Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 148 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1642/2023
Вид
Определение № 148
Подписан
15.01.2024
В сила
15.01.2024
Състав
Борис Илиев, Яна Вълдобрева, Ерик Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. София, 15.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002101642 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 27260/19.12.2022г. на В. Г. И., подадена чрез пълномощника адв. Д. Х., против решение №1317 от 07.11.2022г. по в.гр.дело № 3821/ 2020г. на Софийския апелативен съд, 14 състав. С атакуваното решение, след отмяна на решение № 5149 от 25.08.2020г. по гр.д. № 15642/2012г. на Софийския градски съд, І ГО, 5 състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, е обявен за окончателен, на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, сключеният на 15.03.2006г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти между Ж. А. П., (починал в хода на процеса и заместен, на основание чл. 227 ГПК, от В. Ж. П.-Р.), като купувач и В. Г. И., в качеството й на продавач, както следва: 1. Магазин № 1, намиращ се в [населено място] в партера на сградата с лице към [улица], състоящ се от салон, сервизи и коридор, с площ 37,50 кв.м, при съседи: от север - [улица], от изток - магазин № 2, от юг- стълбище, от запад - двор, заедно със зимнично помещение с вътрешна стълба от магазина, с площ 15,20 кв.м, при подробно описани съседи на зимничното помещение, който магазин представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], район „О.“, бул. „К. Ал. Д. - К.“ № 44, ет.1, обект 1 в сграда №1, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, при описани съседи на обекта, ведно с прилежащо зимнично помещение 15,20 кв.м и 165/3680 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от поземления имот ****, целият с площ 452 кв.метра при цена 55 000 щатски долара; 2. Магазин, намиращ се в [населено място] на партера в сградата на [улица], състоящ се от търговска зала и сервизни помещения, с площ 68 кв.м, при съседи: [улица], 1 общия вход на сградата, двор и магазин на Н. Д.Л., заедно с избено помещение под част от магазина, заедно с 127/1000 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена, цялото с площ 332,18 кв.м, представляващо по нот. акт парцел ***, кв.326 по плана на С., за цена 57 000 евро; 3. Магазин № 22 със северно изложение към вътрешния двор, намиращ се в [населено място] в сградата на [улица], бивша жилищна кооперация „Ц. к. д.”, с площ 23,40 кв.м, при граници по нотариален акт: вътрешен двор, [улица], С. и С., Ш. и С., Г. В., заедно с избено помещение под самия магазин, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1833/15.06.2010г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], район „С.“, [улица], ет.0, магазин № 22 в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при подробно описани съседи на обекта и на поземления имот по кадастрална карта, ведно с прилежащото избено помещение на магазина и 2400/231032 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена, цялото с площ 2 792,50 кв.м, представляващо по нот. акт парцели № *, * и * в квартал 394 по плана на [населено място], при граници по нотариален акт: [улица], ЗД „Е.”, „З.к. б.“, [улица], [улица], както и приспадащия се дял, равен на същите идеални части, от изброените в нотариален акт № 174, том XXI, дело № 3399 от 1937г. помещения, оставени за общо ползване при цена 60 000 лева. С решението на САС В. И. е осъдена, да плати в полза на Столична община Район Средец/Триадица и район Оборище, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 44 и чл. 46 – чл. 47 ЗМДТ местна такса в общ размер 8 600,84 лева (общо за трите магазина); да плати в полза на САС такса по т.8 (нот.такса без ДДС) в общ размер 1103,89 лева и такса вписване в размер 286,69 лева, за които суми е разпоредено да се впише служебно възбрана върху имотите. С решението на САС е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.82 ЗЗД.

Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е уважен.

Поддържа, че в тази част решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Оспорва извода на съда, че по делото е категорично установено, че процесният предварителен договор е подписан от продавача В. И. и е породил желаните от страните правни последици.

Сочи, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел за доказано, че неподписаната втора страница от договора, съдържаща размера на продажната цена и плащането й и която по никакъв начин не е свързана с третата страница, е част от него и обвързва страните. Според касатора САС не е изложил мотивите защо кредитира, респ.не кредитира изводите на вещите лица, изслушани пред СГС; превратно е тълкувал част от доказателствата по делото, като им е придал доказателствена тежест, каквато те нямат и е игнорирал изцяло направените от ответницата по спора възражения. Искането е да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД бъде отхвърлен.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът навежда доводи за наличие на основания 2 за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. По въпроса 1. Допустимо ли е съдът да изгражда своите изводи, въз основа на съдебна експертиза, чийто състав не е формиран по установения ред, твърди противоречие с решение № 100/21.04.2022г. по гр.д.№2440/2021г. на ІV ГО на ВКС. Формулира въпрос 2.

