Решение № 67 от 26.04.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Дулово, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100258 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Панайот Волов № 29, ет.3, твърди в исковата молба, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Д. Д. И. с ЕГН:

**********, от ***, ул. ***, ***, *** при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № ***.между „*** като кредитодател и Д. Д. И. като кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

На ответника Д. Д. И. е предоставен стоков кредит от „*** въз основа на сключен Договор за стоков кредит № ***. в размер на 1 546.46лв., който е следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски включващи главница и договорна лихва, 11 от тях в размер на по 150.53 лв. и 1 вноска в размер на 134.97лв. Ответникът не е изпълнил договорните си задължения и не е погасил дължимите вноски по кредита.

Вземането по този договор е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Приложение 1.1/23.03.2021 г. към Договор за покупко-продажба на вземания от 17.06.2020г.

Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1495.78 лв.

За ползването на предоставената сума по сключения между страните Договор за стоков кредит № ***., ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В 1 настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 270.18 лв. за периода от 25.08.2020 г. до 25.07.2021 г.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 25.07.2021 г.- последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до подаване на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 104.81лв. от 01.10.2020 г. до датата на подаване на заявлението – 07.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Иска от съда, да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу ответника Д. Д. И.:

-1495.78лв. лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми;

- 270.18лв. - договорна лихва за периода от 25.08.2020г. до 25.07.2021г.;

- 104.81лв. – лихва за забава за периода от 01.10.2020г. до 24.09.2021г..

Иска от съда да осъди ответника Д. Д. И. да заплати на ищеца направените съдебни разноски и разноските по заповедното производство, по банкова сметка: ***, BIC: ***.

Иска уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

Представя писмени доказателства. Прави искане за назначаване на съдебносчетоводна експертиза с посочена в исковата молба задача.

В срока по чл.131 от ГПК ответника чрез назначеният му особен представител адв. В.

Г. от АК-Силистра, не депозира писмен отговор на исковата молба, не изразява становище по допустимостта и основателността на предявения установителен иск. Не представя писмени доказателства.

Ищецът – редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е писмена молба по делото с която заявява, че поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът – редовно призован, не се явява, в съдебно заседание се представлява от назначеният му особен представител, който заявява че оспорва предявените искове, че поддържа подаденият писмен отговор и изложените в него съображения. В хода по същество и след изслушване на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, моли съда да постанови решение с което да уважи предявеният установителен иск като основателен и доказан.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на вещото лице е че ответникът дължи сумите предмет на установителния иск.

Ищецът е поискал с писмена молба приемане на заключението на вещото лице.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материално правното основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ответникът Д. Д. И. е сключила Договор за стоков кредит № ***. с *** в размер на 1 546.46лв., който е следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски включващи главница и 2 договорна лихва, 11 от тях в размер на по 150.53 лв. и 1 вноска в размер на 134.97лв.

Кредита бил отпуснат при фиксиран лихвен процент от 29,69% годишно.

Ответникът не е изпълнил договорните си задължения и не е погасил дължимите вноски по кредита.

Ответникът изплатил по сключеният договор за паричен заем сума в общ размер от 76.29 лв., след което преустановил плащанията по него.

Вземането на ответника по Договор за стоков кредит № ***. е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Приложение 1.1/23.03.2021 г. към Договор за покупко-продажба на вземания от 17.06.2020г.

От приложеното ч. гр.д. № ***г. по описа на РС-Дулово, е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № ***. срещу ответника Д.

Д. И., с която е разпоредено същата да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД сумите, които са предмет на настоящият установителен иск. Присъдени са и разноски за държавна такса и процесуално представителство в общ размер от 237.42 лв.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК, което ищецът е сторил с подаване на настоящата искова молба.

Представено е уведомително писмо до Д. Д. И. за извършената цесия, за което няма данни да е получено от адресата.

С исковата молба ищецът е направили искане същото да бъде връчено ведно с препис от исковата молба и доказателствата.

Препис от исковата молба с доказателствата е връчена на ответника чрез назначеният му от съда особен представител.

В тази връзка, съдът намира че прехвърлянето на вземането не е надлежно съобщено на длъжника.

Настоящият състав на съда изцяло възприема разрешенията дадени в цитираната от ищеца съдебна практика на ВКС:

- Уведомлението за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото.

- Съобщаването на цесията по начало следва да се извърши от стария кредитор, но последния може да упълномощи новия кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда правно действие.

Освен изложеното обаче съобщението за цесията следва да се извърши на длъжника, като съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие. В случая длъжника (ответника) не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл.

47 от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на цесията.

Това следва от разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ГПК, който изисква за действие представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право и също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде получено.

Съгласно чл. 29 ал.5 от ГПК- Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими две нещаизрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще е с оглед 3 възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не е налице.

Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното представителство по чл.

47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Изложеното по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива, ще бъде освободен от задължение. Означава само, че такова задължение не може да бъде прехвърлено и ще може да се събира само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ (чл.99 ал.3 от ЗЗД) да съобщи на длъжника цесията. Правото на един кредитор да прехвърли вземането си е обусловено от възможността му да съобщи това прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от ищеца, тъй като не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си и съобщаване на цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира поради което искът му е неоснователен. В този смисъл е и Решение № 74 от 27.07.2017 г. на Апелативен съд - Бургас по в.т.д № 154 /2017 г:

„…следва да се отбележи, че в настоящото производство въззиваемите са били представлявани от назначени от съда представители, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на които са били връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомленията на процесуалните представители не може да се приравни на нотифициране на длъжниците, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.

В аспект на всичко гореизложено, следва да се заключи, че длъжниците не са били валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор… „ Решението е обжалвано, не е допуснато до касационен контрол с Определение № 567 по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II т.о. и е влязло в сила.

Съобразно разпоредбата на чл.99, ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. С подписване на споразумението към договора заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към Севен Сефедин Исмаил по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.