползване на недървесни горски продукти, фактури.

Съдът не поставя отразеното в констативен протокол, серия Р014№ 013379, в основата на доказателствените си изводи, тъй като противоречи на гласните доказателствени средства, съдебно-лесотехническа експертиза, косвено се опровергава и от писмо на директор ОП ГЗФГ-*.

Събраните гласни доказателствени източници могат условно да се разделят на две групи – установяващи противоречиви данни относно местонахождението на дървата, техния дървесен вид и размери. От една страна са показанията на свидетелите П. И. Д., главен горски инспектор в РДГ – София и Е. Д. А., на длъжност старши специалист горски инспектор при РДГ София (л. 46-47 от делото), които твърдят, че процесните дървета са установени в дворно място, прилежащо към къщата, която обитава жалбоподателя, на адрес гр. *, ул. „*“ № 28, като са били разпръснати и впоследствие ги закарали за съхранение в ОП ГЗФГ-*. Свидетелят Д. посочва, че „някой от горското“ е дошъл и ги е натоварил, а свидетелят А., че от Общинското горско предприятие са си ги закарали. От друга страна са показанията на свидетеля А. Н. П., съсед на жалбоподателя и * С., полицейски служител в РУ-*, които посочват, че дървата са се намирали в багажника на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, собственост на жалбоподателя, С. С., който впоследствие ги закарал до ОП ГЗФГ-*. Съдът дава вяра на втора група свидетелски показания, тъй като намира показанията на първата група свидетели за нелогични относно обстоятелството, че са събирали дърветата из цялото дворно място и са оглеждали всяко едно. Също така противоречат на изложеното в писмо на директор ОП ГЗФГ-* с вх. № 173/09.01.2024 г. (л. 53 от делото), където е посочено, че те нямат информация кой е извозил дърветата до сградата на предприятието, тъй като това се е случило в неработно време. Втората група свидетели също лично са възприели къде са се намирали дърветата, дадените от тях показания са логични, последователни и се подкрепят косвено от писмо на директор ОП ГЗФГ-* с 3 вх. № 173/09.01.2024 г. (л. 53 от делото).

Второто констатирано противоречие в доказателствения материал и най-съществено е относно вида на дърветата и техните размери. Свидетелят Е. Д. А. (л. 46 от делото) твърди, че дървата са били 0,3 куб.метра, от дървесен вид „бук“, „нарязани за печка“ с дължина на секцията 30 см., посочва, че не си спомня дали е имало сред тях части от пънове, дънери или клони.

Свидетелят П. Д., посочва същата кубатура и дървесен вид на дървата, както твърди, че не са били нацепени и не си спомня с каква дължина са били, но посочва размери от 1 м. или 0,5 см. Поддържа, че са били дърва за огрев от стъбла на дърво. Така дадените показания противоречат на заключението на съдебно-лесотехническа експертиза. В изпълнение на поставените задачи назначеното вещо лице е извършило оглед на процесните дървета в Общинско предприятие „Гори и земи в горския фонд“- *, където са съхранявани с разписка за отговорно пазене серия Р014№ 001697. Видно от експертното изследване дървата са от дървесни видове „клен“ и „дъб“, от най-ниската в основата долна част на стеблото, находяща се до почвата, от която се храни стъблото, наречено пън и малка част от стъблото на дърво. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че 80% от дърветата са от дървесен вид „клен“ и 2-3 бр. от дървесен вид „дъб“.

Вещото лице посочва, че дървата са изкоренявани, който извод обосновава с констатацията, че в единия край на пъновете се наблюдава обелване на стъблото и отчупване, частта с отчупване на такава дебелина, според вещото лице, е в следствие на булдозер, с който е изкоренил пъновете и се чупи корена или стъблото при голяма сила, което става само с такава машина. Равната част от стеблото се извършва при сечта на дърветата които се отсичат по нагоре от стъблото, 30 см. с цел след техническа сеч, която е била на голо, стъблото на пъна да бъде по лесно хванато от булдозер и да бъде изкоренено отрязаната равна част е от сечта на всички дървета в сечището. Вещото лице счита, че дървата са събирани след извеждане на редовна техническа сеч за нова ЖП линия и след изкореняване на пънове за изравняване на терена с булдозер. Периодът на добИ.е е датиран през 2023 г.

Към експертното изследване е приложен снимков материал (л.69 от делото).

Съдът дава вяра на експертното изследване, тъй като е извършено след оглед на процесните дърва, от който се установява по несъмнен начин дървесния вид и характеристиките на просцесните дървета, какъвто не е бил направен от свидетелите Д. и А.. Никъде в съставените от тях документи не е направен дори опит да се опишат дървата, а е посочено само общо количество. На следващо място е налице противоречие между показанията на свидетелите в тази група, изразяващо се в размерите на дърветата, въпреки че твърдят, че са ги огледали. За разлика от съставените от свидетелите констативен протокол и АУАН (л.14-15), в които претендираното за извършено административно нарушение е изключително лаконично описано, 4 експертното изследване е пълно, ясно и обосновано и не оставя съмнение у съда за неговата правилност.

От приложено по делото позволително за ползване на недървесни горски продукти серия К № 00538, издадено от длъжностно лице при ОП ГЗФГ-*, придружено с фактура № 4527 (л.10-11 от делото) се установява, че жалбоподателят С. С. е имал издадено позволително да добива пънове и вършини за периода от 24.08 до 15.09.2023 г. Твърдяното администартивно нарушение е с отразена дата на осъществяване -24.08.2023 г., т.е. в срока на действие на позволителното.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, доколкото от приложена разписка на л. 35 е видно, че обжалваното наказателно постановление в връчено на 31.10.2023 г., а жалбата е входирана на 08.11.2023 г. Подадена е от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление и същата е депозирана пред надлежния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.