Решение № 268 от 06.07.2018, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И E

№ 268 06.07.2018 год. гр.Хасково

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в следният състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

ТОДОР

ХАДЖИЕВ

Секретар С.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от член съдията СЕРАФИМОВА

В гр.дело № 190 по описа за 2018 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 45/02.02.2018 г., по гр. дело № 725/2017 г., Районен съд- Хасково е признал за установено, че Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю. са собственици по силата на изтекла придобивна давност в полза на двамата, при условията на СИО на имот представляващ поземлен имот, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, находящ се на административен адрес в гр. Хасково, ул. ***, с площ от 397 кв.м. и е отменил нотариален акт № 23/2007 г., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за собственост върху този недвижим имот.

Недоволни от решението са останали въззивниците Е.Я.Х. и С.С.Х., които чрез пълномощника си адв.

Г. го обжалват в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, а в частта за отмяна на нотариалния акт, и за недопустимост на постановеното решение. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения по отношение на събраните по делото доказателства и съответно, изводите на районния съд по отношение на обстоятелството, че в полза на ищците е изтекла придобивна давност по отношение на посочения в исковата молба имот, считано от 1971 г. Твърди се, че с ангажираните по делото доказателства ищците не са доказали непрекъснато, необезпокоявано владение в продължение на 10 години по отношение на процесния недвижим имот, а още по-малко такова, датиращо от 1971 г. От друга страна, при постановяване на решението си съдът не съобразил и факта, че правото на собственост на ответниците върху процесния имот е възникнало по силата на покупко-продажба, осъществена през 1969 г., поради което в тази връзка по делото лисват доказателства за владение на ищците по отношение на този имот. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед недопускането на гласни доказателства в първата инстанция, тъй като свидетелите са били допуснати, а впоследствие същите са били заличени. Намират за недопустимо решението в частта, в която е отменен нотариален акт № 23/2007 г., тъй като правото на собственост на ответниците възникнало по силата на сделка от 1969 г., поради което този нотариален акт не създавал права на собственост, а само констатирал такива права, поради което е недопустима неговата отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Прави се искане, въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС -

Хасково, в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 124 от ГПК и да постанови ново по съществото на спора, с което този установителен иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю., чрез пълномощника им адв. Н.Т., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.

Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на РС- Хасково и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд-Хасково е образувано въз основа на искова молба от Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю., с която против Е.Я.Х. и С.С.Х. е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с искане да се признае за установено, че Ш.Ю.Ю. и А.О.Ю. са собственици по силата на изтекла придобивна давност в полза на двамата, при условията на СИО на имот, представляващ поземлен имот, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, находящ се на административен адрес в гр. Хасково, ул.***, с площ от 397 кв.м.

В исковата молба се твърди,че през 1971 г.ищецът Ш.Ю. закупил с писмен договор от ответника 1/2 ид.ч. от имот, находящ се гр.Хасково, на ул.***.Ответникът Е.Я.Х. се легитимирал като собственик на имота, с нотариален акт №188, том трети,нот. дело №998/1969г. Въз основа на платената сума ищецът станал собственик на около 400 кв.м. от мястото и през 1972г. построил двуетажна сграда в това място, като заживял в нея заедно със семейството си.

От построяването на сградата до 1989г. той и семейството му ползвали имота,като никой нямал претенции относно правото им на собственост,като частта от имота ползвана от него била оградена ,а останалата част от имота в размер на другата 1/2 ид.ч. се ползвала от ответника. През 1989г. и с оглед развилите се събития ищецът напуснал България и заминал за Турция. Върнал се в България през 1995г. и установил,че къщата е разрушена. Мястото продължавало да е заградено,поради което го предоставил на свой познат, който да го стопанисва и наблюдава,тъй като продължил да живее в Турция.През 2003г., при едно от пребиваванията си в Бълария ищецът се снабдил с документ за собственост на имота - нотариален акт за собственост при обстоятелствена проверка - н.а.

№494, т.Ш, рег.№3097, д.№439/2003г. на Нотариус Колева рег.№081 от НКамара на РБ. Посещавал имота, когато се връщал в България, три пъти годишно. Не бил установил някой да обработва имота, както и познатите му не били забелязали подобно нещо. Твърди, че от 2008 до сега мястото не се обработвало, както и никой нямал претенции към имота. С ответника Е. разговаряли веднъж за имота през 2006г., при което Е. поискал от ищеца да му продаде имота, но ищецът отказал. Оттогава не бил разговарял с него.Твърди се в исковата молба,че и към настоящия момент ищецът продължава да ползва имота непрекъснато, явно и постоянно, несъмнено и необезпокоявано, като от 1971 г. никой нямал претенции към него.

Ползвал имота в целия му размер от 397 кв.м., като съгласно уточняващо становище твърди, че от 1971 г. владее в реални граници имота понастоящем с идентификатор №***, както и че процесният имот бил придобит по време на брака му с ищцата.През 2012г. му била отказано издаване на скица на имота от АГКК Хасково,тъй като за собственик на имота бил записан ответника Е.Я. въз основа на н.а.№188, т.111, д.№998/1969г. и нов н.а. №145, д.161 от 23.01.2007г.При извършена проверка ищецът установил, че през 2006г. ответникът Х. извършил разделяне на имота, при което били обособени два имота в кадастралния регистър, като единият продал на трето лице, а за частта на ищеца се снабдил с нотариален акт от 23.01.2007г. Така и двамата и ищеца и ответника разполагали с нотариален акт за имота - ищецът от 2003г., а ответника от 2007г.

