Решение № 1530 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20241100902241 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.36 от ЗАдв., вр. чл.286 ЗЗД.

С исковата молба ищецът Адвокатско дружество „Н. и З.“ твърди, че сключил на 09.02.2023 г. с ответника „Кинтекс“ ЕАД договор за правна защита и съдействие, по силата на който се задължил да извърши правна защита и съдействие по изп. д. № 1909/2022 г. по описа на ЧСИ Г.К. и ч. гр. д. № 60794/2022 г. по описа на СРС, 32 с-в с цел прекратяване на изпълнителното дело при възнаграждение в размер 100 000 лв. без ДДС или 120 000 лв, с ДДС, сьгласно чл. 3.2 от договора, платимо както следва: първо плащане, в размер на 40 000 лв. без ДДС, платимо към момента на подаване на съдебни книжа и изпълнение на услугите по ч. гр. д. № 60794/2022 г.; второ плащане, в размер 30 000 лв. без ДДС, платимо при спиране на изпълнението по изп. д. № 1909/2022 г. по описа на ЧСИ Г.К. и трето плащане в размер на 30 000 лв. без ДДС, платимо при прекратяване на изпълнителното дело.

Ответникът заплатил сумата по първото плащане на 10.02.2023 г., с което и съгласно уговорката на чл.3.3 от договора, признал изпълнението на услугите по чл.1, т.1.1 и т.2 от договора, а именно услугите по частното гражданско дело и спиране на изпълнението по изпълнителното дело, за което бил съставен и отчет.

С влязло в сила постановление от 02.02.2024 г. по изп. д. № 1909/ 2022 г. изпълнителното производство е прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист, постановяване на който акт твърди, че е резултат от изпълняваните чрез адв. Х. Н. договорни задължения, изразяващи се в изготвяне на правни стратегии и проследяване развитието на съдебното и изпълнителното дело, поради което счита, че за ответника е възникнало задължения за плащане и на остатъка от възнаграждението в общ размер на 72 000 лв. с ДДС, за изпълнение на което е бил поканен с електронно писмо от 14.02.2024 г. Ответникът 1 не изпълнил задължението, поради което в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение, срещу която от ответника е подадено възражение, което обосновава интереса от иска за установяване съществуването на вземане за възнаграждение в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на 05.07.2024 г., до окончателното плащане.

В първоначалния отговор на исковата молба ответникът релевира възражение за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, при твърдения, че уговореното възнаграждение от 100 000 лв. е прекомерно с оглед положените от ищеца усилия и труд, свеждащи се до подаване на документи и кореспонденция между страните, поради което и плащането на остатъка от 60 000 лв. ще се яви неоправдана неравностойност на престациите не само по отношение на страната по договора, но и по отношение на страните в процеса, които биха го дължали. Отделно от това твърди, че към момента на сключване на договора документите по чл.1, т.2 от договора са били изготвени и депозирани по делата от друг адвокат, поради което договорът е нищожен поради липса на основание, евентуално на предмет.

Оспорва иска с твърдения, че предметът на договора, относно ч. гр. д. № 60794/2022 г. е за изготвяне на искане пред 32 състав на СРС за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, частна жалба пред 32 състав на СРС срещу разпореждане за незабавно изпълнение, молба до СРС – 32 състав за прекратяване на производство по ч.гр.д., които документи са изготвени, подписани и подадени не от ищеца, а от друг адвокат, представляващ дружеството ответник – адв. В.Ж., поради което и уговорената в чл.1, т.1 цел на договора е постигната, в резултат от действията на друго лице, а не на ищеца, включително прекратяването на изпълнителното дело с постановление от 02.02.2024 г., за което молба е подадена от представляващия дружеството ответник. В останалата част оспорва предоставените услуги да са предоставени от сочения от ищеца адвокат като в тази връзка оспорва представената електронна кореспонденция да установява извършване на адвокатска дейност. В тази връзка и доколкото е уговорено резултативно възнаграждение счита, че тъй като резултатът е постигнат, чрез усилия на трето лице, а не на ищеца, на последния не се дължи възнаграждение. Признава факта на плащане на възнаграждение в размер 40 000 лв., но счита, че с това не е признал извършване на работата, тъй като същата, съгласно отчета е за изготвяне на документи, а такива вече са били изготвени от друг адвокат, а други услуги, посочени в чл.2 от договора, не са предоставени. Отделно от това посочените три падежа, не са обвързани от резултат, а разсрочват плащането на възнаграждението, което се дължи след представяне на фактура, каквато не е представена от ищеца. Предвид изложеното счита, че ако е имало предоставени услуги същите са заплатени с изплащане на възнаграждение в размер 40 000 лв.

С допълнителната искова молба ищецът твърди, че предметът на договора обхваща правни консултации, планиране и обсъждане на стратегии за подаване на книжа и документи по изпълнителното и съдебното производство. Твърди, че наемането от ответника и на друг адвокат е негово право, което е практика при дела с голям материален интерес, с цел по – 2 обстойно проучване. Това обстоятелство е било известно на всички страни като с този адвокат са обсъждани предлагани от ищеца стратегии при предоставяне на правните услуги, но това обстоятелство не освобождава ответника от заплащане на възнаграждение. Отделно от това ответникът не е изпълнил задължението си да предостави пълномощно за адв. Н., което е препятствало възможността това лице да подаде от името на доверителя документите. Твърди, че изпълнението на договора е започнало преди формалното подписване на договора, което е било поставено в зависимост от одобрението от съвета на директорите на „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД, поради което в чл.3.3 е било установено, че услугите по чл.1, т.1.1 и чл.1, т.2 са изпълнени от довереника. Това обстоятелство, както и плащането на първата вноска от възнаграждението, въз основа на издадена фактура, по която ответникът е ползвал данъчен кредит, представлява признание за извършване на работата по чл.1, т.2, поради което е настъпил падежът на втората вноска.

