Решение № 13063 от 18.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13063 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110100072 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от К. Й. К. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 254,96 лева, представляваща разноски за исковото производство и 101,52 лева, представляваща разноски за заповедното производство, присъдени с Решение от 15.12.2014 г., постановено по гр. дело № 25948/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66-ти състав и удостоверени в изпълнителен лист от 22.05.2020 г., въз основа на който и за принудителното им събиране е образувано изпълнително дело № **************/2020 г. по описа на [ЧСИ] с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.

Ищцата К. К. твърди, че на 22.05.2020 г., въз основа на влязло в сила решение от 15.12.2014 г. по гр. дело № 25948/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 66-ти състав, срещу нея и в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист за сумите от 254,96 лева – разноски за исковото производство и от 101,52 лева – разноски за заповедното производство.

По молба на [фирма] за принудителното събиране на сумите било образувано изпълнително дело № **************/2020 г. по описа на [ЧСИ]. Ищцата посочва, че не дължи същите, тъй като са погасени по давност в периода след влизане в сила на решението по гр. дело № 25948/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 66 -ти състав по отношение на нея – 20.01.2015 г. до образуване на изпълнителния процес след 20.05.2020 г. С оглед на тези съображения К. К. моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответното дружество сумите от 254,96 лева – разноски за исково производство и от 101,52 лева – разноски за заповедно производство, за които е издаден изпълнителният лист от 22.05.2020 г. по гр. дело № 25948/2013 г. по описа на Софийски районен съд и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 1

**************/2020 г. по описа на [ЧСИ]. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва предявените искове. Твърди, че решението по гр. дело № 25948/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 66-ти състав, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила на 16.02.2016 г. В тази връзка излага, че решението е било обжалвано от него пред Софийски градски съд, както и, че въз основа на въззивната му жалба е образувано в. гр. дело № 6594/2015 г., по описа на СГС, IIE въззивен състав. Въззивният съд се произнесъл по жалбата с решение от 16.02.2016 г., което било окончателно. На 22.05.2020 г. в полза на [фирма] срещу К. Й. К. бил издаден изпълнителен лист за сумите от 254,96 лева – разноски за исковото производство и от 101,52 лева– разноски за заповедното производство, а въз основа на него било образувано изпълнително дело № **************/2020 г. по описа на [ЧСИ]. Ответникът поддържа, че давностният срок е прекъснат с молбата за образуване на изпълнителното дело, с която били поискани конкретни изпълнителни действия и било възложено на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ.

Твърди, че наред с това по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, въз основа на които давностният срок е прекъсван многократно. [фирма] сочи, че давността е била спряна в период от два месеца и една седмица, считано от 13.03.2020 г. на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложените по делото гр. дело № 25948/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 - ти състав и в. гр. дело № 6594/2015 г. по описа на Софийски градски съд, II Е въззивен състав се установява, че с Решение № II-66-129 от 15.12.2014 г., постановено по гр. дело № 25948/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66-ти състав по предявени от [фирма] против Й.Л.К. и К. Й. К. установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Й.Л.К. и К. Й. К. дължат на топлофикационното дружество сумата от по 719,09 лева, представляваща ½ част от цената на потребена топлинна енергия за периода от месец декември 2010 г. до месец април 2012 г., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2013 г. до плащането, както и разноски в размер на сумата от по 254,96 лева, представляваща разноски в исковото производство и от по 101,52 лева, представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете. В останалата част исковите претенции са отхвърлени. Препис от решението е връчен на ответниците, чрез пълномощника им на 07.01.2015 г., на ищеца - на 07.01.2015 г. и на подпомагащата страна [фирма] - на 22.12.2014 г. (видно от разписката на гърба на съобщенията, удостоверяваща получаването им – л. 78 - л. 81 от делото).

Изяснява се също, че по въззивна жалба на [фирма] срещу така постановеното решение в частта му ,с която са отхвърлени предявените установителни искове, както и в частта относно неприсъдените изцяло съдебни разноски, е образувано в. гр. дело № 6594/2015 г. по описа на Софийски градски съд, II Е въззивен състав, по което е поставено Решение № 1422 от 16.02.2016 г., влязло в законна сила на 18.10.2016 г. С Решението е потвърдено Решение № II-66-129 от 15.12.2014 г., постановено по гр. дело № 25948/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 66 -ти състав – в обжалваната му част. Видно от мотивите на съдебния акт е, че въззивният съд, очертавайки предмета на проверка пред въззивната инстанция, е посочил, че първоинстанционното решение в частта, в която са 2 уважени главните искове срещу ответниците за сумата от по 719,09 лева за всеки един от тях, представляваща ½ част от продажната цена на доставената топлинна енергия до имот с адрес: [адрес] за периода от месец декември 2010 г. до месец април 2012 г., както и акцесорните искове за сумата от по 135,34 лева за всеки един от тях не е обжалвано от ответниците и е влязло в законна сила.

