Решение № 260535 от 29.03.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………/29.03.2021 г.

Гр. София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Габриела

Владова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т. д. № 2423/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 150659 от 16.11.2018 г. на М.Р.Р., ЕГН **********, и Е.П., гръцки гражданин, роден на *** г., притежаващ паспорт № AN *****, издаден на *****г. от N.P.C., срещу М.НА З., БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. София, пл. „*****.

Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно съединяване са следните осъдителни искове:

1/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предявени от М.Р.Р. и Е.П. срещу М.НА З. за заплащане в полза на всеки от ищците при условията на разделност на сума в размер от по 124 983 лв. – незаплатено възнаграждение за извършена дейност, свързана с предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху вземането за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда – до окончателното му изплащане;

2/ искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от предявени от М.Р.Р. и Е.П. срещу М.НА З. за заплащане в полза на всеки от ищците при условията на разделност на сума в размер на 31 750,69 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатеното възнаграждение по договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г., дължимо за периода от 04.05.2016 г. до 15.11.2018 г.;

3/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявени от М.Р.Р. и Е.П. срещу М.НА З. за заплащане в полза на всеки от ищците при условията на разделност на сума в размер на по 3 124,95 лв. – подлежаща на възстановяване гаранция за добро изпълнение по договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху вземането за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда – до окончателното изплащане на задължението;

4/ искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от предявени от М.Р.Р. и Е.П. срещу М.НА З. за заплащане в полза на всеки от ищците при условията на разделност на сума в размер на по 788,62 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху подлежащата на възстановяване гаранция за добро изпълнение по договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г., дължимо за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.;

5/ насрещни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от М.НА З. срещу М.Р.Р. и Е.П. за заплащане от всеки от тях при условията на разделност на сумата от по 12 498,30 лв. – неустойка по чл. 8 от договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за юридически услуги, сключени по реда на ЗОП с М.НА З. под номер № РД-11-395 от 18.09.2015 г. ищците, обединени в А.С.„Ъ.И Я.“, в качеството им на изпълнители, от една страна, и М.НА З., в качеството му на възложител, от друга са встъпили в договорно правоотношение, като в рамките на същото изпълнителите са се обвързали с това да извършат определен кръг от услуги в полза на възложителя, срещу което последния да им заплати уговорено парично възнаграждение. За да гарантира пред възложителя добро изпълнение на поетите договорни ангажименти, изпълнителя се съгласил да заплати определена сума под формата на гаранция за добро изпълнение. Тази сума била изчислена на 6 250 лв. и надлежно преведена в полза на министерството. От ищците се настоява, че са изпълнили основното тяхно задължение към ответника, а именно да му предоставят контрактуваните услуги, за което са издали и съответната фактура № 635/04.04.2016 г., в която е начислено за плащане възнаграждение равно на сумата от общо 249 996,00 лв. Сочи се, че въпреки изправното поведение на изпълнителите, от ответника не последвало изпълнение на предвиденото по договора задължение за заплащане на уговореното възнаграждение, като това продължавало и понастоящем, като се пояснява, че уговореният падеж за плащане отдавана бил настъпил и ответника е изпаднал в състояние на забава, което води и до възникване на вземане за обезщетение по чл. 86 ЗЗД.

Въз основа на молба-уточнение датираща от 07.12.2018 г. ищците внасят пояснения в обстоятелствата по депозираната ИМ, като изтъкват, че договорът от който произтичат имуществените им претенции е сключен по реда на ЗОП след провела се обществена поръчка, в която те са участвали посредством А.С.„Ъ.И Я.“, като са били избрани от нарочна комисия сформирана при възложителя за изпълнител на същата. Предметът на договора се състоял в това да бъде изготвен правен анализ относно разработването на проект за наредба по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗЗО, в която норма било въведено разделянето на здравните услуги на основни и допълнителни пакети финансирани от НЗОК. Изложено е и това, че в периода на действие и изпълнение на договора, изпълнителите са били в непрекъсната комуникация с възложителя, като е била изисквана информация, провеждани ли са били дискусии и работни срещи с представители на министерството. Изпълнителите поддържат, че са осъществили изцяло и съответно на възложеното работата, която са поели, чрез обединяването им в адвокатското съдружие, а именно – изготвили са цялостен доклад съдържащ както правен анализ по релевантната тема, така и коментари по историческите нива на разходи в болничната медицинска помощ, методология за остойностяване на клинични пътеки, както и изчисления илюстриращи себестойността на предоставяните услуги по клинични пътеки в областта на онкологията, получени при прилагането на тази методология. Във връзка с довеждането на доклада до фактическата власт на ответника е споменато, че начина за това е уреден в клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора, където е предвидено, че това може да става било на оповестения адрес за кореспонденция, било по електронен път. Съобразявайки се именно с тази форма на комуникация представител на ищеца изпратил на *****г. до ответника МЗ изготвения работен вариант на доклада. Последвало провеждането на редица допълнителни консултации с представители на възложителя и на различни лечебни заведения, респективно съобразявайки изяснените по време на тях изисквания, изпълнителя доработил съставения от него доклад, като финалният вариант на същия се твърди да е бил предоставен на възложителя на датата - 12.02.2016 г. Подчертава се, че след депозирането на коментирания финален доклад и в договорения период от 20 дни, от страна на възложителя не били направени никакви изявления, вкл. и бележки по предаденото изпълнение на възложената работа, поради което и съответно на уговорката по чл.

