Акт № 208 от 27.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Велико Търново, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ СЪБЕВ Въззивно гражданско дело № 20264000500280 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Валид“ ООД, срещу Решение рег. № 199 от 03.06.2026г. по гр.д. № 915/2025г. по описа на Окръжен съд Русе, с което е признато за установено по отношение на Българската Държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, по иск с правно основание чл. 124 ГПК, че „Валид“ ООД не е собственик на 17 761/21 361 идеални части от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Русе и е отменен на основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 91, т. 2, рег. № 2706, н.д. № 224/27.05.2025г. на помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег. № 624 с район на действие РРС, с който „Валид“ ООД е признат за собственик на този имот.

Жалбоподателят излага съображения в насока, че правото му на защита е било нарушено, тъй като дружеството не е било надлежно уведомявано в хода на първоинстанционното производство. Развива доводи за неправилно разпределена доказателствена тежест. Оспорва изводите, че дружеството е било само държател на имотите. Счита, че са налице действия по отблъскване владението на Държавата, като излага доводи в тази насока. Като неправилен се посочва изводът, че придобивната давност не е могла да изтече поради действието на законовия мораториум. Счита, че неправилно е отменен нотариалният акт. С тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Алтернативно – ако съдът приеме, че са налице нарушения на правото на защита и правилата за призоваване – моли решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново 1 разглеждане от друг състав. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Областен управител на област Русе, действащ по пълномощие от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага се, че призоваването на ответника е било редовно, при спазване на чл. 47 ГПК. Оспорва се твърдението за неправилно разпределена доказателствена тежест. Навежда се, че изводите на първата инстанция във връзка с придобивната давност са правилни, като се развиват подробни съображения в тази насока. Сочи се, че нотариалният акт е отменен правилно. От съда се иска да потвърди оспореното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.

Великотърновският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведенoтo във въззивната жалба относно порочността на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните, съдът не е ограничен от очертаните с жалбите въпроси.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с горната проверка и въпреки възраженията във въззивната жалба за липса на надлежно уведомяване на ответника, съдебният състав не констатира нарушения във връзка с участието му в рамките на производството пред Окръжен съд Русе. Съгласно формираната трайна съдебна практика по приложението на чл. 47 ГПК (напр. Решение № 79 от 21.06.2024г. по т.д. № 2005/2023г. по описа на I търг.отделение на ВКС и Решение № 752 от 17.12.2024г. по гр.д. № 3782/2024г. по описа на III гр.о. на ВКС) разписките за връчени от съдебни служители съобщения и съдебни книжа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК.

Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, съответно доказват извършените от служителя действия по връчването. В случая такива разписки са изготвени от съдебен връчител при Окръжен съд Русе и същите не са оспорени по делото. От съобщение (на л. 63 – л. 65 от делото пред Окръжен съд Русе) се установява, че съдебния връчител е вписал посещения на адреса на седалището на „Валид“ ООД (с цел връчване на исковата молба и приложенията към нея за отговор) на 18.12.2025г., на 03.01.2026г. и на 19.01.2026г., като представител на дружеството не е открит и на 19.01.2026г. на адреса е залепено уведомление, с което дружеството се уведомява, че може да получи книжата в двуседмичен срок от 19.01.2026г. в канцеларията на Окръжен съд Русе. Отбелязано е, че на адреса няма пощенска кутия, в която да се пусне екземпляр от уведомлението. Съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК са лицето в продължение на един месец да не може да бъде намерено на адреса, което да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. В случая всички изискванията на чл. 50, ал. 4 ГПК и чл. 47, ал. 1 2

ГПК са спазени, като съдебният връчител, е съставил официален документ, който не е оспорен и обвързва съда и страните, в който са отразени три посещения в рамките на един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от тях и едно от тях в неприсъствен ден. Отразена е констатация, че не е установена връзка с дружеството, т.е. не е намерено лице, съгласно да получи книжата и е залепено уведомление. Следователно са спазени всички процесуални изисквания и исковата молба е връчена надлежно с изтичането на двуседмичен срок от 19.01.2026г. Възраженията във въззивната жалба са неоснователни, тъй като към този момент единствените вписани данни за връзка в търговския регистър с юридическото лице са се свеждали до адреса на седалището му, поради което не е имало други начини същото да бъде установено и да му бъдат връчени книжата по делото. В случая дори правата на ответника са защитени в пълнота, тъй като въпреки липсата на такова задължение за съда (с оглед разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК), ответникът е търсен на адреса и при връчване на призовката за насроченото открито съдебно заседание (на л. 73 – л. 79 от делото пред Окръжен съд Русе), като от съдебния връчител отново са удостоверени нужните обстоятелства – за посещения на 13.03.2026г., 29.03.2026г. и 14.04.2026г., неоткриване на лице, което да получи книжата и залепяне на уведомление на 14.04.2026г.

С оглед горното може да се посочи, че по делото са удостоверени по официален начин всички обстоятелства, установяващи редовно връчване на исковата молба и призовката за съдебното заседание на ответника по чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, поради което възраженията във въззивната жалба за нарушено право на участието му в процеса, са неоснователни.

