Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1237 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1563/2024
Вид
Определение № 1237
Подписан
10.12.2024
В сила
10.12.2024
Състав
Димитър Фикиин, Маргаритка Шербанова, Емилия Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1237 гр. София, 05.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20241000601563 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения М. А., срещу определение № 5453 от 12.11.2024 г., постановено по н.ч.д. № 5791/2024 г. на СГС, НО, 20-ти състав, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието шест месеца „лишаване от свобода“, наложено му по н.о.х.д № 11987/2023 г. на СРС, НО, 22 състав.

С жалбата се изразява несъгласие с определението на СГС, но не се излагат никакви доводи в негова подкрепа. Иска се да бъде преразгледан поставения пред съда въпрос за условно предсрочно освобождаване поради изтърпяното до момента наказание.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение и установи следното:

За да остави без уважение молбата на М. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д № 11987/2023 г. на СРС, НО, 22 състав, първостепенният съд е констатирал, че към момента на постановяване на определението не е изтекъл изискуемият от нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК срок, съставляващ формално основание за разглеждането й по същество. Съгласно цитираната разпоредба, съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание. Видно от приложената по делото справка от МП-ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора-гр.София М. А. е постъпил в затвора - София на 06.09.2023 г., като по отношение на лицето на 1 основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказание по нохд № 263/23 г. на РС – Чирпан от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, което е било изтърпяно на 05.09.2024 г..

От дата 06.09.2024 г. е започнал да изтърпява наказание, наложено му по нохд № 11987/2023 г. на СРС, НО, 22 състав в размер на 6 месеца.

При тези данни, за да настъпи формалната предпоставка, визирана в нормата на чл.70, ал. 1, т. 1 от НК, в конкретния случай следва да са изтърпени от А. фактически не по-малко от три месеца, което към момента на произнасяне на първостепенния съд не е било така.

Към момента на депозиране на молбата си пред първоинстанционния съд/22.08.2024 г./ осъденото лице още е изтърпявало наказание по нохд № 263/23 г. на РС – Чирпан, но към момента на постановяване на определението на първоинстанционния съд това наказание вече е било изтърпяно и по отношение на него към този момент не би могъл да се приложи институтът на условното предсрочно освобождаване. Правилно съдът е обсъдил дали предпоставките му не са налице по отношение на второто наказание, което осъденият е започнал да търпи на 06.09.2024 г., като обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че не е налице условно обозначената като първа формална предпоставка в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, поради което е счел за безпредметно обсъждането на другата такава, а именно - дали са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице.

В случая решението на СГС е било правилно, но САС прецени, че към настоящия момент осъденото лице вече е изтърпяло повече от половината от наложеното му наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, т.е. първата от предвидените предпоставки в чл.

70, ал. 1, т. 1 НК вече е налице. Поради тази причина настоящият състав счете, че дължи произнасяне и по отношение на втората от предвидените предпоставки, а именно - дали са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице.

По отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения, въззивната инстанция констатира следното:

На първо място следва да се съобрази, че условното предсрочно освобождаване при наличните предпоставки е право на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице. За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова условно предсрочно освобождаване, следва по делото да са събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии. Така че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има 2 всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.

Макар и към днешна дата срокът на изтърпяваното наказание лишаване от свобода вече да е преполовен (чл. 70, ал.1, т.1 НК), доказателствата за поправяне на лишения от свобода не са така убедителни, за да обосноват наличието на необратим корекционен процес.

Въпреки че към момента на изготвяне на становището на Началника на Затвора и към момента на съдебното заседание на първоинстанционния съд първата от предвидените предпоставки не е била налице, администрацията на затвора изрично е взела становище и по отношение на втората предпоставка, предвидена в закона, а именно - че не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето в пенитенциарното заведение, съгласно чл. 36 НК.

Целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са били изпълнени, дефицитите по проблемните зони не са били преодолени, рискът от рецидив е бил редуциран в недостатъчна степен и прогресивната пенитенциарна система не е била изпълнена. В съдебно заседание представителят на Началника на Затвора изрично е изразил становище, че не са налице такива доказателства, които да сочат за трайно и необратимо поправяне поведението на осъдения.

За да прецени, дали осъденият А. със своето поведение е дал доказателства за поправянето си, САС взе предвид и данните от доклада на социалния инспектор, изготвен за нуждите на условното предсрочно освобождаване. Видно от същия лишеният от свобода приема формално отговорността за извършеното правонарушение и приема частично вината си. Счита присъдата за ненапълно справедлива. Липсва пълна мотивация за промяна на криминалното поведение и демонстрира неустойчиви криминални нагласи. Основното в доклада на социалния инспектор са стойностите на риска от вреди за обществото, които не са били променени и са средни по стойност, предвид характера на извършеното правонарушение. Изрично социалният инспектор е взел становище, че към момента все още не е осъществен принципът на прогресивната система при изпълнение на наказанието, видно от това, че режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е заменен на „лек“. Видно е, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, не са били постигнати и корекционната работа следва да продължи до постигането им.

Настоящият състав намира, че констатациите на администрацията на затворното заведение, формирани в хода на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на осъденото лице, следва да бъдат кредитирани, тъй като са били придобити от наблюдението на лишения от свобода преди инициирането на процедурата за условно предсрочно освобождаване от него. Всички доклади, оценки и становища, приобщени към затворното дело на осъдения, са били издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му като административен орган по изпълнение на наказанията.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на 3 затворническата администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че не може категорично и безусловно да се направи заключение, че А. се е поправил до степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наложеното му наказание. Досежно данните в доклада, свързани с добро поведение на осъдения, следва да се има предвид, че спазването на режимните изисквания и съвестното изпълнение на възложените му задачи са дължими по закон. Сравнително малкият размер на остатъка от наказанието в случая също не е пречка за осъществяване на работа по плана на присъдата.

Ето защо настоящият състав намира, че все още не е постигната такава дълбока и трайна промяна в личността на осъденото лице, която да гарантира законосъобразен начин на живот и извън въздържащите условия на затвора, поради което не е налице изискуемото от чл. 70, ал. 1 от НК поправяне на дееца, въпреки че към момента е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5453 от 12.11.2024 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 20 състав, по чнд № 5791/2024 година.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4