Решение № 85 от 01.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. С.З., 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20215500501673 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл. 462, ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от И. Т. И. и Д. И. И., чрез адвокат С.А. Н. от АК В., срещу действието на ЧСИ И.С., рег.№** на ЧСИ, с район на действие Старозагорския окръжен съд по изп.д.№ 319/2021 г., изразяващо се в изготвено разпределение от 09.07.2021 г. по изп. дело №20216700400319 на основание обявен купувач И. Н. Н. по проведена публична продан по изп. дело №20216700400319 .

Жалбоподателите искат изцяло отмяна, като незаконосъобразно и неправилно на разпределението от 09.07.2021 г. по изп. дело №20216700400319 и делото да бъде върнато на ЧСИ И.С. за извършване на ново разпределение при съобразяване с дадените от съда задължителни указания на долупосочените основания. Считат , че извършеното разпределение на сумите между взискателите е незаконосъобразно, тъй като не е спазен редът на привилегиите, регламентиран в чл.136 от ЗЗД ; че сума в размер от 29.60 лв. разпределена, като такси в полза на ЧСИ не се ползва с привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД ; че сума в размер от 1 891.92 лв. не се дължи на взискателя „О.Б.Б.“ АД; че вземане на НАП в размер от 1 281.61 лв. не е включено в разпределението; че неправилно е определен размера на вземанията на О. АД.

Цитират подробна съдебна практика.

1

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателя „О.Б.“ АД- гр.С., чрез пълномощника Е. А. Ж. – юрисконсулт към Дирекция „Събиране на проблемни вземания“, са подали писмено възражение против жалбата, с което са я е оспорили, като недоказана и като неоснователна.

Излагат доводи, че твърденията в жалбата не отговарят на обективната истина и са в противоречие с доказателствата по изп.дело с № 319 по описа на ЧСИ И.С., като излагат подробни мотиви.

Твърдят, че наведените твърдения от адвоката се основават на твърдения и направени изводи несъответстващи на материалите по делото.

Считат, че действията на съдебния изпълнител са законосъобразни и спазвайки нормата на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, а твърденията на жалбоподателя са неоснователни и недоказани.

Претендират оставяне без уважение жалбата на Д. И. И. и И. Т. И., като неоснователна и недоказана и потвърждаване на действията на частния съдебен изпълнител, както и изготвеният Протокол за разпределение от 09.07.2021 г. по изпълнително дело № 2021**0400319.

Претендират присъждане на „О.Б.Б.“ АД изцяло на сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева.

В своите мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ И.С., рег. №** с район на действие Старозагорски окръжен съд изразява становището си за неоснователност и необоснованост на жалбата, поради което счита, че следва да бъде отхвърлена. Взема становище по всяко от твърденията наведени в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на И. Т. И. и Д. И. И., чрез адвокат С.А. Н. от АК В. е допустима, т.к. е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – съдлъжника и съпруг И. Т.

И. по чл.503, ал.1 от ГПК и длъжницата Д.И. – негова съпруга, които твърдят, че изготвеното разпределение от 09.07.2021г. по изп.дело с №319 на основание обявен купувач И. Н. Н. е неправилно и незаконосъобразно.

Ето защо и на основание чл.437, ал.2 от ГПК съдът е постановил разглеждането на жалбата да се извърши и да се насрочи в открито съдебно заседание, с призоваване на жалбоподателите, длъжникът и взискателя.

По отношение на искането за изискване в оригинал на цялото изп. дело:

Съгласно специалната разпоредба на Чл. 463. ал.(1) от ГПК в случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278. За разлика от общата разпоредба от чл.436, ал.(3) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.), която гласи, че страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага 2 мотиви по обжалваните действия. Всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма. При специална разпоредба на чл.463, ал.1 от ГПК при обжалването на разпределението изп. дело се изпраща в оригинал.

Поради което това искане се явява основателно.

На основание чл. 436, ал.3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви /обяснения/ по обжалваните действия от ЧСИ И.С., с които моли жалбата на жалбоподателите да бъде оставена без уважение като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана. Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ И.С.. Представено е и надлежно заверено копие от процесното изп. дело.

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения:

Настоящата жалба е допустима и е подадена в срок на 13.07.2021 год. съгласно чл. 462, ал.1 от ГПК, който гласи, че съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Според ал.(2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. Съобразно Чл. 463. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278 .

В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивният съд намира, че жалбата се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

Н а датата 21.05.2012г. в кантората на ЧСИ И.С. с молба вх.№ 2062/21.05.2012г. е образувано изп. дело с № 2021**0400319 със страни - "О." АД гр.С. като взискател и Д. И. И. като длъжник. В хода на делото е извършена публичната продан на недвижим имот, собствен на длъжника, находящ се в гр. Г.. При проведеното наддаване, за купувач е обявен взискателя по делото И. Н. Н., поради което, на основание чл. 495 от ГПК, е изготвено и предявено разпределение на предложената цена. Разпределението е предявено надлежно на датата 09.07.2021 год.

На 13.07.2021 г. по делото е постъпила и жалбата с вх.№ 10030/13.07.2021г., от ипотекарните длъжници против изготвеното разпределение, чрез адв. С.Н., в която са изложени твърденията за редица нарушения: че не е спазен редът на привилегиите, регламентиран в чл.136 от ЗЗД че сума в размер от 29,60 лв., разпределена като такси в полза на ЧСИ не се ползва с привилегия по чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД, че сума в размер от 1 891,92 3 лв. не се дължи на взискателя О., че вземане на НАП в размер от 1 281,61 лв. не е включено в разпределението, че неправилно е определен размера на вземанията на О. АД.

