Решение № 3819 от 27.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3819 гр. Пловдив, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330115396 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Б. Г. С., ЕГН: ********** против Е.

А. Г., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1789, 52 евро /3500 лева/, представляваща сбор от незаплатени наемни вноски по Договор за наем на недвижим имот от **г. за периода от 01.10.2024 г. до 14.04.2025 г. за Самостоятелен обект в сграда („СОС") с идентификатор № ** по ** находящ се на адрес: ** със застроена площ от 80, 50 кв. м., при съседи: на същия етаж: СОС с идентификатор № **, под обекта - няма, над обекта СОС с идентификатор № **, ведно с изба ** с декларирана площ от 8 кв. м., съгласно Договор за наем на недвижим имот от ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 272, 87 евро /533, 69 лева/, представляваща незаплатени задължения за ползвана електроенергия и ВиК услуги по т. 14 от Договор за наем на недвижим имот от **г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на апартамент, представляващ: Самостоятелен обект в сграда („СОС“) с идентификатор № ** по ** находящ се на адрес: ** със застроена площ от 80, 50 кв. м., при съседи: на същия етаж: СОС с идентификатор № **, под обекта - няма, над обекта СОС с идентификатор № **, ведно с изба ** с декларирана площ от 8 кв. м., 1 който бил придобит от ответника чрез замяна.

Излага се, че на ** г. между страните бил сключен договор за наем на описания по-горе недвижим имот, съгласно който ответникът наема от ищеца имота за срок от 1 година, считано от датата на подписването му. Наемната цена съгласно т. 5.1.) от договора била 500 лева месечно, платима съгласно до пето число на текущия месец в брой. В т. 5.3) страните уговорили, че до 30.09.2024 г. наем не се дължи.

Съгласно т. 14) от договора наемателят бил длъжен да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота - електроенергия, вода, такси за етажна собственост и т. н.), включително и тези, платими след освобождаване на имота или изтичане на неговото действие, но възникнали по време на действие на договора.

Ищецът излага, че още през октомври наемателят – ответник заявил, че ще се забави с плащането на наема, като липсата на плащане е продължила до месец април 2025 г. В края на март 2025 г. ищецът получил съобщение от електроснабдителното дружество, че предстои спиране на захранването. С. е започнал да търси отново ответницата по телефона. Опитал се да се свърже и със с. й А., но отново безуспешно. На 27.03.2025 г. ищецът заплатил 7 лева такса за възстановяване и 309, 92 лева електроенергия. В следващите дни С. потърсил ответницата още няколко пъти, но не успял да я открие или да се свърже с нея. Наложило се да бъде извикан ключар, за да се осигури достъп по жилището от страна на ищеца и неговата с..

Посочва се, че на ищеца се дължат наемни плащания за периода от 01.10.2024 г. до 14.04.2025 г., като за последния месец се дължи пълна наемна цена, доколкото страните по договора са уговорили, че същата се плаща до 5то число на текущия месец. Общо дължимите наемни плащания за посочените 7 месеца възлизали в размер на 3500 лева. Сочи се, че на 09.05.2025 г. след извършена справка, ищецът установил, че за имота има неплатени задължения и към "Водоснабдяване и канализация" ЕООД в размер на 216, 77 лева, като още същия ден ги заплатил. Моли за уважаване на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на ответницата, с който признава предявеният осъдителен иск за консумативните разходи, но оспорва иска за дължимите наемни вноски. Оспорва сключването на договор за наем и възникването на наемно правоотношение. Оспорва положения в договора за наем подпис.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения като писмено доказателство по делото Договор за наем на недвижим имот **г. (л. 9-11 от делото), между ищеца Б. С., като наемодател, и ответницата Е. Г., като наемател, е възникнало валидно наемно правоотношение за отдаване за временно и възмездно ползване на апартамент с идентификатор ** съгласно кадастрална карта и кадастрални ** с адрес на 2 обекта: **, с предназначение на обекта жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение. със застроена площ от 80,50 кв.м., при съседи: на същия етаж: СОС с идентификатор **, под обекта няма, над обекта- СОС с идентификатор **, ведно с изба **- площ от 8 кв.м. срещу задължението на наемателя да заплаща месечен наем в размер на 500 лева /платим до пето число на текущия месец/, както и задължение на наемателя да заплаща консумативни разноски (елетроенергия, вода, такси към етажната собственост и др.) за имота в брой, като при получаването, наемодателят издава разписка.

В договора е уговорено още, че същият се сключва за срок от една година, считано от датата на подписването му – **г., като за периода 13.09.2024г. – 30.09.2024г. ответницата няма да дължи наем.

Страните не спорят относно обстоятелството, че имотът е предаден за ползване на ответницата, съгласно уговореното в договора.

Въз основа на така представените доказателства, съдът намира, че несъмнено се установява валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по силата на сключения договор за наем във връзка с предоставяне на ползването на горепосоченото жилище, като за ответницата Г. е възникнало задължение за заплащане на месечен наем в размер на 500 лева.

Както се приема в константната съдебна практика, обективирана в Решение № 97 от 23.07.2013 г. по т. д. № 73/2012г., ВКС, I т. о., Решение № 238 от 04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г. на ІІ т. о. и други, че при доказване на сключване на договор за наем и предаване на наетата вещ на наемателя, в тежест на наемателя възниква задължение да докаже връщане на вещта и погасяване на дължимите наемни плащания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 2531/26.02.2026г. съдът е възложил в тежест на ответницата да докаже, че е погасила задълженията си по договора за наем.

Ответницата обаче не е ангажирала доказателства за погасяване на сумите в полза на наемодателя. Предвид посоченото, съдът намира че искът за заплащане на наемни вноски за периода 01.10.2024г. – 14.04.2025г. е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща освен наемната цена и консумативните разходи за ползване на вещта. В чл. 14 от договора за наем, страните са уговорили задължението на ответницата Г. да заплаща консумативните разноски за имота. За установяване на претендираните задължения за битови сметки, ищецът е ангажирал писмени доказателства, от които се установява основателността на иска.

Предявеният иск за консумативни разходи във връзка с имота е и признат от ответницата. Ето защо, същият следва да бъде уважен.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК, ищецът е направил съдебни разноски в общ размер на 616, 11 евро, които следва да му се присъдят.

3

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Е. А. Г., ЕГН: ********** да заплати на Б. Г. С., ЕГН:

********** сумата от 1789, 52 евро /хиляда седемстотин осемдевет и девет евро и петдесет и два евроцента/, представляваща сбор от незаплатени наемни вноски по сключения между страните Договор за наем на недвижим имот от * * г. за периода 01.10.2024г. - 14.04.2025 г. във връзка с ползването на апартамент с идентификатор ** съгласно кадастрална карта и кадастрални ** с адрес на обекта: **, с предназначение на обекта жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение. със застроена площ от 80,50 кв.м., при съседи: на същия етаж: СОС с идентификатор **, под обекта няма, над обекта- СОС с идентификатор **, ведно с изба **- площ от 8 кв.м., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 272, 87 евро /двеста седемдесет и две евро и осемдесет и седем евроцента/, представляваща незаплатени задължения за ползвана електроенергия и ВиК услуги, съгласно т. 14 от сключения между страните Договор за наем на недвижим имот от **г.

ОСЪЖДА Е. А. Г., ЕГН: ********** да заплати на Б. Г. С., ЕГН:

********** сумата от 616, 11 евро /шестстотин и шестнадесет евро и единадесет евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4