Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 712 от 16.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 663/2022
Вид
Решение № 712
Подписан
16.05.2024
В сила
11.11.2025
Състав
Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 187, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66, ал. 11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
  • чл.327, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г.ева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Г.ева Търговско дело № 20221100900663 по описа за 2022 година

Ищецът „С.“ ООД с ЕИК **** предявява против „А.“ ЕАД с ЕИК **** иск с правно основание чл.327, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) за осъждането му да заплати сумата от 556 769, 40 лв. за стойността на доставени материали - боя -спрей термопластик и светлооражателни перли, съгласно по договор № Д-36/14.02.2020 г. и количествено стойностна сметка, за обекти АМ „Струма“ км 36+830 до км 56+170 и обект АМ „Струма“ км 0+000 до км 12+000, съгласно издадени фактури – 2 бр., ведно със законната лихва за забавено плащане на сумите по фактурите от датата на издаването им, до окончателното изплащане;

- иск с правно основание чл. 74 ЗЗД, против евентуалния ответник Агенция „П.и.“ (АПИ), ЕИК **** с искане да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми на ищеца;

- при евентуалност - в случай, че съдът констатира и прогласи нищожност на договор за доставка и/или на отделни клаузи от него, предявява обективно съединен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД да осъди ответника „А.“ ЕАД да заплати посочените по-горе суми в хипотезата на посочената разпоредба;

- при евентуално - в случай, че съдът счете предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за неоснователен, то моли да осъди ответника „А.“ ЕАД да заплати посочената в по-горе сума с която неоснователно се е обогатил, на правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Претендира присъждане и сторените разноски по делото и в обезпечителното производство.

С исковата молба се твърди, че е налице неизпълнение на договорно задължение по сключен договор между „А.“ ЕАД и „С.“ ООД за доставка на материали по фактури Фактура №3000000091/11.01.2022 г. на стойност 349 284.00 лв. с ДДС, за доставка на бояспрей термопластик и светлоотразителни перли, съгласно количествено-стойностна сметка за обект АМ „Струма“ от км от км 36+830 до км 56+170; - Фактура №3000000092/12.01.2022 г. на стойност 207 485.40 лв. с ДДС, за доставка на боя-спрей термопластик и светлоотразителни перли, съгласно количествено-стойностна сметка за обект АМ „Струма“ 1 от км 0+000 до км 12+000. С цел да се заобикалят разпоредбите на договора за обществена поръчка, на 14.02.2020 г., ответното дружество сключва договор за доставки на материали №36/14.02.2020г., с търговско дружество „С." ООД, ЕИК ****, по силата на който се задължава да доставя за своя сметка материали – боя спрей термопластик и светлоотразителни перли, на места посочени от ответното дружество купувач, във вид и единични цени договорени между страните в Приложение № 1 от договора и впоследствие в анекс №1 от 27.08.2020 г. и анекс №2 от 12.02.2021 г. По аналогичен начин „А.“ ЕАД сключва договор за наем на механизация №35/14.02.2020 г., придружен с анекс № 1 от 27.08.2020 г. и анекс № 2 от 12.02.2021г., с търговско дружество „Б.“ ООД, ЕИК **** представлявано от А. И. Т.. По този начин „С.“ ООД предоставя боята и светлоотразителните перли, а „Б.“ ООД осигуряват машините и работниците за изпълнение на допълнителното задание и полагането на маркировката. Сочи се, че двете дружества на практика осъществяват дейност присъща на подизпълнител без да имат сключени съответните договори с „А.“ ЕАД, което дружество е изпълнител по договор за обществена поръчка.

Твърди се, че АПИ е одобрила работата, чрез издадения Сертификат по договора за обществена поръчка, в който е включена доставената от „С.“ ООД стока. Такова плащане към дата на депозиране на исковата молба не е осъществено. Ответното дружество заявило, че АПИ няма да извърши превод по така издадените сертификати поради наложена санкция по смисъла на чл. 21, ал. 1 от договор за възлагане на обществена поръчка №РД – 381/01.03.2018 г. в размер на 100 % от стойността на сертификатите.

С исковата молба се поддържа, че уговорката, че възложителят ще плати, когато на него, в качеството на изпълнител, му заплатят, не е нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а това, с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора, следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на изпълнителя, спрямо третото за спора лице. ЗОП е специален закон предвид източника на финансиране и с оглед нормата на чл. 1, ал.1, т.1 и 2 ЗОП. След като при изпълнение на обществената поръчка е включен подизпълнител при заобикаляне правилата на ЗОП или най-малко в тяхно противоречие, този договор не може да породи целените от него правни последици на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца като изпълнител не може да зависи от възможността трети на договора субекти да престират към неговия длъжник, а противното би означавало да се приеме тезата, че отсъствието на средства освобождава от отговорност да се плати, т.е. би означавало да се наруши още един основен принцип на облигационното право, залегнал в разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД. С предаването, съответно приемането на работите от ответника, независимо от начина, по който е станало това ответникът реално е приел възложената работа. Индикация за приемането на възложената работа по процесните договори от ответника са представените по делото неоспорени приемо-предавателни протоколи, както и цялата кореспонденция от ищеца, че работата по процесните договори е изпълнена качествено, в срок и е приета без забележки от Възложителя, но не е заплатена.

Задълженията на ищеца не са обвързани от изпълнението на това трето лице.

С оглед на горното, уговорката в конкретните договори, обуславящи правото на ищеца-изпълнител да получи възнаграждение за изработените от него работи, които са приети от възложителя-ответник, не е от естество правомерно да осуети настъпването на изискуемостта на вземането на ищеца по процесните договори.

