Решение № 414 от 07.03.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Пловдив, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330206864 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-006395 от 08.09.2022г. на Н.А.Н.-Д. длъжност началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на Ф. П. К. от гр.П., ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.48 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата неправилност и незаконосъобразност. Представят се доводи за неизвършителство на твърдяното в НП нарушение по ЗДвП, включително и че организацията на движението по ул.Хан Пресиян като еднопосочна, указано с пътен знак Д 4, както и за движение на идващо от дясно на жалбоподателя М. К. М. ОБРАТНО на указаната посока на движение в тази част на улицата. Представят се съображение за многогодишна организация на движение в този участък от градската пътна 1 мрежа, надлежно указана с налични пътни знаци, за не приемане идващо от дясно на жалбоподателя М. К. М. обратно на указаната посока на движение, като дясностоящо за него, както и по отношение законовите предпоставки за издаване на НП.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява.

Представлява се от адв.Р. А., който направи искания за събиране на гласни и писмени доказателства.

Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. С молба-становище придружаващо препискатa, АНО счита жалбата за неоснователна. Представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и прави искане за неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбоподателят Ф. П. К. е правоспособен водач на М. и притежава СУМПС, категории В М. Води се на отчет в ОДМВР Пловдив.

На 10.08.2022г. против жалбоподателя Ф. К. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 691215 от свидетел Т. Д. Д., полицейски служител на длъжност *** към сектор „Пътна полиция“ за това, че на 10.08.2022г. в 14:00 часа в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.Златю Бояджиев и ул.Пресиян при следните обстоятелства: управлява по посока изток запад личния си автомобил БМВ 320Д с регистрационен номер **** като: 1. Не пропуска приближаващия се от дясната му стара на кръстовище на равнозначни пътища лек автомобил К.

Маджестик с регистрационен номер **** по посока север юг, отнема му предимството и допуска ПТП с материални щети по двете М. с което виновно е нарушил чл.48, пр.1 – не пропуска ППС, намиращи се или приближаващи от дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища.

ПТП от ЗДвП. Съгласно съставения АУАН е издаден протокол за ПТП с материални щети номер 1839480. В съставения АУАН е налична вписване имам възражения в частта му относно „запознах се със съдържанието на акта 2 и правя следните обяснения и възражения“. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателят. На датата на съставяне на акта е издаден препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.

В законоустановения срок пред АНО е представено възражение от Ф. П.

К. срещу съставения АУАН, което не е прието за основателно. На основание констатациите в акта е издадено атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е описано нарушението и посочена нарушена правна норма.С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.48 от ЗДвП и наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева.

В законоустановения срок издаденото НП е обжалвано пред РС Пловдив.

В искане на съда от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ се представи и прие по делото „Схема на организацията на движение – хоризонтална и вертикална пътна сигнализация в района на кръстовището на ул.“Златю Бояджиев“ и ул.“Хан Пресиян“ в гр.Пловдив.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание Т. Д. Д. потвърди авторството на съставения АУАН и изложи факти идентични с посочените в акта. Свидетелят посочи че виновния водач не е пропуснал приближаващия се от дясната страна лек автомобил. Посочи че е имало спор, защото улицата е еднопосочна, но за другия водач не е имало забранителен знак, както и че в кръстовището няма знак за предимство и съответно се водят равнозначни улици. Свидетелят посочи че очевидци на произшествието не е имало, освен двамата водачи.

За да постанови своя акт съдът не кредитира показанията на свидетел Т.ов за установеност на предимство на дясноприближаващия автомобил в зоната на кръстовището на ул.“Златю Бояджиев“ и ул.“Хан Пресиян“ в гр.Пловдив поради следните основания: С оглед установената схема на движение на ППС в този участък от градската пътна мрежа по ул.“Златю Бояджиев“ движението на ППС е еднопосочно, като в зоната на кръстовището с ул.“Хан Пресиян“, ППС могат: 1. Да продължат направо по ул.“Златю Бояджиев“, 2. Да направят маневра завой на дясно от ул.“Златю Бояджиев“ към ул.“Хан Пресиян“ и продължат своето движение в посока север към кръстовище с ул.“Подофицер Георги Котов“, тъй като движението на ППС е 3 еднопосочно, в посока север. 3. Да направят маневра завой на ляво от ул.“Златю Бояджиев“ и по ул.“Хан Пресиян“ да продължат своето движение в посока юг към ул.“Ибър“, тъй като движението на ППС е еднопосочно, в посока юг. Забраната за движение на ППС от кръстовището на ул.“Подофицер Георги Котов“ и ул.“Хан Пресиян“, по ул.“Хан Пресиян“ посока юг е сигнализирана с пътен знак В1, който гласи „Забранено е влизането на пътни превозни средства“ и е поставен в началото на пътния участък от ул.“Хан Пресиян“ в зоната на кръстовището с ул.“Подофицер Георги Котов“. Съгласно правилника за приложение на ЗДвП „Пътен знак В1 се използва за сигнализиране на пътен участък, забравен за движение на пътни превозни средства в едната посока. Ако в този пътен участък не преминават превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници по утвърден маршрут, то тогава се поставя пътен знак Д4 „Еднопосочно движение след знака“, наличен за участъка от ул.“Хан Пресиян“ от кръстовището с ул.“Златю Бояджиев“. Така изложеното обосновава заключение че кръстовището на ул.“Златю Бояджиев“ и ул.“Хан Пресиян“ не е кръстовище което е образувано от пресичането на два равнозначни пътища, поради което и общото правило за предимство на дясно стоящия (идващия) не е валидно. Водачът на М. К. М., различен от жалбоподателя в случая се е движел неправомерно от кръстовището на ул.“Подофицер Георги Котов“ по ул.“Хан Пресиян“ към кръстовището с ул.“Златю Бояджиев“ срещу посоката за движение на М. определена за този пътен участък от градската пътна мрежа, в нарушение на забрана за преминаване през този пътен участък и като такъв не може да черпи права от своето правомерно поведение.

Така изложеното от фактическа страна съдът приема за установено от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитания свидетел, както и на писмени такива: НП, АУАН, Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и съдържащите се в приложената административнонаказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и 4 пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде 5 доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което следва да бъде отменено.Производството по издаване на наказателното постановление е двуфазно - започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и ако той е законосъобразен и обоснован, наказващият орган издава наказателно постановление /НП/. Това е правораздавателна дейност - тук административният орган има правомощие вместо съда да прецени извършено ли е едно административно нарушение, кой го е извършил, виновно ли е поведението му и какво наказание да се наложи. Вече издаденото наказателно постановление подлежи на оспорване пред съответния районен съд, в района на който е извършено или довършено административното нарушение. Районният съд действа не като контролна инстанция, а като инстанция по същество - той е длъжен да извърши същата проверка, която е извършил административнонаказващият орган при издаването на наказателното постановление, а именно: извършено ли е деяние, осъществяващо състава на конкретно административно нарушение, кой го е извършил, виновно ли е поведението му и правилно ли е индивидуализирана санкцията или това е т.нар. „втора първа инстанция“.