Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2411 от 11.05.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2675/2025
Вид
Определение № 2411
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
Пламен Стоев, Здравка Първанова, Розинела Янчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2411 гр. София, 11.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20258002102675 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 53185/30.04.2025 г. на А. Е. Ч., чрез адвокат В. Г. и адвокат А. Д., срещу въззивно решение № 869/13.02.2025 г. по в. гр. д. № 225/2022 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.За доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ, и в частност на материалната сила на акта за раждане, в случаите в които не е спазен редът за издаването им – притежават ли обвързваща сила на официални документи, при положение че е опорочена процедурата при съставянето им; 2. Относно задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора. В частност необходимо ли е съдът да изложи съображения за обективността на свидетелите и на двете спорещи страни в хипотезата на чл. 172 ГПК; 3. Как се преценява доказателствената сила на експертизата и задължен ли е съдът да изложи мотиви, независимо от това дали възприема или не експертното заключение, както и следва ли съдът да мотивира преценката си при разногласие и две взаимно изключващи се експертизи; 4.

Допустимо ли е назначаването на повторна експертиза, без да е налице оспорване на експертизата, и без да са налице предпоставките на чл. 201 ГПК; 5. Служебното начало 1 включва ли процесуални действия на въззивния съд относно попълване на делото с доказателства, без да е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК? Може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ГПК; 6.

Формата за изразяване на волята на родител за припознаване на дете, предвидена от законодателя чрез кумулативни действия на припознаващия, за действителност ли е (ad solemnitatem), или за доказване? Какъв е фактическият състав на припознаването; 7. За значението на предварителна уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, като и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда; 8. Съставлява ли начало на владението и доказан момент за намерението за своене денят, в който владелецът е възприел и приел приживе изразената воля на собственика този имот да остане изключително за него.

Ответникът по касация – К. Е. Ч., чрез адвокат Л. Д., е подала писмен отговор в срока по чл.

287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 20052956/25.02.2021 г. по гр.д. № 69532/2018 г. на Софийски районен съд. Вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на основание чл. 69, ал. 1 ЗН при квоти от 1/2 ид. ч. за К. Е. Ч. и 1/2 ид.ч. за А. Е. Ч. на недвижим имот, представляващ апартамент №7 с идентификатор *****, находящ се в [населено място], [улица], ет.*, в сграда №*, с площ 154 кв.м., заедно с избено помещение и таванско помещение, заедно с 25/420 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място с идентификатор ***, върху което е построена сградата, цялото с площ от 954,65 кв.м., съставляващо парцел *-* от кв.465 по плана на [населено място], м. „Ц.“.

Въззивният съд е приел за установено, че Е. С. Ч. е сключил граждански брак с Л. Б. Ч. на 02.03.1986 г. На 24.06.1987 г. Е. е придобил от баща си С. М. Ч. въз основа на договор за замяна 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се на ет. * в сграда, с административен адрес:

[населено място], [улица], с площ от 154 кв.м., заедно с избено и таванско помещения и 25/420 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място. На същата дата с договор за замяна Е. М. Г. е прехвърлила 1/2 ид.ч. от процесния имот на брат си -С. Ч.. На 09.12.1988 г.

Е. и съпругата му Л. са дарили на Л. Ч. 1/2 ид.ч. от придобития в режим на СИО апартамент.

Съдът е констатирал, че С. Ч. е починал на 25.11.1993 г. и е наследен от преживялата си съпруга Л. Ч., починала на 19.08.2007 г., и сина си Е. Ч., който е починал на 07.02.2009 г. и е оставил за законни наследници своите деца – А. Ч. и К. Ч.. Установено е, че А. Ч. отдал под наем на майка си Л. Ч. жилището по договор с нотариална заверка на подписите за период 2 от 10 години, считано от 01.04.2009 г. На 29.09.2014 г. на А. Ч. е връчена нотариална покана от К. Ч. за заплащане на ежемесечен наем за ползването на съсобствения им имот. Пред въззивния съд са представени акт за раждане от 05.12.1995 г., от който е установено, че ищцата К. Ч. е [дата на раждане] от родители: Л. К. К. – майка, и Е. С. Ч. – баща, както и нотариално заверена декларация от 04.12.1995 г. за припознаване на роденото на 29.11.1995 г. дете К. от бащата Е., както и декларация от Л. К., с която е декларирала, че баща на детето К. е Е. и е съгласна то да носи неговите имена. Съдът е обявил, че му е служебно известно, че към 1995 г. при СРС е назначен нотариус Д.. По делото е представена извадка от регистъра на II нотариус при СРС, където е отразено, че Е. Ч. е декларирал припознаване на дете К. от майка Л. К.. Във въззивното производство е приета единична графологична експертиза, в чието заключениеиие е посочено, че подписът в декларацията за припознаване е положен от Е. Ч.. Заключението на мнозинството от тройната графологична експертиза, подписано с особено мнение е, че подписът за декларатор в декларацията за припознаване не е положен от Е.. От петорната графологична експертиза съдът е установил, че подписът за декларатор в декларацията за припознаване е положен от Е. Ч.. Според показанията на свидетелката В. Д. към 1995 г. в процесния апартамент е живяла майката на Е., а А. и майка му Л. са живеели на друго място, като през 2005 г. Е. отново е заживял в делбения имот. От показанията на майката на ищцата - Л. К., съдът е установил, че след 1995 г. в процесния апартамент е живяла бабата Л. Ч., като след 1990-91 г. А. и Л. са се изнесли да живеят в друг апартамент. През 2009 г. ключовете за апартамента са сменени от майката на А., а през 2014 г. ищцата и свидетелката са влезли с помощта на ключар, но след скандал са си тръгнали и повече не са правили опит за влизане в жилището. Свидетелката К. е заявила, че през 20042005 г. се е разделила с Е. Ч., като той се е върнал да живее в процесния апартамент.

