Решение № 261 от 01.08.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. ХАСКОВО, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500289 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д.Я. от АКХасково- пълномощник на К. Х. Х. от ****, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Е. И. К. от ***, против Решение №260014/24.03.2022г. на РС- Димитровград, постановено по гр.д.№ 1542/2020г., с което е прието за установено по отношение на К. Й. Ж. от ****, че К. Х. Х., действащ със съгласието на своята майка Е. И. К., не е собственик на 8/12 ид.ч. от едноетажна жилищна сграда, масивна конструкция със застроена площ от 55 кв.м., построена в следния недвижим имот: УПИ №***, в квартал ***, по КРП на ****, с площ от 906, 27 кв.м., с адрес на имота в *****, с трайно предназначение: Урбанизирани територии и начин на трайно ползване: Ниско застрояване, като К. Х. Х., действащ със съгласието на своята майка Е. И. К., е осъден да заплати на К. Й. Ж. направените по делото разноски в размер на 500 лева.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Счита, че 1 процесната едноетажна жилищна сграда е собственост на наследодателя на ответника- починалия Х. Ж. Х., доколкото на последния е било издадено Разрешение за строеж №388/25.05.1982г. по установения за това ред, съгласно действащата към този момент разпоредба на чл.56 ал.2 т.2 ЗТСУ /отм./. Прави извод, че с учредяване правото на строеж е оборена презумцията по чл.92 ЗС, поради което собственикът на урегулирания поземлен имот Ж. Х. Ж. не е станал собственик на построената в него сграда по силата на приращението. В условията на евентуалност твърди, че същият е придобил правото на собственост върху сградата на оригинерно основание, с осъществяването на непрекъснато необезпокоявано добросъестно владение върху имота за периода от построяването му през 1985г. до продажбата му на 26.10.2019г..

Намира, че тези изводи се подкрепят напълно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, касаещи извършваните през годините сделки с процесния недвижим имот, неговото построяване и стопанисване. Най-сетне твърди, че съставеният на 20.11.2003г. по реда на чл.587 ГПК констативен нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на Ж. Х. Ж. върху УПИ №****, в квартал ***, по КРП на ****, с площ от 906, 27 кв.м , не поражда по отношение на лицето право на собственост върху процесната сграда. Моли съда да отмени решението на районния съд, като вместо него да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като неоснователен. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

В срок е постъпил отговор от пълномощника на въззиваемата К. Й.

Ж.- адв.В.Л. от АК- Хасково, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди, че процесната сграда реално е построена от ищцата и нейния съпруг и наследодател Ж. Х. Ж., въпреки че разрешителното за строеж само формално е било издадено на името на неговия син- Х. Ж. Х.. Оспорва последният да е придобил имота и по давностно владение. В тази връзка прави извод, че ответникът не е станал негов собственик в резултат на извършената на 25.10.2019г. покупкопродажба, доколкото продавачът Х. Ж. Х. не е бил неин собственик. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски във въззивното производство.

Страните поддържат процесуалните си позиции и в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание.

Хасковският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по 2 следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, предявен от К. Й. Ж., с искане да се признае за установено, че ответникът К. Х. Х., непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Е. И. К., не е собственик на едноетажна жилищна сграда, масивна конструкция със застроена площ от 55 кв.м., построена в недвижим имот УПИ №***, в квартал **, по КРП на ****, с площ от 906,27 кв.м., с адрес на имота в ****, с трайно предназначение: Урбанизирани територии и начин на трайно ползване: Ниско застрояване. След обсъждане на приетите по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е достигнал до мотивиран извод, че така предявеният иск е частично основателен за 8/12 ид.ч. от процесния недвижим имот, като в останалата част исковата претенция е била отхвърлена.

Решението е правилно по същество, съобразно изложените в него мотиви, които настоящата инстанция намира за нужно единствено да допълни с правни аргументи, подкрепящи изцяло изводите на районния съд.

