Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 532 от 09.04.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4922/2019
Вид
Решение № 532
Подписан
09.04.2020
В сила
16.07.2020
Състав
ВАЛЯ ИЛИЕВА ЦУЦАКОВА НАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 12 ал.1т.1, т.4 и т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 12 ал.1т.1, т.4 и т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 12 ал.1т.1, т.4 и т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 13 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 13 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.273 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Варна, ..............2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд - петнадесети наказателен състав - в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЯ ЦУЦАКОВА при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от председателя АНД № 4922 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена на

И.Г.Ч.-ЕГН ********** против НП №462759-0029968/ 10.09.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни

Дейности“ – в ЦУ на

НАП, с което на въззивника на основание чл.273 от ДОПК е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 13, във връзка с чл. 12 ал.1т.1, т.4 и т.5 от ДОПК.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, оспорва се изцяло приетата за установена фактическа обстановка относно вмененото нарушение, твърди се, че проверяващите са били поканени да изчакат обслужването на клиентите ,след което да бъде извършена проверката, но проверяващите са се държали остро и арогантно, което е принудило клиентите на заведението да го напуснат, не се оспорва пристигането на полицейски служители, но се твърди, че въззивникът не е целял осуетяването на проверката и при възможност е предоставил всичко, изискано от проверяващите, приема се, че неправилно отразената фактическа обстановка е ограничило правото на защита на нарушителя и в заключение се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Ж. Г., надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения, касаещи неправилно отразената фактическа обстановка, твърди се, че не са били преценени депозираните възражения срещу АУАН, приема се, че приетата за установена и описана в АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана, респективно че няма доказателства жалбоподателят да е извършил нарушението, в което е обвинен и в заключение отново се моли НП да бъде отменено.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и правилно, аргументирайки доказаност и съставомерност на извършеното нарушение, липса на процесуални нарушения в хода на АНП, правилно приложение на материалния закон и справедливост на наложеното административно наказание.Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. К., свидетелят по акта – св. А.И., полицеските служители, оказали съдействие в хода на предприетата проверка – свидетелите Д. и П., както и допуснатите до разпит по искане на процесуалния представител на жалбоподателя свидетели Т. и Г..Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП .

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 16.08.2019 г, около обяд, свидетелите К. и И., служители на НАП, посетили търговски обект – ресторант „Чинар”, находящ се в гр.Бяла, обл.Варна, ул.”Черноморска „№16, стопанисван от „Спирито” ООД с ЕИК *********, представлявано от И.Г.Ч..Служителите на НАП извършили контролна покупка, като за консумацията и след съответното заплащане им бил издаден касов бон.След издаването на касовия бон за консумацията, същите се легитимирали пред служителката- сервитьор в проверния обект и я уведомили, че ще бъде извършена проверка.Предприето било засичане на касовата наличност в обекта и следвало да се изведе междинен финансов отчет с оглед сравняването им, но преди да приключи изброяването на фактически наличните финансови средства в обекта, въз.Чобавон, намиращ се преди това в кухненското помещение, разбирайки, че е предприета въпросната проверка възразил, излязъл от кухненското помещение и след като проверяващите се легитимирали, той възразил с груб тон срещу извършваната проверка и легитимността на документите на проверяващите, удостоверяващи служебното им качество, отправил и обидни изрази срещу св.К., като отказал да съдейства за извършване на проверката и заявил на проверяващите, че следва да напуснат заведението.На жалбоподателя било разяснено, че за да бъде извършена проверката следва да бъде изведен междинен финансов отчет, да се изготви опис на паричните средства в обекта, да се представят и други документи, но същият отказал да го стори, като заявил, че би го направил, когато приключи работата с клиентите си, като продължил на висок глас да отправя реплики към тях, отказвайки съдействие.Агресията на въззивника принудила проверяващите да напуснат процесното заведение и да подадат сигнал за съдействие към междуведомствен център, сформиран във връзка с проверки през лятната кампания.На место за съдействие били изпратени полицейски служители от ПУ в гр.Бяла, сред които бил и св.Д., като полицейският екип пристигнал на место около 40 минути след подаване на сигнала. При пристигането на место с колегите си св.Д. установил, че служителите на НАП са пред процесното заведение, поради което съвместно с тях влезли в заведението и в тяхно присъствие била извършена и същинската проверка.Резултатите от проверката били отразени в изготвения на место протокол, чието приключване завършило в 15,12ч. на процесната дата. Дневният финансов отчет бил изведен на 16.08.2019г. в 14,15ч., повече от час след първоначалната легитимация.