Жалбата е постъпила в определения срок, от лицата, имащи право на такава, но по съществото си е неоснователна поради следните съображения:

Твърденията в жалбата не отговарят на обективната истина и са в противоречие с доказателствата по изпълнително дело под № 2021**0400319 по описа на ЧСИ И.С.. В тази насока съдът намира, че с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с № 114, том l, peг. № 1032, дело с № 114 от 2008г. на Съдия по вписванията при PC Г. Т.М., вписан в СВ Г. с вх. рег.№ 217/24.03.2008г., акт N 416, дело № 115 от 2008г., Д. ИВ. ИВ. кредитополучател и ипотекарен длъжник и ИВ. Т. ИВ. - ипотекарен длъжник учредяват договорна ипотека в полза на „О.“ АД за обезпечаване вземанията по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 24.03.2008г. върху следните свои собствени недвижими имоти: 1.

ДВОРНО МЯСТО с площ от 470 кв.м. ведно с построените в него сгради и 2. ДВОРНО МЯСТО с площ от ** кв.м. ведно с построените в него сгради, находящи се в гр. Г., ул.*****. На основание Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 24.03.2008г., цитиран по-горе, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 64 000 лева, като същият е изцяло усвоен. Поради просрочие на плащанията по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 24.03.2008г., Банката се е снабдила с Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение, издадени по ч. гр. дело № 210/2012г. по описа на PC Г.. За събиране на присъдените с изпълнителния лист суми, БАНКАТА е образувала изпълнително производство срещу длъжника - изп. дело № 20127660400709 по описа на ЧСИ К.А. per.No ** с район на действие ОС - С.З., като за образуване на изпълнителното производство БАНКАТА е направила разноски. В последствие и.д. с № 20127660400709 е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия и извършване на разпределение при ЧСИ И.С., като е образувано под нов номер 2021**0400319.

От приложените към делото доказателства Окръжният съд намира, че вземанията на всички взискатели са определени точно по размер, с точно посочване на размерите на задълженията на всеки един Взискател, като за всеки един взискател е посочено, дали същия е присъединен по право , или с удостоверението си, или не следва да бъде включван в разпределението.

Подробно са описани всички дължими се обикновени такси, които са начислени по делото, с посочването както на основанието за начисляване на дължимите се такси, така и на техния надлежен размер.

По отношение на първото твърдение, за неспазен ред на привилегиите, жалбоподателя на практика не представя никакви конкретни мотиви и от протокола за разпределение е видно, че подобно нарушение няма.

Предвиденото погасяване на задължения е строго съобразено именно с 4 разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. В изготвеното от ЧСИ И.С. разпределение е съобразен изцяло редът на привилегиите - първо се погасява пълният размер на направените разноски от взискателя „О." АД, съгласно привилегията, посочена в т. 1 от чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, след което с оглед разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 са посочени вземанията на Община Г. за неплатени данъци на недвижимите имоти в размер на 247.49 лв. и накрая с оглед разпоредбата, посочена в т.3, а именно: вземания, обезпечени със залог/ипотека, каквито са безспорно вземанията на О. АД като ипотекарен кредитор с вписана договорна ипотека, съдебният изпълнител е разпределил остатъка от сумата на Банката. Поради недостатъчност на постъпилата сума не е извършено разпределение между необезпечени кредитори и публични вземания. В т. ІІІ от протокола за разпределението ЧСИ С. е посочил и кои вземания остават неудовлетворени.

По отношение на твърдението, че дължимите разноски в размер от 29,60 лв. не представляват привилегировано вземане, въззивният съд счита, че е необосновано. Без съмнение, тази сума представлява вземането си за разноски по изпълнението и е свързана с процедурата по предявяване на разпределението, която се извършва понастоящем. Това не е таксата за предходно изпълнително действие, която не е била заплатена. Това е разноска за текуща процедура, която се дължи от взискател. Обявеният за купувач на публичната продан е именно взискателя и в това си качество той дължи тези разноски, които обаче, съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК, в крайна сметка са в тежест на длъжника. Съдът намира, че това са разноски, направени във връзка с изготвянето и предявяването на разпределението - за връчване на съобщение и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ. По своята същност не представляват начислени такси за извършени в минал период изпълнителни действия и неплатени от взискателя такси и в случая следва да бъдат включени в разпределението и съответно заплатени от длъжниците съобразно горецитираната разпоредба на чл.79 от ГПК.

По отношение на твърдението, че сумата в размер от 1891,92 лв. не се дължи на взискателя, съдът приема също за необосновано. Посочената сума представлява сбор от дължимите във връзка с изпълнението такси и разноски, за които в кориците на делото има налични доказателства, че са начислени и заплатени. По делото са налични съставените фактури и сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, както и платежните документи, удостоверяващи извършеното плащане. Всъщност, привилегията на взискателя да получи въпросната сума почива на две отделни основания. Тази сума представлява разноските по изпълнението, които са включени в т.1 на чл. 136 ал.1 от ЗЗД, което на практика би ползвало всеки един взискател без огледа на учредените обезпечения. В конкретния случай обаче, тези разноски представляват вземането на ипотекарен кредитор, а съгласно чл. 174 от ЗЗД, ипотеката обезпечава и вземанията на кредитора за разноските по изпълнението т.е. това е вземане включващо се и в ред 3 на чл.136 ал.1 от ЗЗД. Което е и основание да бъде възприето, че посочената сума следва да бъде заплатена с привилегия 5 на взискателя О. АД и не би могло тази сума да служи за удовлетворяването на друг кредитор.