Посочила е, че след 2009 г. ответникът е заминал да учи в чужбина. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля Е. Р., който твърди, че преди 12-13 г. А. е заминал за Англия и от тогава никой не живее в апартамента, като дотогава е живял в процесния апартамент. След смъртта на бабата Л. в апартамента са останали Е. Ч., майката на ответника – Л., и самият А.. Свидетелката Л. Ч. е заявила, че А. Ч. е живял в процесното жилище от раждането си през 1986 г., като след 1999 г. тя е напуснала апартамента, но А. е останал да живее там с баба си. На 18-тия рожден ден на А. на тържество в тесен семеен кръг, вкл. и в присъствието на Е., бабата Л. Ч. е заявила, че иска да дари или завещае апартамента на А., като Е. не е имал нищо против. Дарението не е осъществено, тъй като здравословното състояние на Л. се е влошило, но А. е приел сериозно желанието на баба си, поради което е считал апартамента за свой. През 2009 г. свидетелката К. се е обадила и е поискала ключове от апартамента, но А. е отказал, след което сменил ключалката. През 2014 г. ищцата и майка й са разбили вратата на апартамента и влезли в него. При тези фактически данни съдът е приел, че А. и К. са наследили апартамента при квоти от 1/2 ид.ч. за всеки.

Като неоснователно е посочено направеното от А. оспорване на произхода на К.. Прието е, че Е. Ч. е извършил припознаване на ищцата с нотариално заверена декларация от 04.12.1995 г. Оспорен е подписът на лицето, от което изхожда декларацията за припознаване, но от приетото по делото заключение на петорната графологическа експертиза е прието за 3 установено, че подписът на декларатор е положен от Е. Ч., респ. декларацията е автентична.

Оспорването на нотариалното удостоверяване на декларацията също е преценено като неоснователно, доколкото процедурата по чл. 486, ал. 2 ГПК /отм./ е спазена, като удостоверяването е записано в регистъра на II нотариус при Софийски районен съд. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника, че актът за раждане на ищцата е съставен неправилно поради нарушения на процедурата, уредена в Наредба за гражданското състояние /отм./. Посочено е, че припознаването е извършено с писменото съгласие на майката Л. К. и е вписано в акта за раждане, а като обявител на самото раждане е посочена също майката К.. Задължение съгласно чл. 35, ал. 1 Н. /отм./ за обявяване на раждането на детето е на бащата, но самото съобщение няма самостоятелно правно значение, доколкото същото е част от производството по съставяне на акта за раждане, има уведомителен характер спрямо длъжностното лице по гражданско състояние относно факта на раждането и неговото предназначение е свеждане до неговото знание за настъпилото юридическо събитие. Прието е, че обстоятелството, че това уведомление не е направено от активно легитимирано лице само по себе си не може да доведе до отпадане на материалната доказателствена сила на акта за раждане – да документира установен произход на лицето.

Относно възражението за придобиване на жилището по давност съдът е изложил съображения, че наличието на уговорка за предаване на владението приживе от наследодателката Л. Ч. не е установено при условията на пълно и главно доказване.

Индиции за съществуването на такава уговорка се съдържат единствено в показанията на майката на ответника Л. Ч., като съдът е взел предвид вероятната й заинтересованост от изхода на спора. Липсват данни за предаване на владението през 2004 г. от страна на бабата Л. Ч. на собствените й 7/8 ид.ч., нито за установяване на самостоятелна фактическа власт с намерението за придобиване на собствеността от А. Ч.. Макар ответникът да е живял в процесния апартамент до заминаването си в чужбина през 2010 г., той не е упражнявал владение върху апартамента, а първият момент, към който въззивният съд е счел, че е демонстрирал намерение за своене, е през 2009 г. – след смъртта на общия на страните наследодател Е., с оглед установената смяна на ключалката на спорното жилище. В заключение съдът е приел, че придобивна давност е започнала да тече през 2009 г., като тя е прекъсната с предявения от ищцата на 30.10.2018 г. иск за делба, с който са заявени по съдебен права върху имота, и към тази дата не е изтекъл законоустановеният в чл. 79, ал. 1 ЗС срок.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се 4 извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.