Решение № 151 от 13.04.2023, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Плевен, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело № 20224400100763 по описа за 2022 година

Иск с правно основание с правно основание чл.439 ГПК.

Настоящото дело е образувано на основание постъпила искова молба на 24.10.2022г., поправена и допълнена с молба от 25.11.2022г., от Ц. П. Л. от с.***, Община гр.Долна Митрополия, ул.***, ЕГН **********, чрез адв.С. Б. от ПлАК против ДФ „Земеделие“, гр.София, ЕИК 121100421 чрез Изпълнителния директор Г. Щ. Т., с която са предявени искове за признаване на установено, че не дължи на ответника сумата от 64 183,48лв., от които 28 946лв. – главница, 27 157,38лв. лихви, 463,31лв. неолихвяема сума, такси и разноски по изпълнението – 463,31лв. и такса в полза на ЧСИ в размер на 4 358,30лв., за които суми е образувано изп. дело № 510/2013г. по описа на ЧСИ Н. В., рег.

№ 814 при КЧСИ с район на действие Района на ОС Плевен поради погасяването им по давност към 27.09.2022г.; да осъди ответника да му плати разноските по настоящото дело, както и на осн. чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв да осъди ДФ „Земеделие“ да заплати на адв.С. Й. Б. от ПлАК, с адрес гр.Ч. бряг ул.*** адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

Ищецът твърди, че изпълнително дело № 20138140400510 при ЧСИ Н.

В. с рег. № 814 при КЧСИ и район на действие района на ОС – Плевен е образувано по молба Националната агенция по приходите /НАП/ за 1 принудително събиране на частно държавно вземане по изпълнителен лист от 23.09.2013г. по ЧГД № 1593/2013г. по описа на РС – Плевен, издаден в полза на Държавен фонд „Земеделие“ за сумата от 24 446 лв. – главница; законна лихва от 456,34 лв. за периода от 20.01.2013 до 23.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28. 03.2013г. до окончателното плащане, както и сумата от 498,05лв. разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 669,02лв.

В последствие, с молба за присъединяване на вземане, по посоченото изпълнително дело са присъединени вземания по изпълнителен лист от 09.01.2015г. по ЧГД № 5304/2015г. по описа на РС – Плевен, също издаден в полза на Държавен фонд „Земеделие“ за сумата от 5684,30лв., от които 4500 лв. – главница, годишна лихва в размер на 6% в размер на 282,75лв. за периода от 15.11.2011г. до 26.11.2012г., лихва за забава от 901,55лв. – върху размера на главницата за периода от 27.11.2012г. до 24.11.2014г., ведно със законната лихва до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 113,68лв. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер на 307,10лв., а видно от изпратено до работодателя на ищеца запорно съобщение, към 27.09.2022г. общата дължима сума възлиза на 64 183,48 /шестдесет и четири хиляди сто осемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, от които 28 946,00 лв. – главница.

Според ищеца, след извършена справка по ИД 20138140400510 при ЧСИ Н. В. категорично се установяват основанията за прекратяване на изпълнителното дело и погасяване по давност на задълженията, обективирани в посочените изпълнителни листове. Въпреки липсата на изричен акт от страна на съдебния изпълнител, изпълнителното дело е перемирано още към 03.04.2018г., като последното валидно изпълнително действие е налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в УниКредит Булбанк ЕАД на 25.03.2015г.

Относно погасяването по давност, на посочените в изпълнителни листове задължения, следва да се има предвид следното: От страна на взискателя на 25.03.2015г. е постъпила молба за налагане запор върху сметки на длъжника в УниКредит Булбанк ЕАД. Въз основа на така наложения запор на 03.04.2015г. по сметка на ЧСИ са постъпили суми по в размер на 505,55лв. за частично погасяване на задължението на длъжника. С извършения от 2 третото задължено лице паричен превод наложения запор е произвел продължаващото си действие. От този момент натам, в продължение на период, надвишаващ две години, суми по така наложения запор не са постъпвали. Същия е станал неефективен. В случая напълно приложимо е изразеното в Решение № 4/16.06.2017г. по т.д № 3129/2015г. на ВКС становище относно действието на запора. Запорът върху вземания от трето задължено лице се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено запорното съобщение на третото задължено лице, до датата на погасяване на задължението на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до вдигане на запора или до прекратяване на изпълнителното дело.

До този извод стига ищецът, тъй като спроед него, наличието на суми по банковата сметка не е елемент от фактическия състав на налагането на запора. То има значение за последиците от налагането на запора, а именно дали изпълнителния способ ще бъде реализиран и взискателя удовлетворен.

От друга страна, съобразно постановките на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. За да се поддържа висящността на изпълнителния процес, взискателят следва да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. По своята правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице е едновременно обезпечителна мярка и способ в изпълнителното производство за удовлетворяване на взискателя. В случая последното плащане от третото задължено лице е извършено на 03.04.2015г.

Навежда доводи, че от датата на налагане на запора върху банковата сметка на длъжника е постъпило еднократно плащане, което е прекъснало давността. След тази дата /02.04.2015г./ спират постъпленията на суми от банката. До 30.03.2018г. - датата на подаване на ново искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в Банка ДСК не са предприемани никакви действия за принудително удовлетворяване на вземането на взискателя. В този период запорът върху банковата сметка на длъжника не е преустановявал действието си, но поради факта, че същият след 02.04.2015г. е 3 неуспешен за реализиране на вземането на взискателя, интересът на взискателя не е удовлетворен (плащания от третото задължено лице не са постъпвали).