5, ал. 3 във връзка с ал. 5 от съглашението работата трябвало да се смята за надлежно приета. Упоменатото означавало, че в правната сфера на изпълнителите се пораждало правото да получи предвиденото съгласно сделката насрещно възнаграждение, чиито размер възлизал на сумата от 249 996,00 лв., като за това си вземане доставчика на услугата издал фактура от 04.04.2016 г. Погашение на този дълг обаче не последвало, независимо от редицата писма за напомняне, които изпълнителите адресирали до възложителя по договора. По отношение съдебно предявеното вземане за възстановяване на предоставена в полза на възложителя по договора гаранция за добро изпълнение, уговорена по смисъла на чл. 3, ал. 2, т.

7 от договора, от изпълнителите се сочи, че са изпълнили това свое задължение към възложителя, като са внесли гаранцията по негова сметка на 07.09.2015 г., и въпреки настъпилото основание за освобождаване и връщане на тази гаранция, тъй като договора е изпълнен съответно на договореното, ответното министерство не е изпълнило и това свое задължение, независимо от това, че то е с настъпил падеж, считано от 10.05.2016 г. Това водело и до възникване правото в полза на носителя на неизпълнените парични вземания да получи съответните обезщетения в размер на законната лихва за периода на допусната забава, като това за неизпълнение задължението за заплащане на възнаграждение се поддържа да е дължимо за периода, считано от 04.05.2016 г. до датата на ИМ, респективно това за неизпълнение на задължението за заплащане на внесената гаранция за добро изпълнение следвало да се начисли за периода, считано от 10.05.2016 г. до датата на ИМ.

Ответникът – М.НА З. възползвайки се от процесуалното си право по чл. 367 ГПК своевременно упражнява по делото писмен отговор по ИМ, като отправя възражения срещу предявените искове и спрямо техните основания и размери. В тази насока се прави оспорване по изпълнението на договор № РД-11-395 от 18.09.2015 г., по чл. 1, ал. 1, като се поддържа, че подадените от изпълнителя документи не съдържат цялостна и пълна информация, която да покрие предмета на възлагане по договора, а именно не е предоставена информация по всички точки на чл. 1, ал. 1. Успоредно с това в представените материали се наблюдавали недостатъци, което представлява неизпълнение на чл. 1, ал 2 от договора. Прави се позоваване, че факта на изпълнение на договора подлежи на доказване от ищците, което не било направено с ангажираните към ИМ доказателства. Възразява ищците в качеството си на изпълнители по възложената работа да са му предоставяли доклад за изпълнение обхващащ всички точки от чл. 1, ал 1 на съглашението. Обръща внимание, че изпълнението на договора се отчита чрез писмено потвърждение от Възложителя, съгласно уговорката на чл. 5, ал 2. Отрича такова потвърждение да е било правено някога от Министерството, което означавало, липса на предаден окончателен доклад, респективно липса на приемане на работата поета от изпълнителите. Ответника цитира писмо с изх. № на МЗ 26-00-1127/24.04.2017г., което е изпратил до ищците, с което ги уведомява, че от представените материали не може да се установи наличие на изпълнение по договора и на основание чл. 5, ал 3 от същия следва да се счита, че ищците не са изпълнили задълженията си и не са представили доклад, който да отговаря на изискванията на възложителя и на клаузите на договора. В подкрепа на това си оспорване ответника привежда и аргумент за отсъствие на изричен писмен протокол, в който да са били отразени основните параметри на изпълнението, неговото предаване от изпълнителите и приемане от възложителя. На следващо място е наведен довод за неспазване от изпълнителите на срока, посочен в чл. 5, ал. 3 от договора, респективно, че изобщо не било постигнато подпомагане от правна страна по отношение разработването на механизма за определяне на дейности от извънболничната медицинска помощ по приоритетни заболявания, които да бъдат включени в основания и допълнителен пакети, в т.ч. и на икономически анализ за определяне на необходимото финансиране за тях, съответно за разработване на методология за остойностяване на клинични пътеки. Вместо да използва своя собствен капацитет в материята, за която му е възложено изпълнението на договорената услуга, рамките на поддържаното от ищците изпълнение те са ангажирали служители на министерството и са се ползвали от ресурсите на същото. Във връзка с неспазването на определения срок за изпълнение ответникът се позовава на това, че позицията на ищците, изразена в ИМ, е моментът на предоставяне на финалния доклад да е 12.02.2016г., а същевременно договорът между страните е сключен на 18.09.2015 г., със срок на изпълнение четири седмици, т.е. доклада е следвало да бъде представен не по-късно от 16.10.2015г. Отбелязва това, че заложеният в заданието срок е бил синхронизиран с нуждите на възложителя за промяна на нормативната уредба и тези, свързани с необходимостта от създаване на разпоредби, които да уреждат обществени отношения в сферата на здравеопазването. Твърди, че упоменатото забавяне /депозиране на доклада едва на 12.02.2016 г./ е направило безполезни изготвените от ищеца материали. По отношение на претенцията за възстановяване на внесена от изпълнителя в полза на възложителя гаранция за добро изпълнение е направено оспорване по нейното основание, като аргументацията е, че за ответника е възникнало право да задържи така дадената му гаранция, доколкото от изпълнителите не било осъществено уговорения с договора резултат. Ако все пак се приемело, че в полза на ищците е възникнало вземане за връщане на платената гаранция за добро изпълнение, то съдът трябвало да отклони претенцията за присъждане на лихва за забава, тъй като изпълнението на задължението за връщане на гаранцията възниквало едва, когато възложената работа бъде изпълнена, а към момента тази предпоставка не била налична.