Решение № 432 от 02.12.2025, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Габрово, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210100207 по описа за 2025 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 917/06.02.2025 г. на С. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 15, вх. А, ап. 1, с която срещу И.

Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 3, ет. 3, ап. 3 е предявен иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата 250 лева главница, представляваща платено авансово възнаграждение по развален договор за доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.09.2024 г. до окончателното плащане, за която сума в производството по ч. гр. д. № 1558/2024 год. по описа на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение.

В искова и уточнителна молба ищецът твърди, че на 12.07.2024 г. сключил с ответника неформален договор за доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение, за което заплатил авансово на ответника сума в размер на 250 лева. Ответникът получил сумата на ръка, но не изпълнил задължението си по договора, поради което сключеният договор бил развален и това е основанието ищецът да претендира връщане на даденото.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва сключването на договора, предаването на сумата от 250 лева и получаването от ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б. Л. Л., показанията на която съдът кредитира, тъй като са 1 последователни, вътрешно непротиворечиви, в едната част основани на личните възприятия и не се опровергават от други, събрани в производството доказателства.

Въз основа на показанията, съдът приема за установено, че през лятото на 2024 г. между ищеца С. В. В. и ответника И. Е. Г. бил сключен неформален договор за изработка, с предмет доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение в дома на ищеца срещу първоначално уговорено възнаграждение в размер на 250 лева, като срокът за изпълнение бил една седмица от получаване на сумата. От събраните свидетелски показания, съдът приема за установено още, че ищецът В., в лек автомобил, паркиран пред дома му в гр. Габрово, предал на ответника И. Е. Г. сума в размер на 250 лева за закупуването на камерата, която да бъде доставена и монтирана в имота на ищеца. Свидетелят Л. възприела предаването на банкнотите, като в разговор с ищеца разбрала, че същите представляват сума в размер на 250 лева.

Ответникът няколко пъти отлагал началото на изпълнение на договора и впоследствие се оказало, че се укрива и няма да достави и монтира камерата за видеонаблюдение, поради което ищецът при проведен разговор по телефон го уведомил, че се отказва от договора и го поканил да му върне получената от него сума.

Други доказателства от значение за спора не са представени.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.

55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.

Основателността на предявения установителен иск при квалификацията на чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение в имот на ищеца, разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя и неизпълнение на възникналото от развалянето задължение за връщане на авансово заплатеното по разваления договор възнаграждение в размер на 250 лева.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, независимо от процесуалното поведение на ответника. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за изпълнение на възложената работа, респ. за връщане на полученото за същата възнаграждение след разваляне на договора, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за договор за изработка съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Не е необходимо волеизявленията да са обективирани в писмена форма. От събраните свидетелски показания, съдът приема за установено, че през лятото на 2024 г. страните изразили съгласие, формиращо съдържанието на договор за изработка, с предмет доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение в имот на ищеца, срещу възнаграждение, което да бъде заплатено на изпълнителя. Възложителят по договора заплатил на ответника сума в размер на 250 лева за закупуване на камерата, която да бъде доставена и монтирана в имота на ищеца в срок от една седмица от получаване 2 на сумата. До изпълнителя е достигнало едностранното волеизявление на възложителя-ищец за разваляне на договора, като ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил задължението си по договора, поради което е възникнало правно задължение за връщане на получената от ищеца сума в размер на 250 лева.

От изложеното, се налага извод, че е осъществен фактическият състав, предвиден в разпоредбата на 55, ал.1, пр.3 ЗЗД – от страна по двустранен договор е получена престация на парична сума в размер на 250 лева, като договорът е развален, поради виновно неизпълнение на задължението на страната-изпълнител, като волеизявлението на изправната страна е достигнало до неизправната такава, с което правното основание за получаване на сумата, каквото представлява сключеният договор, е отпаднало, тъй като развалянето на договора, който не е за периодично изпълнение, има обратно действие. С отпадане на правното основание за получаване на сумата в правната сфера на получилата я страна, възниква задължение за връщането й, което не се оспорва, че не е изпълнено от ответника, съответно същият не ангажира доказателства, сочещи на изпълнение. Ето защо предявеният иск за изравняване на неоснователно обогатяване, възникнало от извършената пряка престация, е основателен и доказан за пълния предявен размер от 250 лева.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Габрово държавната такса за заповедното производство в размер на 25 лева, държавната такса за исковото производство в размер на 25 лева, както и направените разноски във връзка с назначения му особен представител в размер на 200 лева от внасянето, на които ищецът С. В. В., е освободен на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Така мотивиран, Габровският районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 15, вх. А, ап. 1 срещу И. Е. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 3, ет. 3, ап. 3 иск, с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 250 лева (двеста и петдесет лева) – главница, представляваща платено авансово възнаграждение по развален неформален договор за доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение, сключен през 2024 г., заедно със законната лихва върху сумата от 18.09.2024 г. до окончателното й погасяване, за която сума в производството по частно гр. д. № 1558/2024 г. на ГРС е издадена заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА И. Е. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Габрово, ул.

„*********” № 3, ет. 3, ап. 3 да заплати по сметка на РС – Габрово сумата 25 лева (двадесет и пет лева) – разноски за държавна такса за производство по частно гр. д. № 1558/2024 г. на РС Габрово и сумата 225 лева (двеста двадесет и пет лева) – разноски за исковото производство за държавна такса и за възнаграждение за особен представител, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

3

4