От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установяват следните факти:

На 01.05.1960г. ищцата сключила граждански брак с Ж. Х. Ж., по време на който им се родили две деца- Х. Ж. Х. и Д. Ж. Х..

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №124, том І, дело №245/1982г., на 04.05.1982г. съдия при РСДимитровград признал Ж. Х. Ж. за собственик на дворно място с площ от 829 кв.м., находящо се в *****, с построена в него плевня, за който е отреден парцел ІІ, част от имот с пл. №***, в кв.** по плана на ****.

По повод одобрено изменение на плана за регулация на парцел *** в кв.** по плана на **** била издадена Заповед №1199/24.09.2003г. на Кмета на Община Димитровград, с която бил регулиран нов поземлен имот **** на Ж.

Х. Ж. с площ от 924 кв.м. и граници: ****, ***, *** и улица. След така извършеното изменение на плана за регулация на парцела, с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №144, том VІІІ, рег.

№6369, дело №1528/2003г., съставен на 20.11.2003г. от Нотариус Румяна Велева с рег.№398 на НК с район на действие РС- Димитровград, Ж. Х. Ж. бил признат за собственик, на основание чл.483 от ГПК и § 8, ал. 1 и 3 от ПР на ЗУТ, на недвижим имот, находящ се в ****, УПИ ****, в квартал ** по плана на ***, с площ от 924 кв.м., ведно с построените в имота Жилищна сграда и Стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ ****, УПИ 3

**** и УПИ ****. За тавянето на акта от страна на молителя Ж. Х. Ж. били представени следните писмени доказателства: Заповед №1199/24.09.2003г. на Кмета на Община Димитровград, Скица №1868/17.10.2003г. на Община Димитровград и Удостоверение за данъчна оценка на имота №2560/14.11.2003г..

На 26.08.2008г. с Нотариален акт за дарение №16,, том V рег.

№9636, дело №578/2008г., съставен от Нотариус Мариана Георгиева с рег.

№355 на НК, с район на действие РС- Димитровград, Ж. Х. Ж. дарил на своя непълнолетен внук Б. Н. К. /син на Д. Ж. К./ следния свой собствен недвижим имот: УПИ, находящ се в *****, съставляващ имот ІІ, с пл. № ***, в квартал ***, по плана на ***, с площ от 924 кв. м., ведно с построената в имота Стопанска постройка- Плевня, при граници на имота: изток- имот ІV-592, запад- имот***, север –улица, юг- имот ***.

На 18.09.2019г. Б. Н. К. упълномощил с нотариално заверено Пълномощно с рег.№1265 и рег.№12166 на нотариус Владилена Сиртова с рег.№079 на НК, с район на действие РС- Хасково, своя вуйчо Х. Ж. Х. да извършва всякакви разпоредителни сделки със собствения му недвижим имот УПИ, находящ се в ***, съставляващ имот ***, с пл. № ****, в квартал ***, по плана на ****, с площ от 924 кв. м., ведно с построената в имота Стопанска постройка- Плевня, при граници на имота: изток- имот ***, западимот ***, север –улица, юг- имот ***. В тази връзка, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том ІІІ, рег. №3541, нот. дело №407/2019г., на нотариус Румяна Велева с рег.№398 на НК, с район на действие РС- Димитровград, на 25.10.2019г. Х. Ж. Х., действащ в лично качество и като пълномощник на Б. Н. К., продал на непълнолетния се син К.

