Решение № 188 от 25.02.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

25.02.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав на ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ЯНУАРИ две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

Секретар: П. П.

Прокурор: …………………… като разгледа докладваното от съдията

ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д. № 971 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С

Решение № 1728/19.09.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 1531/2019 г. по описа на същия съд е осъдил Областна дирекция на

Министерство на вътрешните работи гр. П., БУЛСТАТ ****, с адрес на управление гр. П., ул. „****” № ***, представлявана от К. В.Н., да заплати на Ц.П.И., ЕГН **********,***, следните суми:

- сумата от 1 600.38 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 11.03.2016 год. до 01.03.2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 01. 03. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 215, 24лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 01.03.2019 год., и

- сумата от 490.00 лв., представляваща направени деловодни разноски.

Осъдил е Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр. П., БУЛСТАТ ****, с адрес на управление гр. П., ул. „****” № ***, представлявана от К.В.Н., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 72,62 лв.

Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – гр. Плевен чрез пълномощника – юрк. П. Ф., в която се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото е и необосновано.

Неправилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е приел, че положения от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За процесния период 11.03.2016 г. – 01.03.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези специални за МВР наредби липсва текст, който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Неправилно Районният съд е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е преминал към приложение на разпоредбите на НСОРЗ. Съгласно разпоредбите на ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да полагат по 8 часа нощен труд на смяна, следователно, коефициент 1,143 не може да се приложи за тях, като се получава съотношението 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, което е равно на 1. В този случай ОД на МВР – Плевен своевременно е заплатило всеки положен от ищеца час нощен труд, като за нощния труд е дадено и допълнително възнаграждение от 0,25 лв./час. Ако се приложи този коефициент ще е налице дублирано заплащане на положените часове нощен труд – веднъж с допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час и след това още веднъж, с оглед на направената трансформация, като сумата бъде неоснователно завишена и с 50% като извънреден труд. На следващо място, въззивникът изразява становище, че разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима по отношение на нощния труд, полаган от служителите на МВР, защото не са налице предпоставките за приложението й, които следва да са налице кумулативно и които са изброени в чл.9 от НСОРЗ. Счита, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът е работил над рамките на установеното за него работно време по график и следователно, не може да иска заплащане на извънреден труд с 50% увеличение, защото такъв реално не е положен. Неоснователен е и мотивът на първоинстанционния съд за поставяне на служителите от МВР в неравнопоставено положение спрямо тези по КТ. Двата вида служители не могат да бъдат съпоставени и приравнявани, тъй като статута им се урежда с различни закони – КТ и ЗМВР. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени изцяло постановеното решение на Плевенски районен съд, като неправилно и необосновано. Претендира направените разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Ц.П.И. чрез защитника му – адв. Ю.А. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Следва да се приеме, че е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., като последиците се уреждат не по посочената от въззивника разпоредба на чл.195 ал.1 от АПК, а по ал.2 на същия член. В случая, след като Наредбата от 2015 г. е отменена от съда, то правилен е извода на първоинстанционния съд за уреждане трудовите правоотношения в МВР по регламента на тази от 2014 г. до издаването на последната от 29.07.2016 г., но след като исковата претенция е с начален период 11.03.2016 г., то до 29.07.2016 г. е следвало да се прилага разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Неправилното прилагане на материалния закон и неправилното разпределение на работното време при сумарното му отчитане е довело до надвишаване законоустановените норми за часове труд, което по естеството си се явява извънреден труд и за него се дължи плащане със съответното нормативно предвидено увеличение. Въззиваемият счита, че разпоредбата на чл.9Г от НРВПО не следва да се прилага, тъй като тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган – Инспекцията по труда, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез превръщането на нощния труд в дневен, като извънреден, в случай, че надвишава нормативно определения брой часове за периода. Тази разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането на тези часове. Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно по делото е че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият е заемал длъжността Младши оперативен дежурен в ОДЧ на РУ гр. Червен Бряг при ОДМВР Плевен, като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.

Спорни са въпросите: полагал ли е въззиваемият – ищец извънреден труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се заплати трудово възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?

Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.

За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.

/влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.

Става ясно, че в рамките на процесния период, от 11.03.2016 год. до 01.03.2019 год. са действали следните наредби: 1. за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.;

2. за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.