Договорът между страните е възмезден. За да се приеме, че за изпълнителя не възниква, респ. се погасява, правото на възнаграждение, е необходимо по недвусмислен начин да се установи постигнато между страните съгласие изпълнителят да поеме риска от настъпването на дадено бъдещо несигурно събитие - в конкретния случай отказа за плащане, 2 респ. окончателната невъзможност за такова от страна на АПИ по договора за възлагане на обществена поръчка № РД -3831/01.03.2018 г.

Сочи се, че нито обсъжданата уговорка, нито останалите текстове на договора обаче разкриват съгласие на ищеца да носи риска от евентуалното отсъствие на плащане по извършените работи, при липсата на други уговорки в този смисъл. Действителният смисъл на уговореното е следователно да се отложи плащането до получаването на плащания по основния договор по ЗОП, т. е. от значение единствено за изискуемостта на задължението, но не и за неговото възникване. Поради това и доколкото към момента на предявяване на иска няма извършено плащане, следва да се приеме, че е настъпила изискуемостта на задължението на ответника за заплащане на уговореното възнаграждение. Обективираната в клаузата на т. б в Раздел VI от процесния договор обща воля на страните следва да се тълкува като съгласие окончателното плащане на дължимото на изпълнителя възнаграждение да бъде отсрочено с оглед на обичайния или на максимално допустимия краен срок, в който възложителят ответник е следвало да получи своето възнаграждение от АПИ по основния договор. От така възприетата договорка не следва да се разбира, че изпълнителят-ищец се е съгласил да не получи възнаграждението в случай на несбъдване на визираните в т.6 обстоятелства, респ. че несбъдването на обстоятелствата освобождава ответника от изпълнение на основното му договорно задължение по сключения договор за доставка на материали.

Ищецът поддържа, че в случай, че не се приеме, че ответникът е в неизпълнение на договорно задължение, то същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е увеличило своя актив, поради което дължи връщане на сумата, с която неоснователно се е обогатил.

В срок, с отговора на исковата молба, ответникът „А.“ ЕАД оспорва предявените искове с доводи, че подписаните сертификати са санкционирани на 100 % съгласно чл. 21, ал. 1 от договора от 01.03.2018 г. и работата не е приета. Затова липсва точно, срочно и коректно изпълнение по договора. Реалното разплащане на изпълнената работа, съгласно клаузите на договора е уговорено да се извърши след приемане на работата и спецификата, както е описано в чл. 7 и чл. 8 от договора от 01.03.2018 г. и поради липсата на такова, оспорват да дължат възнаграждение на ищеца. Клаузата за заплащането му под отлагателно условие е действителна, обвързва страните и сключването й е била обичайна практика при всички сключвани помежду им договори.

Ответникът Агенция „П.и.“ оспорва предявените срещу него искове, като сочи, че е налице облигационна връзка между „С.“ ООД и „А.“ ЕАД, който има белезите на договор за покупко-продажба. Единствено изпълнението на поетите задължения с договора за изработка, по който АПИ е страна, и приемането на възложената по него работа се извършва от Агенцията. Изтъква, че сключеният между ищеца и главния ответник договор не е сключен в полза на трето лице, нито с него се обещава действие на трето лице и обвързва само и единствено страните. Във връзка са договор № РД -38-1/01.03.20218 г. и издадените сертификати №59 и № 1 за изпълнение са били издадени фактурите, посочени в отговора, но съгласно чл.21, ал.1 от договора Агенцията е упражнила правото си да санкционира изпълнителя. Поддържа, че за нея не възниква задължения да заплати на доставчика „С.“ ООД стойността на доставените стоки, нито съществува правен интерес да изпълни едно чуждо задължение, каквото е задължението на „А.“ ЕАД по договора за доставка на материали.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява сключването на Договор за възлагане на обществена поръчка РД-38-1/01.03.2018 г. между Агенция „П.и.“ като „възложител“ и „А.“ 3

ЕАД като „изпълнител“, с предмет поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ от км 0+000 до км 56+170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, на територията на ОПУ София, ОПУ Перник и ОПУ Кюстендил, стопанисвани от АПИ.

Съгласно чл. 5 от Договора за обществена поръчка, дейностите, които се възлагат на „А.“ ЕАД биват месечни, допълнителни и извънредни.

Според чл. 15, ал. 1 от Договора за обществена поръчка, изпълнителят е длъжен да сключва договори за подизпълнение с подизпълнителя/ите посочени в офертата. В ал. 6 и ал.

7 от същия член е посочено, че замяната или включването на подизпълнител следва да отговаря на посочените условия в договора и на чл. 66, ал. 11 от ЗОП.

По делото се установява сключването на договор за доставка между „А.“ ЕАД и „С.“ ООД и за наем на машини между „А.“ ЕАД „Б.“ ООД, необходими за изпълнение на възложената работа.

С писмо с изх. № 53-00-193/23.04.2021 г., Агенция „П.и.“ е изпратила до „А.“ ЕАД, Допълнително задание за изпълнение на хоризонтална маркировка в обхвата на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ от км 0+000 до км 56+170 към Договор РД-38-1/01.03.2018 г. В допълнителното задание са посочени подробно: видовете СМР и дейности, които следва да бъдат изпълнени, като са индивидуализирани в отделни колони, които включват информация за видове работи, единична мярка, единична цена, посочени са конкретни градове, както и стойност в размер на 1 513 060.01 лв., с ДДС. Срокът за изпълнение е 30.06.2021 г.

Не се спори между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства, че между ищеца като „доставчик“ и „А.“ ЕАД като „купувач“ е сключен Договор за доставка от 14.02.2020 г., с предмет: „Доставка на материали на места, посочени от Купувача, във вид и единични цени, договорени между страните в Приложение № 1“.