Когато от отговорите на вещите лица, при изслушването им в открито съдебно заседание за приемане на експертизата възниква основателно съмнение, че представения от ищеца за изследване предварителен договор е различен от този, който е представен за констатация в първоинстанционното производство, чия е доказателствената тежест и следва ли съдът да събере доказателства и да се произнесе по безспорността на оригинала на процесния договор и обект на изследване. По въпроса 3. Може ли съдът да не възприеме заключение на приети по делото експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката за годността им, твърди противоречие с решение № 224/07.01.2019г. по гр.д.№ 612/2018г. на ІІІ ГО на ВКС. Твърди противоречие на въззивното решение с решение № 107/ 02.07.2020г. по гр.д.№2461/2019г. на ІV ГО по въпроса: 4.Следва ли съдът да обсъди подробно в решението всички противоречащи си експертни заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и останалите събрани по делото доказателства, с оглед установяване на решаващо за крайния изход спорно между страните обстоятелство. По въпрос: 5. Ако по делото има доказателства, в които се съдържат различни противоречиви становища и експертизи, съдът длъжен ли е да изложи в решението си правни съображения кои от експертизите и доказателствата кредитира и защо, твърди противоречие с решение № 223/19.06.2013г. по гр.д.№1006/2012г. на ІV ГО на ВКС, решение № 554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на ІV ГО на ВКС. В изложението са формулирани и въпросите: 6. Ползва ли се с доказателствена сила оспорен договор, в частта имаща характер на разписка за доказване на плащане, ако продажната цена е в различна валута; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени по делото и то съвкупно-в тяхната взаимовръзка и зависимост, като по последния въпрос твърди противоречие с решение № 817/04.01.2011г. по гр.д.№1903/2009г. на І ГО, решение № 149/03.07.2012г. по гр.д.№1084/2011г. на ІІІ ГО и др. Не на последно място, са развити съображения, че въззивното решението е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба В. Ж. П.-Р., чрез пълномощника адв. В. Н., в писмен отговор изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

По делото е представен предварителен договор от 15.03.2006г., сключен между ищеца Ж. П. и ответницата В. И. за покупко-продажба на недвижи имоти, по силата на който 3 ответницата, като продавач, се задължила да прехвърли на ищеца, като купувач, правото на собственост върху три магазина в [населено място]: 1. магазин № 1, намиращ се на партера в сградата с лице към [улица] площ 37,50 кв.м, заедно със зимнично помещение за сумата 55 000 щатски долара; 2. магазин в партера на сградата на [улица] площ 68 кв.м, заедно с избено помещение, заедно със 127/1000 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена за цена 57 000 евро и 3. магазин № 22 със северно изложение към вътрешния двор в сградата на [улица], бивша жилищна кооперация „Ц. к. д.”, с площ 23,40 кв.м, заедно с избено помещение за сумата 60 000 лева.

Уговорено е, че окончателен договор ще се подпише до 31.12.2007г. и в случай, че висящото към момента на сключване на договора гр. дело № 910/2005г. на СРС, 37 състав, завърши с влязло в сила решение, с което В. И. се признава за едноличен и изключителен собственик на процесните имоти. Представени са доказателства, че на 10.08.2006г. условието се е сбъднало. Според отразеното в договора (Раздел Втори), ищецът платил цената на всеки от имотите изцяло и в брой в деня на подписването му.

По спорния въпрос: подписала ли е ответницата процесния договор от 15.03.2006г. и дали е написала ръкописно трите си имена под подписа в производството пред СГС са изслушани единична СГрЕ, тройна СГрЕ, основна техническо-графологическа експертиза и допълнителна ТГрЕ. Според заключението на първоначалната СГрЕ, изготвено от вещото лице Д.В., трите листа на предварителния договор са отпечатани едновременно -един след друг и на един и същи принтер. Този експерт допуска, че подписът за продавач в предварителния договор вероятно е положен от ответницата, а ръкописно изписаните имена „В. Г. И.” вероятно не са написани от нея. Вещите лица Л. Г., С. Б. и Л. Х.-Н., изготвили тройната СГрЕ не са единодушни в заключението си. Експертите Б. и Г. са изразили становище, че предварителният договор е подписан от ответницата, която не само е положила подпис, но е изписала и ръкописно трите си имена под него; подписът под договора е със степен на обработеност над средната, а ръкописно изписаните имена са със степен на обработеност около средната степен; степента на обработеност е общ признак и не влияе директно върху извода за идентификация на подписа и почерка; идентификацията се определя от частните признаци на почерка. Двамата експерти са посочили, че всички сравнителни образци са изпълнени от едно и също лице. Според вещото лице Н., подписала експертизата с особено мнение, подписът в предварителния договор не е положен от ответницата, нито тя е изписала ръкописно трите имена под подписа; подписът в договора за продавач е положен от лице с много по-висока степен на обработеност на почерка, в сравнение с почерка на ответницата; най-вероятно подписът за продавач е „рисуван“ чрез гледане и наподобяване, възможно е и с помощта на шаблон. В о.с.з. на 29.03.2017г. в.л.Н. е обяснила, че подписът на ответницата е много лесен за имитиране, поради което трябва да се изследва със съвременна апаратура. Според приетите в производството пред СГС основно и допълнително заключение на ТГрЕ, изготвени от вещото лице С. подписът за продавач в предварителния договор не е положен от ответницата, а от лице, което е имитирало писмено двигателния й навик; липсват данни за техническа подправка или техническо пренасяне; подписът е положен след като документът е бил отпечатан; ръкописният текст „В. Г. И.“, 4 изписан в полето под подписа за „Продавач“, също не е написан от ответницата, а от лице, което в следствие на предварителната си подготовка, е проявило по-висока степен на обработеност при изписване на основните елементи; предвид неестественото за него комбиниране на графичните построения, все пак е допуснало и нарушения на координацията си в участъците, където движенията би следвало да са машинални и привични. Тъй като тези нарушения не се установяват в изследваните сравнителни образци, експертът е приел, че подписът не е положен от ответницата.