При тези факти обстоятелства ,ищците претендират,че са придобили по давност недвижим имот, представляващ 300/800 ид.ч. от ПИ с пл.№6293, целият с площ от 800 кв.м., кв.637 по плана на Хасково, одобрен със заповед №1401/1995г., при граници от двете страни улици, имот №6409 и №6292.По действащия кадастрален план този имот бил отразен като имот,с идентификатор №***,в скица №5885/24.06.2010г., като планът бил одобрен със заповед №РД-18-63/05.10.2006г., с площ от 397 кв.м.,при съседи: №***, №***: №*** и било посочено и че правото на собственост на ищеца върху 300 кв.м., съгласно нотариален акт, вписан в СВп при РС -Хасково №163, т.8, рег.№3120, дело 1896/21.07.2003г.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на ПИ, с идентификатор №*** по КККР на Хасково, одобрени със заповед

№РД18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес - Хасково, ул.***

, с площ от 397 кв.м., при граници: имоти, с идентификатор №№***; №***; №***, както и бъде отменен издадения на ответната страна н.а.№145, т.1, д.№191/23.01.2007г..

В срока по чл.131 ГПК, ответниците

Е.Я.Х. и С.С.Х. оспорват предявения иск като неоснователен. В отговора на исковата молба се твърди, че действително между ищеца и ответника е имало преговори за продажба на половината от бившия имот №6293, кв.637, но ищецът се отказал от покупката, тъй като през 1989г. се изселил със семейството си в Турция. Оттогава и до сега ищецът не бил владял и не владеел имота ,дори не упражнявал фактическа власт върху никаква част от него. След изселването в Турция ищецът загубил интерес от имота и се отказал от закупуването му.

При заминаването от България той заявил, че няма да се върне и щял да се устрои да живее в Турция. Ответниците оспорват твърдението, че след 1989г. ищците са владели имота,поради което и на основание чл.81 от ЗС считат,че след 1989г. ищците са загубили владението на имота, а изтеклия до тогава давностен срок е бил прекъснат. Ответниците оспорват и констатациите в представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 494, том трети, нот.дело № 439/20003 г. от 2003 г.,като считат,че дори и да се приеме за установено по делото,че през 1995г. ищците са се върнали в България, то оттогава до 2003г. не е изтекла 10 годишната придобивна давност и ищецът не бил станал собственик.В откритото производство по оспорване на н.а от 2003г.,ответниците твърдят, че са собственици на имота от 1969г., който имот с пл.№6293, кв.637 закупили от Р.Н.Т., с н.а.№188, д.№998/1969г.Идентичността на имота била удостоверена от Община Хасково, със скица №2884/25.10.2016г. Със Заповед на Кмета на Община Хасково №1527/2006г., постановена по искане на ответниците, имот, с пл.№6293 бил разделен на два имота - имот с пл.№9177, с площ 405 кв.м. /понастоящем с идентификатор №*** с площ по КК 412 кв.м./, който имот ответниците продали през 2010г. и имот с пл. №9178, с площ от 397 кв.м./ понастоящем с идентификатор №***, с площ по КК 397 кв.м./, който е записан на името на ответниците, на основание констативен н.а. №23/23.01.2007г. на Нотариус Капка Войнска,с район на действие РС-Хасково.Твърдят,че от момента на влизане в сила на кадастралната карта на гр.Хасково през 2006г. ответниците били записани като собственици на процесния имот, представляващ част от закупения от тях имот през 1969г. И досега ответниците заплащали данъци за този имот, като в началото било за целия имот от 1 дка, а след 2010 г..

- само за спорната част,предмет на настоящото дело.Твърдят, че са собственици на процесния имот въз основа на извършената сделка покупка на нива от 1 дка, част от която бил процесния имот, като този факт не се оспорвал от ищците. Ищците не били придобили собствеността въз основа на изтекла в тяхна полза придобивка давност за срок от 10 години, поради което претенцията им била неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил представените от страните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Приети са доказателства, които са били посочени от страните и които имат значение за неговото правилно изясняване от фактическа страна. С нотариален акт

№494, д.№439/2003г. на Нотариус №81 по Регистъра на НКамара съставен на основание чл.438, ал.2 от ГПК и чл.79 от ЗС, като ищецът Ш.Ю.Ю. е признат за собственик по давностно владение върху 300/800 ид.ч. от ПИ с пл.№6293, целият с площ от 800 кв.м., кв.637, по плана на гр.Хасково. По делото като доказателство е приет и протокола, изготвен от Нотариуса,с разпит на трима свидетели.Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена Ш.Ю.М. и Ш.Ю.Ю. са имена на едно и също лице. От представената по делото скица на процесния имот от 02.02.2017г., находящ се на ул.***,

Хасково, същият е с идентификатор №***, а по предходен план по заповед №1527/2006г. имотът е с №9178, кв.637. като собственици по тази скица са посочени ответниците. Съгласно представената скица №5885/24.06.2010г. процесният имот към този момент е отразен като със стар идентификатор 6293, кв.637, а като собственик е посочен ищецът. В писмо от 04.03.2013г. от АГКК до ищеца е посочено, че границите на описания в н.а. от 21.07.2003г. имот №6293 били променени с попълване на КП със Заповед №1527/2006г., след което бил вписан в СВп н.а. от 23.01.2007г. със