Определение № 3763 от 11.10.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3763 гр. Варна, 10.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20223100501972 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от името на А. Д. А., с ЕГН **********, ***, действаща чрез адв.Г. Г. и адв.Г. Н., със съдебен адрес: *** против Решение №138 от 15.06.2022г. постановено по гр.д.№20213130100826 по описа на Районен съд Провадия, в частта, с която са уважени предявените “Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ №19, срещу жалбоподателката искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения, за които е издадена Заповед №215/16.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№298/2021г. по описа на Районен съд Провадия, а имено: -сумата от 9241.96лв., представляваща главница по Договор за кредит “Експресо“ от 08.03.2011г., с настъпил падеж на 08.03.2018г., ведно със законната лихва от върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-15.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението; -сумата от 4564.89лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.05.2012г до 08.03.2018г.; -сумата от 2616.19лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.05.2012г. до 08.03.2018г. и -сумата от 2777.72лв., представляваща законна лихва за периода от 09.03.2018г. до 11.03.2021г.

В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват изводите на първоинстанционният съд, че процесното вземане не е погасено по давност, както и че клаузите на договора за кредит не влизат в противоречие със ЗЗП и ЗПК.

Поддържа се, че при постановяване на решението си съдът не е взел предвид, че според автономната воля на страните, обективирана в чл.10, ал.2 от процесния договор за кредит, вземането по него е станало автоматично предсрочно изискуемо, без да е необходимо 1 нарочно волеизявление на страните за това, при неплащането на задължения за период подълъг от 90 дни, считано от последното плащане. В тази връзка се твърди, че изискуемостта е настъпила на 08.07.2012г., когато кредитополучателят е следвало да върне всички задължения и до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, е била изтекла погасителната петгодишна давност на главното задължение, а с това и на акцесорните такива. На следващо място се поддържа, че тече давността е изтекла и за вземания по отделните погасителни вноски по договора за банков кредит, чиито падеж предхожда с 5г. за главниците и 3 г. за лихвите, момента на подаване на заявлението в съда.

Развити са подробни съображения за в подкрепа на доводите за погасяване на задълженията по давност и се сочи относима съдебна практика. На следващо място се оспорват изводите на съдът, че процесният договор не накърнява потребителската закрила, с която се ползва ответницата, като се поддържа, че клаузите, касаещи дължимост на възнаградителната и наказателната лихви, са нищожни, тъй като размерът не е уговорен в съответствие със ЗПК, 33П и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета. Също така се поддържа, че клаузата уреждаща възнаградителната лихва е неравноправна, тъй като е неясна и води до значително неравновесие в правата на страните, доколкото допуска едностранно изменение на лихвата по неясни критерии определени от кредитора. По отношение на дължимата наказателна лихва се поддържа, че същата има характер на неустойка и като такава, тя е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД защото накърнява добрите нрави. Сочи се относима съдебна практика и са изложени подробни съображения за недействителността на въпросните клаузи, в това число и за правната природа на неустойката. С оглед изложеното, се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и за отхвърляне на предявените претенции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на А. Д. А., против Решение №138 от 15.06.2022г. постановено по гр.д.№20213130100826 по описа на Районен съд Провадия, в частта, с която са уважени предявените “Банка ДСК“ АД, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения на ответницата, за които е издадена Заповед №215/16.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№298/2021г. по описа на Районен съд Провадия, а имено: -сумата от 2

9241.96лв., представляваща главница по Договор за кредит “Експресо“ от 08.03.2011г., с настъпил падеж на 08.03.2018г., ведно със законната лихва от върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-15.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението; -сумата от 4564.89лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.05.2012г до 08.03.2018г.; -сумата от 2616.19лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.05.2012г. до 08.03.2018г. и -сумата от 2777.72лв., представляваща законна лихва за периода от 09.03.2018г. до 11.03.2021г..

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1972/2022г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 30.11.2022г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно връчване на препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3