Решение № 51 от 24.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. С., 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500007 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 224/12.11.2024 г. по гр.дело № 199/2024 г.

Маданският районен съд ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД-гр. С. да заплати на Б. К. К. сумата от 186,71 лева главница, представляваща недължимо платени лихва и такси по Договор за кредит № 59330 от 20.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; както и сумата от 50 лева разноски за държавна такса.

На следващо място, „Юте Кредит България“ ЕООД – гр.С. е осъдено да заплати на адв. М. О., АК С., сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от „ЮтеКредит“ ЕООД-гр.С., чрез гл.юрк.П.С., с искане да бъде отменено, исковете на Б. К. - отхвърлени, както и разноските - присъдени за двете инстанции.

1

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Жалбата му се поддържа посредством писмена молба от юрк.З.Х..

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Б. К. К., чрез пълномощника адв.М. О., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението. Иска се присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв на адв.О. за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемият К., редовно призован, не се явява. За него пълномощникът му адв.М. О. продължава да оспорва жалбата.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Маданския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК с някои допълнения. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Таксата за разглеждане по т.6.1 от договора за потребителски кредит № 59330/20.01.2022 г., сключен между страните, в размер на 184,80 лв., представлява всъщност прикрита възнаградителна лихва – печалба за кредитора, която не е обявена като такава, а и е придаден вид на такса за услуга, каквато кредиторът всъщност не извършва отделно, защото именно това е предметът му на дейност. След като маскира тази допълнителна възнаградителна лихва като такса за някаква услуга, клаузата за нея не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.

Основание за извода, че таксата е прикрита възнаградителна лихва, е начинът на уредбата и в договора: записано е, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в този размер; еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл.9.1 от договора.

Според погасителния план, месечната погасителна вноска се образува от три компонента - за погасяване на главницата, на лихвата и на таксата. На практика, таксата просто се изплаща от кредитополучателя на 12 вноски от по 15,40 лв. към останалите съставки на общата месечна погасителна вноска по кредита.

2

В подкрепа на извода, че т.нар.такса за разглеждане е възнаградителна лихва, се явява и обстоятелството, че размерът и от 184,80 лв. надвишава повече от два пъти размера на записаната в погасителния план възнаградителна лихва от 74,13 и представлява 16 % от отпуснатата по кредита главница от 1 100 лв.

Наред с това, правилно е изтъкнато от районния съд, че разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита – разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., които са все действия, които са част от дейността по кредитиране, като разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. Те са включени на практика, но, както се посочи, им е придаден вид на такса, за да не изпъкне веднага големият размер на възнаградителната лихва.

При направеното от въззивния съд изчисление посредством Калкулатор.бг се вижда, че, при отпуснати в заем 1 100 лв., за срок от 12 месеца, при 11 месечни погасителни вноски от 113,27 лв. и 12-та изравнителна от 112,96 лв. съгласно погасителния план на л.12 от делото на РС, размерът на възнаградителната лихва възлиза не на записаните в договора 12,27 % , а на цели 40,94 %, макар сумата за таксата да излиза включена в ГПР при това изчисление.

След като в договора не е записан действителният размер на възнаградителната лихва и, както правилно е приел РС, само от съдържанието му не може да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, защото не е ясно откъде идва разликата от 37,58 % между размера на записания ГПР от 49,85 % и годишния лихвен процент от 12,27 %, който е част от него, договорът не отговаря на изискванията на ЗПК.

В него липсват задължителните реквизити, изисквани от чл.11, ал.1, т.9, пр.1 и т.10 ЗПК.

Това от своя страна прави договора недействителен на осн.чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което и на осн.чл.23 ЗПК потребителят-кредитополучател дължи само чистата стойност на кредита. В случая тя е 1 100 лв., а Б. К. е върнал на „ЮтеКредит България“ ЕООД сумата 1 286,71 лв., която е със 186,71 лв. повече. Именно тази разлика се явява 3 платена при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което правилно дружеството е осъдено да я върне на въззиваемия.

На осн.чл.78, ал.1 и чл.38, ал.2 ЗАдв дружеството- жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на въззиваемия – адвокат М. О., възнаграждение за защитата му във въззивното производство в размер на 400 лв.

По изложените съображения С.ският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 224/12.11.2024 г. по гр.дело № 199/2024 г. на Маданския районен съд.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-гр.С., ЕИК

205559807, да заплати на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв на адвокат М. М. О., от Адвокатска колегия-С., личен номер *** възнаграждение за защита на Б. К. във въззивното производство в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4