Решение № 405 от 19.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Стара Загора, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20235501000304 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.С. ЕАД против решение № 230/05.05.2023г., постановено по гр.д. № 2908/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което са отхвърлени предявения от „Т.С.“ ЕАД против „Л.“ ЕООД, искове за установяване съществуването на вземането за сумите: 69.13 лева главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, представляваща обезщетение за забава в размер на 11.06 лева за периода от 31.12.2009г. до 14.04.2022г.; главница за ДР в размер на 24.34 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019г. до 30.11.2020г., ведно със законната лихва за периода от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.89 лева, представляваща обезщетение за забава дължимо за периода от 01.07.2019г. до 14.04.2022г. за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД - София заповед №13882/19.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 22069/2022г. по описа на Софийски районен съд, 1 като неоснователен.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на решението с искане да се отмени и да се уважат предявените искове.

Претендират се разноските по делото. Не са направени доказателствени искания.

Отговор не е постъпил от въззиваемия.

Третото лице – помагач също не е взел становище.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Видно от приложеното частно гражданско дело № 22069/2022 г. по описа Софийски районен съд, на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал Заповед за изпълнение № 13882/19.05.2022 г. в полза на „Т.С.“ ЕАД за изпълнение на парично задължение срещу длъжника „Л.“ ЕООД за сумите:

69.13 лева главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, представляваща обезщетение за забава в размер на 11.06 лева за периода от 31.12.2009г. до 14.04.2022г.; главница за ДР в размер на 24.34 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019г. до 30.11.2020г., ведно със законната лихва за периода от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.89 лева, представляваща обезщетение за забава дължимо за периода от 01.07.2019г. до 14.04.2022г., както и съдебни разноски в размер на 75 лева.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение на топлоснабден имот находящ се в град *******, с присъединен аб. №420004, с която стойност длъжникът неоснователно се обогатил за сметка на заявителя, като не е сключил договорка за доставка на ТЕ за стопански нужди, съгласно ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в град София.

2

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника „Л.“ ЕООД от 23.03.2020 г., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № № 222/2020 г. по описа на Районен съд - Казанлък, което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 108, том VII, рег. № 16800, дело № 1185/2007 г. по описа на нотариус В. Б., с рег.№ * на НК, с район на действие Софийски районен съд, е обективиран договор за покупко-продажба съгласно, който „***“ ООД - София. в качеството на продавач от една страна, а от друга страна ответникът „Л.“ ЕООД в качеството му на купувач придобива следния недвижим имот: магазин № 3, на партер, находящ се в град ******* /лист 84 от делото/.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД и потребители в град София /лист 10 - 21 от делото/.

Представен е и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл.139в, ал.2 от Закона за енергетиката от 07.11.2007г., сключен между „Т.С.“ АД като възложител и „Т.“ ООД като изпълнител. Съгласно договорът възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или сграда с повече от един потребител, при спазване Общите условия за извършване на услугата и дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВЕР с Решение №ОУ- 024/10.08.2007г. /лист 27, 28 от делото/.

По делото е представен протокол от 31.10.2009г. на собствениците на етажната собственост с адрес град ******* относно обсъждане за присъединяване към топлофикация и избор на фирма за дялово разпределение, както и избор на фирма за топлинно счетоводство. От същия се установява единодушното съгласие на собствениците за присъединяване към „Т.С.“ЕАД и избор на дружество за топлинно счетоводство „Т.“ ООД.

Представени са извлечения от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период с дата 14.04.2022 г. за аб. № 420004 за топлоснабден имот находящ се в град *******.

3

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което първоинстанционния съд е възприел като компетентно и добросъвестно. От същото е установено, че аб.

№ 420004 е открит на името на „Л.“ ЕООД, чрез законен представител В.И.

Л., за имот - магазин № 3, находящ се в град *******, за периода месец май 2019 г. От приложените по делото от ответника извлечение от сметки за абонатен № 420004 и извлечение от счетоводната система на ищцовото дружество, ответникът е използвал и не е заплатил топлинна енергия през процесния период от месец май 2019г. от месец април 2021г. за общо 93.37 лева. Вещото лице сочи,че в сумата 93.47 лева се включва 69.13 лева /всичко по фактури за ел. енергия/ и 24.34 лева /всичко дялово разпределение/.

Вещото лице сочи, че изравнителните сметки, изготвени от „Т.“ ООД за описания в исковата молба имот, за процесния период са отразени в информационната система на „Т.С.“ ЕАД. От експертизата се установява още, че не е установено погасване със сумите по изравнителните сметки задължения извън процесния период. Посочено е, че законната лихва върху главниците, считано от 30-то число на месеца, следващ месеца на доставка на ТЕ е общо 15.95 лева.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение, което първоинстанционния съд е възприел като компетентно и добросъвестно. От заключението на експертизите се установява, че по идентификацията на процесния имот /Топлотехническата характеристика на имот/, определена от „Т.С.“ ЕАД, като приложение към чл.23, кубатурата на процесния имот- магазин 3 на ответника е определена на 130.53 куб.см., по проект и съобразно процентът му от общата кубатура е начислено количество топлина, отдадено от сградната отоплителна инсталация за жилището на ответника. Процесния обет с абонатен № 420004, е с предоставена възможност от топлоснабдената сграда, да се отоплява и да консумира гореща вода. Поради тази причина в неговите месечни сметки тези компоненти са 0 лева. Начисленията, които има в месечните си фактури, са от енергия, която се дължи за сградната инсталация за процесния период от месец май 2019г. от месец април 2021г. е 593.803 Kw топлинна енергия за сградна инсталация. Количеството по съответните цени по периоди се равнява на 51.81 лева без ДДС или 62.20 с ДДС. Вещото лице сочи, че изискванията на Закона за измерванията и 4

Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол относно одобряването на типа и последващите метрологични проверки на процесния топломер са спазени. От заключението се установява още, че дяловото разпределение на топлинната енергия за процесния период е извършено съгласно Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в СЕС - Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При предявен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на обогатяване на ответника, изразяващ се в ползването на топлинна енергия в твърдяното количество, обедняването си, изразяващо се в доставянето на топлинна енергия в твърдените количества. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в сила Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ .

Според легалната дефиниция, дадена в т. 33а на § 1 ДР ЗЕ (нова, ДВ бр.

54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ , продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

Страните не спорят, че между тях е не е налице сключен договор с ответника.

От заключението на назначената експертиза не се установява ползвана и 5 изразходвана топлоенергия.

Поради това не е налице фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. Стара Загора РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 230/05.05.2023г., постановено по гр.д. № 2908/2022г. по описа на Районен съд – Казанлък

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление град ******, да заплати на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от В.И. Л., в качеството му на управител сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от И.П.Д. на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6