Ето защо ищецът счита, че в рамките на този изпълнителен способ не са предприемани каквито и да е действия за прекъсване на давността, поради което плащането от 02.04.2015г. на третото задължено лице е последното действие, с което същата е прекъсната. Съобразно правилата за изчисляване на срокове по чл.60 ал.2 от ГПК, двугодишният срок, предвиден в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл на 02.04.2017г. и поради бездействието на взискателя, изпълнителното производството е прекратено на тази дата.

До този извод стига ищеца, тъй като изпълнителният процес е прекратен ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител би имало само декларативно, а не конститутивно действие, за прогласяване настъпването на визираното в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК основание. Само по себе си искането за налагане запор на банковите сметки на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД, макар и да няма налични такива в банката, би съставлявало действие, препятстващо настъпването на перемпцията (така ТР № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС), но същото е отправено едва на 30.03.2018г., т.е. след като по силата на Закона вече е било прекратено изпълнителното производство и поради това не може да породи правно действие. Считано от 02.04.2015г. когато поради извършено плащане от страна на трето задължено лице е прекъсната давността за вземанията по изпълнителни листове, издадени в полза на ответника до настоящия момент е изминал период от време повече от 5 години, през който от страна на ЧСИ не са извършвани валидни изпълнителски действия, които да са насочени към реализиране на принудителното изпълнение и да прекъсват погасителната давност.

Съобразно т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност е започнала да тече от последното изпълнително действие.

Моли съда да постановите решение, с което да приеме за установено, че Ц. П. Л. с ЕГН ********** с адрес: обл. Плевен, с.***, ул.*** не дължи на ответника Д. Ф. „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ с ЕИК 121100421, със седалище и адрес на управление: обл. Софийска, общ. Столична, гр. София, бул. ***, представлявано от Г. Щ. Т. – Изпълнителен директор сумата от 64 4

183,48 /шестдесет и четири хиляди сто осемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, от които главница от 28 946 / двадесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и шест лева/ лв.; лихви в размер на 27 157,38 /двадесет и седем хиляди сто петдесет и седем/ лв.; 463,31лв. – неолихвяема сума , както и такси по изпълнението и разноски в размер на 463,31лв., а също и такса в полза на ЧСИ Н. В. с вкл. ДДС в размер на 4 358,30 лв., за която сума е образувано ИД № 20138140400510 при ЧСИ Н. В. с рег. № 814 и район на действие ОС – Плевен и която към 27.09.2022г. е погасена по давност.

Моли да им бъдат присъдени разноски в размер на адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника на 07.01.2023г.

С отговора е взето становище, че искът е неоснователен.

Твърдят, че НАП е органът, оправомощен от Закона да събира частните държавни вземания на Държавен фонд "Земеделие", за които има издаден изпълнителен лист. Поради това изп. дело № 510/2013г. по описа на ЧСИ Н.

В., рег. № 814 при КЧСИ с район на действие района на ОС Плевен, е образувано по молба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ (НАП), и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.03.2013г. от PC Плевен по ЧГД № 1593/2013г. в полза на Държавен фонд Земеделие срещу Ц.

П. Л., ЕГН ********** от с.***.

При образуване на делото и с поканата за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен за предприетите изпълнителни действия, а именно: наложени запори върху трудово възнаграждение, върху банкови сметки, както и наложена възбрана върху идеална част от недвижим имот. По делото са извършвани множество изпълнителни действия.

От наложения запор върху банковите сметки на длъжника в Уникредит Булбанк АД (със запорно съобщение от 25.03.2015г.) са постъпили две плащания - на 02.04.2015г. на сума в размер на 505,55лв. и на 05.05.2020г. на сума в размер на 161,76лв.

Неоснователно в исковата молба се твърди, че въпреки че няма изричен акт, са били налице предпоставките за прекратяването на изп.д. към 5

03.04.2018г., както и за погасяване по давност на задължението, посочено в изпълнителния лист. Видно от изп.д. № 510/2013г. са налице приложени следните изпълнителни способи: наложен запор върху банкова сметка на длъжника в ПроКредит Банк с изх. № 8036/14.11.2013г., наложен запор върху трудовото възнаграждение с изх. № 8035/14.11.2013г., вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника от дата 14.11.2013г.

С молба с вх. № 1748/24.03.2015г., взискателят НАП е предявил за плащане още един изпълнителен лист срещу длъжника, както и е поискал да бъдат предприети действия за извършване на опис и продан на движимо имущество и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в Уникредит Булбанк АД.

Със запорно съобщение изх. № 2190/25.03.2015г. е наложен запор върху сметките на Ц. Л. в посочената банка, като изпълнение по запора е постъпило от Уникредит Булбанк на 02.04.2015г. по сметка на ЧСИ. Отговор по наложеният запор е постъпил от банката с вх. № 1995/06.04.2015г., с което ЧСИ е уведомена, че дължимите суми по запора са преведени частично.

До длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 2192/25.03.2015г. и по втория присъединен изпълнителен лист от взискателя с уведомяване за наложен запор върху банковите му сметки. Впоследствие по делото постъпва молба от длъжника с вх. № 2409/05.05.2017г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по която е постановен отказ.