Оспорва възражението за нищожност с твърдения, че преценката на еквивалентността се извършва към момента на сключване на договора, а аргументите на ответника касаят извършването на работата, която не се изчерпва с подаване на документи, а касае предоставянето на правни услуги, които да доведат до спиране, а впоследствие на прекратяване на изпълнителното дело, която цел не е била постигната към момента на сключване на договора, което сочи и на неоснователност на възражението за нищожност поради липса на основание.

В допълнителния отговор на исковата молба ответникът не излага допълнително становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че има вземане за реално изпълнение на възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, поради което в негова тежест е да докаже пълно и главно факта на валидно сключен с ответника договор за правна защита и съдействие, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че е извършил уговорената работа.

По делото е безспорно, поради което и съдът приема за установено, че на 09.02.2023 г. между ищеца, Адвокатско дружество „Н. и З.“ и ответника, „Кинтекс“ ЕАД, е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищецът се задължил да осигури правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита интересите на доверителя по изп. д. № 1909/2022 г. по описа на ЧСИ Г.К. с цел предотвратяване плащане на взискателя „КТБ“ АД ( н. ) на претендираните суми по изпълнителното дело до постановяване на спиране на делото и постановяване на краен съдебен акт по предприетите действия пред компетентния съд ( чл.1, т.1 ); правни консултации и съдействие за организиране на защитата на доверителя по ч. гр. д. № 60794/2022 г. по описа на СРС, 32 с-в чрез изготвяне на искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК; частна жалба срещу 3 разпореждането за незабавно изпълнение и молба за прекратяване на заповедното производство ( чл.1, т.т. 2.1, 2.2 и 2.3 ), процесуално представителство за обжалване действията на съдебния изпълнител пред всяка съдебна инстанция, както и подаване на отговори пред всички инстанции при обжалване от „КТБ“ АД ( н. ) на постановени съдебни актове срещу спиране на изпълнителните действия ( чл.1, т.3 ) и други подходящи действия и мерки, свързани с горните изпълнителни и съдебни производства, след съгласуване с доверителя ( чл.1, т.4 ). За изпълнение на работата е определен адвокат Х. Н. ( чл.2.4 ).

Уговорено е възнаграждение в размер 100 000 лв. без ДДС или 120 000 лв, с ДДС, определено съобразно размера на претендираното вземане по изпълнителното дело, платимо както следва: първо плащане, в размер на 40 000 лв. без ДДС, платимо при подаване на съдебните книжа по чл.1, т.2; второ плащане, за извършени услуги по чл.1, т.3, в размер 30 000 лв. без ДДС, платимо при окончателно положително за доверителя решение на компетентния съд за спиране на изпълнителното дело; окончателно плащане, в размер на 30 000 лв. без ДДС, платимо при уважена от ЧСИ Г.К. молба за прекратяване на изпълнителното дело.

В чл.3.3 от договора страните са посочили, че с договора установяват и потвърждават, че услугите, посочени в чл.1, т.1.1 и чл.1, т.2 са изпълнени от довереника.

Предвид изложеното може да се направи извод, че между страните е възникнало облигационно отношение с източник възмезден договор за поръчка, за осъществяване на правна защита и съдействие, към който са приложими специфичните разпоредби на Закона за адвокатурата, а за неуредените случаи разпоредбите на ЗЗД, уреждащи договора за поръчка ( чл.280 и сл. ), които ги допълват.

На първо място следва да се разгледат релевираните от ответника възражения за нищожност на така сключения договор. Първото възражение е обосновано с твърдения, че уговореното възнаграждение от 100 000 лв. е прекомерно, с оглед положените от ищеца усилия и труд, свеждащи се до подаване на документи и кореспонденция между страните, поради което и плащането на остатъка от 60 000 лв. ще се яви неоправдана неравностойност на престациите както по отношение на страната по договора, така и по отношение на страната в процеса, която следва да ги възстанови като разноски. Относно второто възражение твърди, че към момента на сключване на договора документите по чл.1, т.2 са били изготвени и депозирани по делата от друг адвокат, поради което договорът е нищожен поради липса на основание, евентуално на предмет.

Правилото е основанията за нищожност на договора да се преценяват към момента на сключването му. Възраженията са обосновани с твърдения за извършени по изпълнението му действия, които не са в обем, който да обосновава заплащане на целия уговорен размер на възнаграждението, поради което са относими към изпълнението, а не към валидността на договора, с оглед на което са изначално негодни да обосноват сочената нищожност. Същото 4 се отнася и за твърденията за липса на основание. Твърденията са, че част от предмета на договора са били вече извършени при сключването му от друг адвокат и с оглед неговия предмет и липата на твърдения цялата уговорена работа да е била извършена и целеният резултат да е бил постигнат към този момент, не може да обосноват извод за липса на синалагма, а са релевантни към обема на изпълнената работа. Още по – малко такъв извод може да се направи от твърдението, че уговореният размер на възнаграждението би натоварил неоправдано страната, която следва да възстанови разноските. Сключеният договор за правна защита и съдействие с уговореното в същия възнаграждение има действие между страните по него. Отговорността на страната, неоснователно предизвикала правен спор, да възстанови направените от другата страна разноски, се урежда по различни правила, при които преценката за размера на възнаграждението, което следва да заплати се определя от обема и характера на извършената работа и причинната връзка между извършената работа и предизвикания правен спор, а не е обвъзрана от уговорения между страните размер на адвокатското възнаграждение.