Решение № 435 от 09.10.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Търговище, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Я. Т. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20233530100696 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК , за сумата от 346,61 лв.

Ищецът твърди, че между страните е имало сключени договори за далекосъобщителни услуги, а именно: Договор за мобилни услуги от дата 29.07.2020 г. сключен за мобилен номер ************, с избирана абонаментна програма Тотал + 16.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 13.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 29.07.2022 г. и Договор за мобилни услуги от дата 10.11.2020 г. сключен за мобилен номер ***********, с избрана абонаментна програма Тотал + 10.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 10.11.2022 г., по силата на които ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, срещу ответно задължение на последния да заплаща абонаментни такси и цената на ползваните услуги. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща по начините и в сроковете, посочени в договорите цената на предоставените му мобилни услуги, за които ищецът издал фактури № 7313171294/05.12.2020 г. за отчетен период на потребление от 05.11.2020 - 04.12.2020 г., с начислена за периода сума за разговори и 1 месечни абонаменти в размер на 208.44 лв. /с ДДС/, № 7314456513/05.01.2021 г. за отчетен период на потребление от 05.12.2020 - 04.01.2021 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 22.19 лв. /с ДДС/ и № **********/05.02.2021 г. за отчетен период на потребление от 05.01.2021 -04.02.2021 г., с начислена за периода сума 22,19 лв. с ДДС, поради което и договорите били прекратени едностранно от ищеца, а предоставените услуги деактивирани. Твърди се в молбата, че след прекратяване на договорите ищецът е издал крайна фактура № 7318466572/05.04.2021 год., в която са отразени всички неплатени задължения на ответника, а именно 93.79 лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и 252.82 лв. - за незаплатени далекосъобщителни услуги. За вземанията си ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочената по-горе сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца да установи вземането си по исков ред. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, като претендира разноски в исковото производство. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. В съдебно заседание редовно призован ищеца не се явява, но чрез депозирано писмено становище е заявил, че поддържа иска.

В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора предявения иск е оспорен и по основание и по размер.

Твърди се, че клаузата за неустойка противоречи на ЗЗП, същата е във вреда на потребителя и предвид договорения размер на неустойката клаузата противоречи на добрите нрави и изискването за добросъвестност. Оспорва се и възникването на правото на ищеца да претендира неустойки по договорите поради липса на доказателства за уведомяване на ответника за предсрочното прекратяване на същите, както и доказателства за връчване неа покана за доброволно изпълнение, която да е достигнала реално до ответника. Оспорва се и размера на претенцията за неплатени месечни абонаменти и ползвани мобилни услуги, като се твърди, че липсват доказателства по делото, доколкото представените фактури от ищеца са частни документи и не 2 установяван размера и дължимостта на отразените в тях вземания. Моли съдът да постанови решение с което да отхвърли исковата претенция. В съдебно заседание особения представител поддържа доводите, изложени в отговора, обуславящи неоснователост на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1482 / 2022 год. на РСТ ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение против длъжника, искането е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 679 / 17.11.2022 год. за сумата от 252.82 лв. дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 93.79 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ************ от 29.07.2020г. и по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер *********** от 10.11.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 16.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.

Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания от съда да установи претенциите си по исков ред. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.

Безспорно е по делото, че между страните е съществувала облигационна връзка по силата на договори за предоставяне на мобилни услуги. От приложените по делото писмени доказателства се установи, че на ответника са предоставени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата 29.07.2020 г. сключен за мобилен номер ************, с избирана абонаментна програма Тотал + 16.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 13.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 29.07.2022 г. и Договор за мобилни услуги от дата 10.11.2020 г. сключен за мобилен номер ***********, с избрана абонаментна програма Тотал + 10.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 10.11.2022 г. Ответникът не е оспорил възникналата облигационна връзка между него и ищеца по силата на посочените по-горе договори, не е оспорил, че ищецът е предоставил мобилни услуги в процесните периоди. Липсват твърдения на ответника, че е бил изправна страна и че е заплащал своевременно предоставените му услуги по договорите. Безспорно е по делото, че поради забавата на ответникът при 3 изпълнение на задължението да заплаща месечните такси за предоставените му мобилни услуги, в периода 05.11.2020 год. – 04.02.2021 год., за които ищеца издавал фактури по периоди, последния прекратил едностранно договорите, а предоставяните по тях услуги били деактивирани, считано от 25.02.2021 год.

