Решение № 131 от 23.08.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Оряхово, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Ахинора Ан. Бориславова като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20231460100076 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на Д. Б. К., с ЕГН:********** с адрес: с. Остров, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Пейо Яворов“ №64, чрез адв.

Д. М. М. от САК, с която е предявил против С.К. ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“ ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П. кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Д. Б. К., с ЕГН:********** и С.К. ЕИК: 202531869 гр. София, че предвидената в сключения между тях договор за потребителски кредит №480636, неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на „неустойка“ в случай на непредставяне на обезпечение е нищожна;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника С.К. ЕИК: 202531869 гр. София да заплати на ищеца Д. Б. К., с ЕГН:********** сумата в размер на 10,00 лева, частичен иск от общо 364,87 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит №480636, сключен между страните ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 17.02.2023г. до окончателното изплащане.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №480636, сключен на 23.12.2020г. със С.К. по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 1000 лева на четиринадесет месечни вноски.

Излагат се доводи, че към момента на депозиране на исковата молба, кредитът е изцяло погасен, като ищецът е върнал сумата в общ размер на 1428 1 лв..

Сочи се, че в сключения между страните договор е предвидено, че в срок от три дни кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители. В случай, че поръчителят е само един, същият трябва да получава възнаграждение в размер на поне 7 минимални работни заплати, а при двама – поне 4; поръчителите също така трябва да не са кредитополучатели или поръчители по други договори, сключени със заемодателя; да нямат задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за получаваните трудови доходи.

Релевира се, че така поставените изисквания са изначално неизпълними от длъжника, което е начин за автоматично задействане на прекомерно висока неустоечна клауза – над 100 % от размера на главницата.

Твърди се, че въпреки, че на ищеца е дадена възможност да осигури обезпечение в тридневен срок, то още със сключването на самия договор, му е начислена т.нар. „неустойка“ в размер, надхвърлящ многократно позволения от Закона размер на ГПР.

Поради това се счита, че по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като кредиторът не е включил посочената „неустойка“ в ГПР.

Сочи се, че уговорената в договора за кредит неустойка противоречи на множество норми на ЗПК, поради което на основание чл.26 от ЗЗД, тя е нищожна.

На следващо място се счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, като същата противоречи освен на закона и на добрите нрави, излизайки извън пределите на предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода.

Твърди се още, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

Счита се, че неустоечната клауза в договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

- да бъде обявена нищожността на неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит №480636, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между Д. Б. К., с ЕГН:********** и С.К. ЕИК: 202531869 гр. София;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът С.К. ЕИК:

202531869 гр. София да заплати на ищеца Д. Б. К., с ЕГН:********** сумата в размер на 10,00 лева, частичен иск от общо 364,87 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит, сключен между страните ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 17.02.2023г. до окончателното 2 изплащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът признава предявения иск и на основание чл.237 от ГПК моли съда да постанови решение при признание на иска.

Твърди се, че тъй като той не е дал повод за завеждане на иска и е направил признание на същия, то именно той има право на разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за потребителски кредит №480636 от 23.12.2020г., сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД като „кредитор“ и ищеца Д. Б. К. като „кредитополучател“ е, че последният е получил в заем сумата от 1000 лева, като е поел задължение да я върне на четиринадест вноски в периода от 30.12.2020г. до 31.03.2021г..

От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР 49,84 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 63,13 лв. /шестдесет и три лева и 13 ст./.

Установява се от чл.6 от договора, че страните са постигнали споразумение, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от обезпеченията – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.23 от Общите условия към договора за кредит.

Съгласно чл.8 от договора за потребителски кредит, кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.23 от Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 364,87 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение №1 към договора.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 364,87 лв. /триста шестдесет и четири лева и 87 ст./, представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит №480636 от 23.12.2020г., която сума не е включена към ГПР. Според вещото лице с включването на неустойката в ГПР, то последния ще стане 443,80 %.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

3

В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си за нищожност на клаузата за „неустойка“ в случай на непредставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит №480636 от 23.12.2020г., сключен със С.К. ЕИК:

202531869 гр. София, на твърдените основания, както и че е заплатил на ответника сумата в размер на 10 лв. /десет лева/.

В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца Д. Б. К., по силата на което има право да задържи получената сума от 10 лв. /десет лева/.

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.

В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца съдът допусна увеличаване размера на предявения иск до пълния предявен размер от 364,87 лева /триста шестдесет и четири лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №440252 от 03.08.2020г..

С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, по силата на Договор за потребителски кредит №440252 от 03.08.2020г..

В подаден отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД, чрез процесуалния си представител Л. В. юрисконсулт, призна нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в Договор за потребителски кредит №440252 от 03.08.2020г., като на основание чл.237 от ГПК, моли съда да постанови решение при признание на иска.

Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит №480636 от 23.12.2020г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за потребителски кредит №480636 от 23.12.2020г..

С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на 4 нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит.

В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.

Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 49,84 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.

Това е така, тъй като предвидената в Договор за потребителски кредит №480636 от 23.12.2020г. сума в размер на 364,87 лева – „неустойка“, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.