Съобразно правомощията си по 269 ГПК и чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът пристъпи към извършване проверка на правилността на решението, като взе предвид възраженията в жалбата, и към решаване на спора по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба от Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник – Областен управител на Област Русе, срещу „Валид“ ООД, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на 17 761/21 361 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Русе. В исковата молба е изложено, че ищецът е собственик на 17 761/21 361 идеални части от посочения имот, за което е съставен АЧДС № 8586/20.03.2025г. Изложено е, че ответникът е собственик на останалите идеални части от имота, като е собственик и на сградите. Наведено е, че за същия имот е съставен АДС № 1514 от 07.05.2002г., а към този момент съсобственик е бил „Петър Караминчев“ АД. Посочено е, че съгласно заповед № 394 от 09.04.2002г. на Областния управител на Русе, на основание чл. 78 от ЗДС, от актовите книги за имоти държавна собственост е отписан недвижим имот в гр. Русе, местност „Лагера“, представляващ част от имот № 00754, с площ от 3600/21356 кв. м. и 4 броя сгради, описани в АДС № 6739/1995г. Наведени са твърдения, че ответникът придобил от Петър Караминчев АД само 3600/21356 идеални части от имота. Твърди се, че през 2007г., със заявление от страна на „Валид“ ООД гр. Русе, е отправено искане да се изкупят частите на Държавата от имота. Посочено е, че са правени опити за доброволно разделяне на два дяла на имота, които са останали нереализирани. Наведено е, че с писмо от 24.03.2025г. е отправена покана до ответника да изкупи дела на Държавата, но отговор на поканата не е постъпил, а е входирано заявление от 28.03.2025г. с искане да бъде издадено удостоверение за наличието или липсата на АДС за 17 761/21361 ид.ч. от имота. Сочи се, че в отговор на това заявление е удостоверено, че Държавата е собственик на 17 761/21361 идеални части от имота, по силата на цитираните АДС. Посочено е, че със заявление от 09.10.2025г. ответникът отправил до СГКК гр. Русе искане да бъде вписан като 3 изключителен собственик на основание нотариален акт за собственост по давностно владение от 27.05.2025г. Излага се, че Държавата била уведомена за това негово искане, но давност не би могла да е изтекла, тъй като дружеството е имало качеството „държател“, а не владелец. Акцентира се върху обстоятелството, че е било спряно течението на давността за придобиване на имоти – частна държавна собственост. Развити са съображения за правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. До съда се отправено искане да уважи претенцията и да отмени издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е подаден отговор на исковата молба.

С оспореното пред настоящата инстанция решение искът е уважен, като е прието, че от ответника не е проведено доказване на право на собственост на основание придобивна давност върху спорната част от имота, а освен това поради действалия мораториум той не би могъл да придобие имота по давност.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява следната фактическа обстановка:

Видно от акт за частна държавна собственост № 1514 от 07.05.2002г., вписан с вх. рег. № 11380 от 25.08.2006г. (на л. 8 – л. 9 от делото пред Окръжен съд Русе), Държавата е вписана като собственик на 17 756/21 356 идеални части от имот № 000754, в местност „Лагера“ в гр. Русе. Като собственик на останалите 3600/21 356 идеални части е отразено дружеството „П. Караминчев“ АД.

В АДС е вписано и правно основание за собственост, а именно: чл. 68 от ЗДС и скица № Ф00754 от 17.01.2002г. на ПК Русе, като върху терена са построени сгради, собственост на „Петър Караминчев“ АД. В АДС е вписано като забележка, че с оглед нотариален акт № 87, том II, рег. № 1239, дело № 138/2006г. (на л. 11 от делото пред Окръжен съд Русе) в графа 5 „Съсобственици“ следва да се чете „3600/21 356 идеални части – на „Валид“ ООД гр. Русе“.

От управителя на „Валид“ ООД до Областния управител на област Русе е подадено заявление с вх. № 2600-12 от 23.07.2007г. (на л. 12 от делото пред Окръжен съд Русе), с което е заявено, че дружеството е собственик на 3600/21 356 идеални части от ПИ 754 по КВС на гр. Русе, а останалите са собственост на Държавата, като е изявено желание собствените на Държавата части да се закупят от дружеството. От Областния управител на област Русе е изпратен отговор до „Валид“ ООД (на л. 14 от делото пред Окръжен съд Русе), че прекратяването на съсобствеността чрез продажба е нецелесъобразно, като е отправено предложение за ликвидирането й чрез обособяване на два отделни поземлени имота. В тази връзка от управителя на „Валид“ ООД е отправено предложение за обособяване на такива дялове (с вх. № 2600-12 от 08.08.2007г. по описа на Областен управител на област Русе – на л. 15 от делото пред Окръжен съд Русе), придружено със скица, респ. и скица проект за изменение на КККР относно ПИ с идентификатор *** (скица на л. 17 – л. 19 от делото пред Окръжен съд Русе).

Разпечатката съдържа 27 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af4b83c1-5e6c-4af2-919a-9aee5a198652