Данните от така приобщените доказателствени източници сочат, че във връзка с молба на [фирма] от 18.05.2020 г. и по съдебно разпореждане от 22.05.2020 г. по делото е издаден изпълнителен лист от 22.05.2020 г. в полза на ищцовото дружество срещу двамата ответници Й.Л.К. и К. Й. К. за сумата от по 254,96 лева и от по 101,52 лева, присъдени с решението по делото.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на [фирма] с вх. № 18336/11.08.2020 г. и въз основа на разпореждане на ЧСИ от 12.08.2020 г. е образувано изпълнително дело № **************/2020 г. по описа на [ЧСИ] с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното дело) се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъдат извършени справки за събиране на информация за длъжника, в т. ч. в РБСС относно банкови сметки и сейфове и от НОИ за действащи трудови договори, с искане да се пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане на запор, респ. за извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан. С молбата взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител, на основание чл. 18 ЗЧСИ, да проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист със запорно съобщение от 24.11.2020 г. на ЧСИ, адресирано до [адрес] е наложен запор върху вземанията на длъжника К. Й. К. от търговската банка по притежаваните от К. банкови сметки. В отговор е постъпило писмо с вх. № 32595/07.12.2020 г., с което [адрес] уведомява съдебния изпълнител, че признава вземането, върху което е наложен запор за основателно, поради което сметката на длъжника е блокирана, изяснявайки, че дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липсата на свободен авоар, както и, че върху същите вземания има наложени запори по други две изпълнителни дела.

Изяснява се, че на длъжника К. К. е връчена показана за доброволно изпълнение на дължимите суми по изпълнителното дело към 24.11.2020 г. в общ размер от 586,56 лева на 25.05.2021 г., осъществено чрез дружеството – работодател [фирма]. Със запорно съобщение от 04.03.2021 г. на [ЧСИ], адресирано до третото за процеса лице [фирма] е наложен запор върху трудовото възнаграждение или друго възнаграждение за труд, получавано от длъжника К. К., чрез ежемесечни удръжки при спазване изискванията на чл. 446 ГПК.

Съобщението е получено от адресата на 08.03.2021 г. В отговор до съдебния изпълнител с вх. № при ЧСИ 09871/19.03.2021 г., на основание чл. 508, ал. 1 и ал. 2 ГПК, [фирма] е посочило, че признава вземането, върху което е наложен запор, с изразена готовност за превеждане на суми чрез удръжки от трудовото възнаграждение на К. по сметка на съдебния изпълнител.

Данните по делото сочат, че в изпълнение на така наложения запор от трудовото възнаграждение на настоящата ищца са удържани суми за погасяване на задължения във връзка с образуваното изпълнително дело № **************/2020 г. чрез които са погасени такси по делото в общ размер от 176,07 лева, от които 149,92 лева преведени по сметка на взискателя [фирма] с платежно нареждане от 10.06.2021 г. за покриване на извършени разходи за заплатени такси и 26,15 лева – в полза на [ЧСИ] за покриване на разноски по т. 26 (изпълнение на парично вземане), т. 3 (извършване на справка за длъжника и неговото 3 имущество и т. 9 (налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество) съгласно фактура № ***********/09.06.2021 г. От изготвения протокол за извършено погасяване от съдебния изпълнител се установява, че оставащата неплатена сума, предмет на изпълнение, след приспадане на постъпилите плащания, възлиза на 401,06 лева.

От приобщените материали от изпълнителното делото следва, че с разпореждане на [ЧСИ] от 09.12.2020 г. изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело № **************/2020 г. по описа и е приключено по отношение на длъжника Й.Л.К., с оглед погасяването на изпълняемото право чрез извършено от този длъжник плащане на дължимите суми към [фирма], от които 356,48 лева - вземания по изпълнителния лист, което плащане е отразено на гърба на последния на 22.12.2020 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.

439, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване н а възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.