Определение № 997 от 21.09.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 997 гр. Благоевград, 21.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20211200500817 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. Б. Б., ЕГН **********, против протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 06.07.2021 г. по гр. д. № 643/ 2019 г. по описа на РС – Разлог.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Посочва се, че първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че след като няма обстоятелства, които за възпрепятстват страната да заплати такса за вещо лице, то не е в невъзможност за заплащане на държавни такси и разноски за производството. Поддържа се, жалбоподателя е безработен и дохода, който получава семейството, чрез сина, с който живее, не са достатъчни за заплащане на разноските.

С оглед изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 06.07.2021 г. по гр. д. № 643/ 2019 г. по описа на РС – Разлог, както и да бъде освободена от заплащането на такса за вещо лице в размер на 250 лв.

В срока за отговор не е постъпил такъв.

Окръжен съд – гр. Благоевград, като съобрази материалите по делото, становището на страните и приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като е подадена в срока по 1 чл. 275 ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебния акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване пред БлОС по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт. Същата е редовна, понеже отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл.275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.

Проверявания съдебен акт е допустим, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 от ГПК.

Обжалвания съдебен акт е и валиден, поради което не се налага прогласяване нищожността му по реда на чл.270, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна, поради следните съображения:

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 06.07.2021 г. по гр. д. № 643/ 2019 г. по описа на РС – Разлог, съдът е оставил без уважение молбата на К. Б. Б. – ищец по гр. дело № 643/ 2019 година по описа на Районен съд - Разлог, за освобождаване от заплащане на такси за вещо лице в размер на 250 лв. Съдът не е изложил мотиви за това.

Окръжен съд - Благоевград не споделя изводите, направени от РС Благоевград за липсата на основание за освобождаване на молителката от задължението за внасяне на държавна такса, приема молбата й за основателна и в тази връзка излага следните съображения:

В т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., ОСГТК е изразено разбирането, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да се прецени от съда не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство без да е материално затруднена по начин да не може да упражни предоставените й процесуални права по делото. В разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК се посочва точно какви обстоятелства трябва да вземе съдът предвид при произнасянето си по молба за освобождаването на едно физическо лице от внасянето на такси и разноски по конкретно дело.

В случая, в съответствие с нормативно поставените изисквания пред РС - Разлог е била представена декларация за материално и гражданско състояние, от която е видно, че ищецът – частен жалбоподател, не получава месечен доход, не упражнява дейност като ЕТ, не притежава дялове или акции в търговски дружества или парични влогове и се издържа изцяло от доходите на сина си, с когото живее и от помощи от Държавата.

От друга страна, след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги 2 съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Обстоятелството, че е на млада възраст, ниска е държавната такса, както и възможността за реализиране на доходи не може да се предполага. В противоречие с това, първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателят има възможност да реализира доходи и да намери средства, което е довело и до неправилния извод, че той може да си набави достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса.

Жалбоподателят е представил по делото доказателства, че не работи и няма доходи и движими и недвижими вещи. Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не би могъл да извлича доходи, докато отглежда децата си, необходими както за неговата ежедневна издръжка, така и за заплащането на дължимата държавна такса и разноски в бъдещото развитие на съдебното производство.

При така установените обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса и разноски, дължима за предприетото от него образувано дело за развод. Поради това, за да може той да упражни надлежно това свое процесуално право на въззивна жалба, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да бъде освободен от внасянето на тази дължима държавна такса.

Водим от горното и на

Благоевградският окръжен съд основание чл.

83, ал.

2

ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 06.07.2021 г. по гр. д. № 643/ 2019 г. по описа на РС – Разлог, с което съдът е оставил без уважение молбата на К. Б. Б. – ищец по гр. дело № 643/ 2019 година по описа на Районен съд - Разлог, за освобождаване от 3 заплащане на такси за вещо лице в размер на незаконосъобразно.

250 лв., като

ОСВОБОЖДАВА К. Б. Б., ЕГН **********, ищец по гр. дело № 643/ 2019 година по описа на Районен съд - Разлог, от внасяне на такса за вещо лице в размер на 250 лв..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4