Решение № 573 от 19.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Перник, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20231720105888 по описа за 2023 година

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище/адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „България” № 81В чрез ю.к. Л., срещу

М. В. В. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****** ж.к. ****** ул. *.

******** №* с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, e предявен иск с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, сумата от 400.00 лева – главница по Договор за паричен заем № 222224 1 от 16.10.2018 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, сумата от 13.36 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 16.10.2018-16.11.2018 сумата 46.52лв. законна лихва за забава върху главницата , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № 2490 от 13.09.2023 г. по ч.гр.д. № 03974/2023 г. на ПРС.

Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът - чрез назначения и особен представител адв. М. К. ПАК- е подала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

В отговора е противопоставила и възражение за погасяване по давност на процесните вземания.

В допълнения към отговора последователно са застъпени редица възражения

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв.М.К.

В писмена защита същата представя и съдебна практика.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

2

Съдът намира предявените искове за допустими, тъй като са предявени по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед № 2490 от 13.09.2023 г. по ч.гр.д. № 03974/2023 г. на ПРС, и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността:

Предявения иск е с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 03974/2023 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД, е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника / настоящия ответник/ за вземане, предмет на предявения иск.

Тъй като издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е била връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса, с разпореждане заповедния съд е дал указания на ищеца съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Исковете са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Няма спор между страните, че ищецът има в качеството на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, съгласно който процесното вземане по Договор за паричен заем № 222224 от 16.10.2018 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника му е цедирано.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:

-наличието на облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД 3 и ответника по Договор за паричен заем,

- реално изпълнение по същия.

Ищецът е длъжен да докаже :

-наличието на облигационно правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., по силата на който вземането по сочения договор за паричен заем е прехвърлено на ищцовото дружество, както и

- надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия.

-да установи съдържанието на съглашенията (размер на кредита, договорената лихва, падеж на вземането),

- получаване на сумата по договора за потребителски кредит от ответника, и

-изпадането му в забава по отношение на задължението за плащане на дължимите месечни вноски.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Няма спор между страните, а и от представеното копие от Договор за паричен заем , се установява по безспорен начин, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем от разстояние съгласно ЗПФУР, съгласно който „Сити Кеш“ ООД е отпуснало на ответника: заем в размер на 400.00 лева, който е следвало да бъде погасен с1 4 месечна погасителна вноска, с ГПР 45.46% дата на падежа 16.11.2018г. размер на вноската 413.36лв. с такса експресно разглеждане -136.64лв. или общо 550лв.

Няма спор, че сумата от 400.00 лева, е преведена от „Сити Кеш“ ООД, която сума ответникът е получил чрез оператор „Easypay".

При тези обстоятелства и следва да се приеме, че ответникът и „Сити Кеш“ ООД са били обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение.

Доколкото не се спори и по размера на иска, следва и да се приема че ответникът не е погасила усвоения кредит като главница и дължима договорна лихва, поради което и предявените искове се явяват доказани по основание и размер.

По реда на възраженията по отговора и допълненията към него на ответника:

Кредиторът е цедирал вземането си към ответника на ищеца, като е упълномощил последния да уведоми длъжника.

Цесионерът твърди,че е сторил това на 24.08.2022г. чрез СМС на посочения от длъжника телефонен номер.

В чл.39 ал.1 от ОУ представени като действащи за страните са уговорили,че връчването става на официалните адреси за кореспонденция или на електронен адрес, като не са предвидили връчване по телефон.

Предвид на това съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че е уведомил ответника за извършената цесия.

5

Съгласно трайната съдебна практика, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал. 3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД .

Към исковата молба обаче няма приложено уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД до ответника, поради което съдът намира, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия.

Независимо от гореизложеното следва да се отбележи, че без значение за основателността на исковете по чл.42 ГПК е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането.

Договорът за цесия е валиден, като цесионерът е встъпил в правата на кредитора. Вземането му съществува и следва да бъде удовлетворено.

Неуведомяването за цесията има значение в отношенията между длъжника и цесионера само с оглед евентуално плащане от него, извършено преди уведомяването на извършената цесия.

Плащане от длъжника към цедента няма.

При доказаност на предявения иск по основание и размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението по давност.

В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение за погасяване по давност както на главницата, така и на лихвата .

В случая ищецът е предявил иск за признаване за установено, че ответникът му дължи вземане по договор за кредит състоящо се от главница и лихва. Както се посочи по-горе, договорът за потребителски кредит е бил с краен срок за погасяване на задълженията, включително и тези за договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер 13.36лв. за периода 16.10.2018-16.11.2018г.

6

Възнаградителната лихва по съществото си представлява цената на предоставената по договора за потребителски кредит сума. Същата се дължи на кредитодателя като възнаграждение за това, че за периода на договора той се лишава от възможността да полза тези средства,предоставяйки тази възможност на кредитополучателя за задоволяване на негови нужди. Поради това възнаградителната лихва обичайно се определя с оглед доходите, които евентуално би получил кредитодателя, използвайки средствата за собствени цели.

Именно този характер на възнаградителната лихва обуславя това, че тя се дължи единствено и само за периода на действие на договора за кредит. В този случай, дори и да бъде възприето становището на ответника, че погасителната давност тече за цялото вземане от крайния срок на договора 16.11.2018г., то за възнаградителната лихва давността би започнала да тече от 16.10.2018 г. Вземанията за лихви,независимо дали са възнаградителни или обезщетителни /мораторни/ се погасяват с предвидената в чл. 111, б. „в” от ЗЗД тригодишна погасителна давност - следователно за възнаградителната лихва давността е изтекла