Определение № 16216 от 29.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16216 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20261100502265 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесета и първа ГПК вр. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. П.К. като пълномощник на Е. А.

П., действаща със съгласието на попечителя си А.П.П.в срещу срещу определение № 20142144 от 09.07.2025 г., постановено по гр. дело 67144/2018 г. по описа на СРС, 67 състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е отхвърлена молбата й за изменение на определение от 17.03.2025 г. в частта за разноските, както и в частта, в която е отхвърлено искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка в същото определение. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като се постанови нов, с който бъде допусната исканата поправка на очевидна фактическа грешка, както и бъдат присъдени разноските в производството.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК н е е постъпил отговор от насрещната страна Г.Ж.Ч. и Я.Ж.Ч..

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск за делба, заявен от Г.Ж.Ч. и Я.Ж.Ч. срещу Н.Д.С. с предмет делба на самостоятелен обект в сграда – ап.

1

71, с идентификатор ***.

С последваща молба от 31.07.2019 г. ищците в производството са поискали от СРС привличане на нов ответник Е. А. П. като искането е обосновано с висящо съдебно производство, инициирано от същата по гр. д.

14310/2017 г. по описа на СГС касателно действителността на сделката, обективирана в н.а. 199, дело 370/2017 г., по силата на която идеална част от процесния в делбеното производство имот е заменена и придобита от П..

С разпореждане от 28.08.2019 г., СРС е дал указания по реда на чл. 131 от ГПК като в този срок е постъпил писмен отговор от Е. П., действаща чрез попечителя си А.П., чрез процесуален представител адв. К.. Към отговора е приложено адвокатско пълномощно, легитимиращо адв. К. с валидна представителна власт по отношение на П. респ. посочено в договора за правна помощ е и обстоятелството, че за процесуалната защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв. с отбелязване, че сумата е заплатена в брой /стр. 72 в делото на СРС/.

Представено е и удостоверение на СО – район „Студентски“ от 23.04.2019 г., от което е видно, че А.П.П.в е вписан в регистъра по чл. 174 ал.1 от СК като попечител по право на дъщеря си Е. А. П..

С определение от 08.03.2020 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството по гр. д.

14310/2017 г. по описа на СГС с влязъл в сила съдебен акт.

С определение 20135279/17.01.2025 г. производството по делото е възобновено.

С определение от 17.03.2025 г. производството по делото е прекратено по отношение на Е. А. П..

На 25.03.2025 г. е постъпила молба от адв. К., в която се съдържа искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението от 17.03.2025 г. чрез изписване, че страната Е. А. П., действа със съгласието на попечителя си А.П.П.в, както и искане за присъждане на разноски.

С определение № 20142144 от 09.07.2025 г., СРС, 67 състав е отхвърлена молбата й за изменение на определение от 17.03.2025 г. в частта за разноските, както и в частта, в която е отхвърлено искането за отстраняване на 2 очевидна фактическа грешка в определението от 17.03.2025 г.

С оглед на установената фактическа обстановка, следва да се има предвид, че нормата на чл. 254 ал.2 т.2 от ГПК установява, че в определенията, постановени в закрито заседание следва да бъдат посочени имената на страните. Страна в производството безспорно е Е. А. П.. Обстоятелството, че същата е ограничено дееспособно лице и като такова действа със съгласието на попечителя си, касае нейната процесуална дееспособност по време на делото, за което съдът следи служебно, но това не прави попечителя страна в производството, за да бъде вписан същия в диспозитива на определението.

Обжалваното съдебно определение съдържа всички задължителни реквизити, посочени в нормата на чл. 254 ал.2 т.1-7 от ГПК, поради което не е налице допусната очевидна фактически грешка от състава на СРС и в тази част частната жалба е неоснователна.

По отношение възраженията касаещи разноските:

В нормата на чл. 78 ал.4 от ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на отказ/оттегляне от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78 ал.2 от ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора / в този смисъл определение 626/20.08.2012 г. по ч. гр.д. 275/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС, определение 277/ 14.05.2014 г. по ч.гр.д. 2 432/2014 г. на Първо ГО на ВКС, определение 73/ 23.02.2022 г. по ч.гр.д. 4831/2021 г. на Четвърто ГО на ВКС, определение 571/ 14.07.2010 г. по ч.т.д. № 558/2010 г. на Второ ТО на ВКС и др./. Производството пред СГС по гр. д. 14310/2017 г., явяващо се преюдициално по отношение на делбеното такова, с което на 3 практика е отречено качеството съделител по отношение на процесния имот на ответницата П., настоящ частен жалбоподател е инициирано именно от нея и това обстоятелство е станало известно в хода на делбеното производство, поради което същият няма право на разноски, както правилно е приел и състава на СРС.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че СРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от горното, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№ 20142144 от 09.07.2025 г., постановено по гр. дело 67144/2018 г. по описа на СРС, 67 състав.

Определението полежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок от връчване на препис от същото до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4