С оглед на създалото се затруднение при извършване на проверката, свързано с възпрепятстване на осъществяването й преди намесата на полицейските служители, св.К. съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.

13 ал.1 във вр. с чл. 12 ал.1 т.1 т.4 и т.5 от ДОПК, въз основа на който е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 273 от ДОПК.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите

К., И., Д. и П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и не се оборват от никакви други събрани доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св.Т. в частта, в която същият сочи, че не е имало заплахи и отправени обиди към проверяващите, че последните не са напускали заведението, преди извършване на същинската проверка и че се е комуникирало с проверяващите с нормален тон, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират както с показанията на свидетелите К., И., Д. и П., така и с показанията на св.Г. в кредитираните от съда части.Съдът не кредитира показанията на св.Г. в частта, в която същият сочи, че не е чул отправянето на обидни реплики и че полицейските служители не са влизали в заведението, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с показанията на свидетелите К., И., Д. и П..В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Т., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира и от гласните доказателства по делото- показанията на свидетелите К., И., Д., П., Г. и Т. в кредитираните от съда части.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като

АУАН също е съставен от компетентно лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава- посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, като са посочени и нарушените материално правни норми.

Неоснователни са възраженията, че е било ограничено правото на защита на нарушителя, предвид необсъждането на депозираните възражения срещу АУАН, тъй като видно от съдържанието на НП, същите са били преценени от АНО, преди да се произнесе по преписката, каквито са изискванията на ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 12 ал.1т.1 от ДОПК, органът по приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс извършва проверки и ревизии, т.4 има право на достъп в подлежащите на контрол обекти и т.5- проверява отчетността на контролираните обекти. Нормата на чл. 13 ал.1 от ДОПК предвижда задължение за участниците в производствата по ДОПК да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 – 4 от този кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 273 от ДОПК

, който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер.

Анализът на санкционната разпоредба на чл. 273 от ДОПК сочи, че се ангажира административно-наказателната отговорност на участниците в производството, в случаите, когато затруднят или възпрепятстват извършването на предприетите проверки и ревизии по чл. 12 ал.1 от ДОПК като не окажат необходимото съдействие или предотвратят осъществяването им.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че дейността на дружеството-жалбоподател, извършвана в стопанисван от същото обект, е била предмет на проверка от органите по приходите в лицето на съответните инспектори при ТД на НАП-Варна. Безспорно проверката е била възпрепятствана при започването й в 13,10ч. именно от въз.Ч., представляващ дружеството, стопанисващо обекта , като не е оказано нужното съдействие за своевременното й приключване, доколкото се е наложило служителите да прекъснат осъществяването й и да продължат действията си по компетентност по-късно. Безспорно реализирането на проверката се е осъществило единствено в следствие намесата на полицейските служители, призовани на място по сигнал на служителите на ТД на НАП –Варна.

Посочените факти се установяват по несъмнен начин, от всички кредитирани от съда гласни доказателства, посочени по-горе.Аргументите относно отказ за съдействие с оглед възможни затруднения при извършване на търговската дейност в ресторанта при продължаване на проверката са ирелевантни, доколкото разпоредбите на ДОПК не изискват извършването на проверките от надлежните органи да се реализира извън работното им време, респ. в период, когато не се създава неудобство при извършване на дейността на проверяваните лица., още повече, че абсолютно логично звучат обясненията на проверяващите, че при прекъсване на проверката и извършването й в по-късен период евентуалните нередности в търговската дейност, които биха могли да се установят своевременно, биха могли да бъдат отстранени и наличието им в предходен момент е недоказуемо.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател на основание чл. 273 от ДОПК за извършено от същото нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 12 ал.1 т.1, 4 и 5 от ДОПК.