Х. Х., действащ със съгласието на своята майка Е. И. К., за сумата от 4600 лева следния недвижим имот: УПИ №***, в квартал **, по КРП на ****, с площ от 906,27 кв.м., с адрес на имота в *****, с трайно предназначение:

Урбанизирани територии и начин на трайно ползване: Ниско застрояване, ведно с построените в същия имот сгради: Едноетажна жилищна сграда, масивна конструкция със застроена площ от 55 кв.м. и Стопанска постройка-плевня, паянтова конструкция със застроена площ от 40 кв. м., при граници на поземления имот: изток- имот ****, запад- имот ***, север- улица и юг- имот ****, като продавачът Х. Ж. Х., си запазил вещното право на ползване върху жилищната сграда, докато е жив. При съставянето на 4 нотариалния акт с цел удостоверяване правото на собственост на продавачите .Б. Н. К. и Х. Ж. Х. пред нотариуса, изповядал сделката, били представени Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №124, том І, дело №245/1982г., съставен от съдия при РС-Димитровград, Нотариален акт за дарение №16, том V рег.№9636, дело №578/2008г., съставен от Нотариус Мариана Георгиева с рег.№355 на НК, с район на действие

РСДимитровград, както и Разрешение за строеж

№388/25.05.1982г., издадено от Народен съвет- гр.Димитровград на Х. Ж.

Х. за жилище в парцел № ***, квартал №***, по плана на ****.

Ж. Х. Ж. починал на 09.02.2020г., като след смъртта си оставил следните наследници по закон: К. Й. Ж.- съпруга, Д. Ж. Х.- дъщеря и Х. Ж.

Х.- син.

Х. Ж. Х. починал на 19.06.2020г., като след смъртта си оставил следните наследници по закон: К. Х. Х.- дъщеря и К. Х. Х.- син.

При така установените факти по делото, разрешаването на спора между страните е обусловено от формулирането на правилен отговор по въпроса дали извършената на 25.10.2019г. покупко-продажба е породила за купувача и ответник по настоящото дело- К. Х. Х. вещноправен транслативен ефект по отношение собствеността на построената в УПИ, находящ се в ****, съставляващ имот ***, с пл. № ***, в квартал *** по плана на ****, с площ от 924 кв.м., Едноетажна жилищна сграда, масивна конструкция със застроена площ от 55 кв. м.. За да бъде даден отговор на този въпрос, на първо място следва да бъдат изложени правни съображения относно това дали е налице валидно придобиване на право на собственост върху процесната жилищна сграда от страна на Х. Ж. Х. в качеството му на праводател и продавач на този предмет на сделката. Действително, по делото е прието като доказателство Разрешение за строеж №388/25.05.1982г., издадено от Народен съветгр.Димитровград на Х. Ж. Х. за жилище в парцел № ІІ, квартал №**, по плана на ***.

В тежест на ответника е да докаже валидното учредяване правото на строеж на праводателя му Х. Ж. Х.. В тази връзка ответникът представя единствено Разрешение за строеж №388/25.05.1982г., издадено от Народен съвет- гр.Димитровград на Х. Ж. Х. за жилище в парцел № **, квартал №***, по плана на ***. Същевременно, в подкрепа на изложените в исковата молба 5 твърдения са представени Обяснителна записка на Ж. Х. Ж. за жилищна сграда- масивна с дървен гредоред от 55 кв.м. на стойност 6450 лева, в кв.***, парцел *** в ****, както и платежни документи- фактури и експедиционни бележки, издадени през периода 1982г.-1986г. на Ж. Х. Ж. за закупуване на строителни материали.

С нормата на чл.92 ЗС е регламентирано приращението като първичен способ за придобиване от собственика на земята на правото на собственост върху построеното върху нея. С разпоредбата на чл.63 ал.1 ЗС е предвидена възможност собственикът да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. В чл.18 ЗЗД е посочено, че учредяването на вещно право върху недвижим имот, каквото е и правото на строеж, се извършва с нотариален акт. Посочените разпоредби са били приложимо право и към 1982г., когато издаването на разрешенията за строеж е било регламентирано чрез тогава действащия ЗТСУ. Същевременно, с нормата на чл.56 ал.2 т.2 ЗТСУ /отм./ е била въведена и облекчена процедура за учредяване право на строеж по отношение на определени лица, сред които са и роднините на собственика по права линия.