По делото е приложена покана за доброволно изпълнение, изходяща от ищеца, с която ответника е бил уведомен за съществуващите задължения по договорите, предоставен му е срок за доброволно изпълнение и е бил уведомен, че ищеца едностранно ще прекрати договорите, като видно от приложеното удостоверение, приложено на л. 83 от делото поканата е била доставена в пощенската кутия на ответника, на посочения от него адрес.

Видно от приложените по делото фактури и кредитни известия, ищецът при прекратяване на договорите е издал крайна фактура № 7318466572/05.04.2021 год., в която са отразени всички неплатени задължения на ответника, а именно 93.79 лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и 252.82 лв. - за незаплатени далекосъобщителни услуги, или общо сума в размер на 346,61 лв., която сума е предмет на установяване в производството. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието без възражения от страните се установи, че размера на общото задължение на ответника възлиза на 346,61 лв., от което 252,82 лв., представляват неплатени абонаментни такси и потребени услуги, а 93,79 лв., представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, която е формирана от три месечни абонаментни такси, като по отделни пера дължимото е начислено в съответствие с договорените от страните тарифни планове, а от заключението на съдебнотехническата експертиза се установи, че за процесния период 05.11.2020 год. – 04.02.2021 год. ищецът е предоставил мобилни услуги, ползвани от ответника.

Ответникът не е навел твърдения и не е представил доказателства да е погасил задълженията си към ищеца изцяло, или частично до приключване на устните състезания.

Ответникът е възразил срещу задължението за неустойка, считайки, че не са настъпили основания за възникване на такова задължение, както и че тази клауза е във вреда на потребителя и предвид размера й нарушава добрите нрави. Страните по един договор могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, 4 добавъчно, несамостойно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения. В случая установената между страните неустоечна клауза е действителна, тъй като размерът на отнапред установеното обезщетение за вредите на кредитора от неизпълнението на задължението на абоната за заплащане на ползваните мобилни услуги, е установено в съответствие с типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката. Съгласно клаузите на договора неустойката се формира от трикратния размер на месечните абонаментни такси, а както беше посочено по-горе от заключението на икономическата експертиза се установи, че ищеца претендира именно уговорената в договора неустойка.

Безспорно е предвид събраните по делото писмени доказателства и приетите експертизи, че ответника е неизправна страна по договорите и не е изпълнявал задължението си да заплаща редовно и в срок предоставените от ищеца услуги, което е дало основание на ищеца едностранно да прекрати договорите, за което както беше посочено по-горе ответника е бил уведомен, а едностранното прекратяване на договора поради неизпълнение е основанието за възникване на задължението за неустойка, поради което съдът счита за доказано съществуването на вземане за неустойка в полза на ищеца.

С оглед изложеното съдът счита предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането за сумата в общ размер от 346,61 лв.- незаплатени месечни абонаментни такси и неустойка, за което има издадена заповед за изпълнение е доказан и по основание и по размер.

Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в исковото и заповедното производство разноски, съответно в размер на 1655 лв. по делото и 385 лв.- разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Т., ул. „Ц.С. № .., дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник адв. В. Г. от САК, със съдебен адрес : град София, бул. “България“ № 81, ет.8, ап.22, сумата от 346,61 лв., представляваща неизплатени суми, дължими по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ************ от 29.07.2020 г. и по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер *********** от 10.11.2020 г., индивидуализирани във фактура № 7318466572/05.04.2021 г., от която 252.82 лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 93.79 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2022 г., до изплащане на задължението, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 679 / 17.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1482 / 2022 г. на РС Търговище, на осн. чл.422 от ГПК.