Решение № 171 от 02.06.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Казанлък, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. И.А като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20265510200354 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Д. И. А. с ЕГН **********, чрез мл. адв.Л. П. – САК, против Наказателно постановление №25-0284-003177 от 09.01.2026г. на Началник Група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателя, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административно наказание "Глоба" в размер на 76,69 евро /150 лева/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 /един/ месец, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният санкционен акт. Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Релевира се довод за недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по въведения административнонаказателен състав. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, не се явява лично, не изпраща представител, но жалбата му се поддържа от адв.Л. П., който в депозирана писмена молба поддържа жалбата, моли съда да отмени НП и излага допълнителни аргументи за основателността й. Претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Юрисконсулт М. А., като надлежен процесуален представител в писмено становище към АНП излага доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) 1 и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява следното:

На 13.03.2025г. в 08.25 часа, в община Гурково, на път втори клас № II55 км. 39+500 жалбоподателят управлявал товарен автомобил влекач „*******“, с рег. № **********, собственост на „***********“ ЕООД, в посока север към гр.Велико Търново. На км. 39+500, на отбивката над с.Пчелиново бил позициониран автомобил на Национално ТОЛ управление, със служители - свидетелите Р. Т. М., Т. А. С. и Т. Л. Т., които осъществявали контрол по републиканската пътна мрежа по заплащането на винетки и ТОЛ такси. Тъй като свидетелите забелязали, че автомобила, управляван от жалбоподателя и още един товарен автомобил управлявали със свалени решетки пред регистрационните си номера, служителите на ТОЛ предприели спиране на тези два автомобила. Свид. Р. Т. М. подали сигнал със стоп-палка /образец С8/ на товарен автомобил влекач „*******“, с рег. № **********, но водачът не преустановил движението си и не спрял на подадения сигнал, като продължил движението си в същата посока. Служителите на НТУ последвали в посока Велико Търново товарния автомобли, управляван от жалбоподателя и другия товарен автомобил, за да видят регистрационния номер на влекачите, след което подали сигнал на тел.112, като малко по-късно водача бил спрян от полицейски служители на територията на РУ-Велико Търново. Свидетелите също отишли на място, за да потвърдят, че това е въпросния товарен автомобил. Била изготвена докладна записка за случая от св.М.. На 11.06.2025г. служител на РУ-Казанлък – актосъставителят И. А. К., в присъствието на свидетелите Р. Т. М. и Т. А. С. съставил АУАН Серия АД, №719854 от 11.06.2025г. на жалбоподателя за констатираното нарушение на чл.103 от ЗДвП. АУАН е бил изпратен за предявяване по надлежния ред до РУБотевград. Същият е бил предявен лично на жалбоподателя на 28.11.2025г., като същия направил следните възражения : “Не съм спрял, защото прецених, че не е безопасно място, имаше много движение; след това ни спряха на Велико Търново, чакахме 2 часа и дойдоха, провериха, заедно с патрул от Велико Търново, провериха машинките и видяха, че няма проблем с тях и си тръгнаха, без да ни кажат нищо“.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление №25-0284-003177 от 09.01.2026г. на Началник Група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични с изложените в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП са наложени административно наказание "Глоба" в размер на 76,69 евро /150 лева/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 /един/ месец.

2

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели И. А. К. – актосъставител, Р. Т. М., Т. А. С. и Т. Л. Т. – свидетели - очевидци, както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства – Докладна записка, относно връчване на АУАН, АУАН бл. № 042969/18.07.2025 г, писмо до сектор "ПП" При ОДМВР – Русе, НП №25-0284-003177 от 09.01.2026г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък; Справка от АИС АНД; АУАН Серия АД, №719854 от 11.06.2025г.; Справка Централна база данни КАТ;

Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи;

Справка нарушител/водач на Д. И. А., схема на вертикална и хоризонтална сигнализация на път II-55 при км.39+500.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 о т НПК, приложима на основание чл.84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Преки доказателства в подкрепа на административнонаказателното обвинение се съдържат в показанията на свидетелите Р. Т. М., Т. А. С. и Т. Л.

Т..

Съдът кредитира показанията на свидетелите М., С. и Т., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези трима свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите преки възприятия. Показанията на свидетелите са последователни, логични и без да съдържат противоречия.

С оглед своето местоположение и обективни реалии, всеки един от тези трима свидетели е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства. Липсват данни и за най-общ извод за възможна заинтересованост в показанията на свидетелите, за да бъде прието, че и тримата свидетели депозират единствено и само показания във вреда на жалбоподателя и не отразяват възприетите от тях факти от обективната действителност.

Самият жалбоподател не оспорва, че не е спрял, именно в каквато насока са показанията на свидетелите.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка следва да бъде обоснован единствения възможен извод, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението по чл.103 о т ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Независимо от горното въззивният съд приема, че оспореното НП е незаконосъобразно, поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения. Настоящият състав намира, че процесното НП е 3 издадено извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и по отношения на тях се прилагат институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл.81 от НК (в този смисъл и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело №1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд). Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на АУАН.

Шестмесечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието, поради което и административнонаказателното производство се прекратява.

От събраните по делото доказателства се установява, че АУАН е съставен на 11.06.2025г., а наказателното постановление е издадено на 09.01.2026г. Съгласно чл.34, ал.3 о т ЗАНН наказателното постановление следва да бъде издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Посоченият срок е преклузивен и с изтичането му се погасява възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност. В настоящия случай шестмесечният срок е изтекъл на 11.12.2025г. АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, но не са спазени разпоредбите на чл.43, ал.4 и а л . 6 о т ЗАНН. Разпоредбите са императивни и указват конкретните задължения на компетентните по движението на административнонаказателните преписки органи.

Съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл.43, ал.6 о т ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Целта на закона е посредством спирането да се осигури допълнителна процесуална възможност за издирването и връчването на нарушителя на съставения му АУАН.

Спиране на производството е допустимо само когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. По делото липсват доказателства за надлежно спиране на административнонаказателното производство по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, дори напротив от приложената справка АИС АНД с картон на НП е видно, че давностния срок не е прекъсван. По делото н е с е съдържа изрично волеизявление на компетентния административнонаказващ орган за спиране на производството, нито дата на спиране и основания за това. Не се установява и провеждане на щателно издирване на нарушителя. От доказателствата е видно единствено, че лицето не е било открито при посещение на адрес през месец юли 2025 г., като в проведен телефонен разговор е уведомило органите, че временно пребивава извън страната през летния период – видно от приложената Докладна записка от 14.07.25г . Тези обстоятелства не обосновават извод за неоткриваемост на нарушителя по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН.

При липса на валидно спиране на производството срокът по чл.34, 4 ал.3 от ЗАНН е текъл непрекъснато от датата на съставяне на акта до издаване на наказателното постановление. Следователно наказателното постановление е издадено след изтичане на преклузивния шестмесечен срок, поради което се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция, опирайки се на обстоятелството, че разпоредбата на чл.34, ал.3 ЗАНН е императивна и спазването на установените срокове по чл.34 о т ЗАНН е задължително, съобрази, че с издаването на НП след изтичане на установени я срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН административнонаказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на издаденото НП.

Предвид посоченото настоящият съд намира, че атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а производството по настоящото административнонаказателно производство да бъде прекратено.