Определение № 5923 от 16.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5923 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100501744 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 577 ГПК, във вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. В. И. против постановление от 22.12.2025 г. по нотариално дело № 59/2025 г. на нотариус З.Т., с район на действие СРС, с което е постановен отказ за признаване на жалбоподателката за собственик на ½ идеална част от дворно място с площ 1384 кв.м., парцел IV-142, кв. 17 по плана на гр. София, м.

Кремиковци – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изп.д-р на АГКК, с адрес на поземления имот – гр. София, район Кремиковци, ул. ****, с площ 1260 кв.м., заедно с едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 64 кв.м., състояща се от две стаи, кухня, антре, сервизни помещения и мазе, при съседи на мястото: поземлени имоти ***, ***, ***,

***. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление и постановяването му в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че от показанията на разпитаните свидетели се установява извършвани в периода на давността търпими действия от страна на молителката, които обосновават владение, доколкото чрез извършването им се демонстрира пред собственика на имота недвусмислено намерение, че ги свои за себе си. Излага, че такива действия са - основен ремонт на къщата, поддръжката на дворното място, изграждането на половината ограда, като липсват данни за противопоставяне на собствениците – С. и Д.. Поддържа, че от свидетелските показания се установява, че молителката е осъществявала фактическа власт, годна да я направи собственик, със съгласието на собствениците на имота.

Частната жалба е депозирана в установения за това срок, съобразно разпоредбата на чл. 577 ГПК, във вр. чл. 274 ГПК от правнолегитимиран за това правен субект, като се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява и неоснователна по следните съображения:

По молба – декларация от 13.08.2024 г. на В. В. И., в която е заявено искане за извършване на обстоятелства проверка за имот и признаването й за собственик на имот, за който твърди, че владее и не разполага с документ за собственост, е образувано нотариално дело № 59/2025 г. на нотариус З.Т., с район на действие СРС.

1

По искането, с което е бил сезиран, нотариусът е издал постановление от 22.11.2024 г., с което е отказал да признае В. В. И. за собственик на ½ идеална част от имота, представляващ дворно място с площ от 1384 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., находящи се на адрес – гр. София, район Кремиковци, ул. ****. В мотивите си нотариусът сочи, че от свидетелските показания не се установява действие на молителката, с което да доведе до знанието на собственика на имота, че тя е започнала да го владее изключително и само за себе си. Обработването на градината, боядисването и ремонтът на къщата и живеенето в нея са търпими действия, с оглед близките отношения на молителката със собственика на имота – баба на нейното дете и които са били извършени със съгласието на собственика.

Като част от преписката по нотариалното дело са приложени три броя протоколи от 27.03.2025 г., в които са обективирани показанията на разпитаните от нотариуса трима свидетели в производството по обстоятелствена проверка.

От показанията на свидетеля Д.М. се установява, че живее в съседство с имота по отношение на който е образувано нотариалното дело, като знае, че В. купила мястото и къщата през 1992 г., когато се нанесли там с мъжа й, а малко след това пристигнали и свекър, и свекърва й, и синът им О. – брат на мъжа й. Последните трима пристроили до къщата една лятна кухня – стая, антре и кухня и заживели там.

Д. – свекърът, споделил със свидетеля, че иска да купи ½ от имота и да ползват лятната кухня и половината двор, като впоследствие това се реализирало и имотът вече е на С. – свекървата. Откакто е купена къщата през 1992 г., там живее В. с дъщеря й, като след като се развели с мъжа й, той напуснал къщата. От Д. знае, че старата къща, заедно с половината дворно място, си остава собственост на В., тъй като са платили само половината от имота. Не е чувал за спорове между В. и С. за имота, като двете живеят в разбирателство. Преди 7 години В. ремонтирала основно къщата, направила баня, нова дограма, ремонтирала покрива, направена била топлоизолация, като ремонт бил направен и на пода и настилките. Половината ограда била направена от В., а останала половина – от С., като последната монтирала и врата. За дворното място и към момента се грижи В. – сади зеленчуци, овощни дървета.

От показанията на свидетеля Т.С. се установява, че е била колежка на В. в периода 1998 г. – 2001 г. и от там се познават. За първи път е била в имота през 1999 г., като в двора имало две постройки – къщата на В. е по-близо до улицата и е на един етаж. Откъм улицата мястото има масивна ограда, като В. й споделила, че половината от нея била направена с нейни средства. Дворното място се обработва от В., която го почиства, поддържа плодните дървета, зеленчукови лехи, сади картофи. Свидетелката сочи, че ходи на гости у В. един – два пъти годишно, като от С. знае, че са в добри отношения. През изминалите години В. направила много ремонти за къщата – на покрива, сменила греди, външна изолация, сменила дограмата, направила вътре баня и тоалетна, сменила настилките. В разговор С. споделила със свидетелката, че дворът и къщата, в която живее, са на снаха й В..

От показанията на свидетеля Л.М. се установява, че живее в съседство от 36 години, като една ограда дели имота й с този на В., като последната купила имота и заживяла в него от края на 1992 г. – 1993 г., откогато живее там и сега с детето си.

Година – две след нея дошли да живеят в имота и свекър и свекърва й в лятната кухня.

Къщата била стара и в разговор със С., последната заявила на свидетелката, че не я поддържа, защото къщата е на В.. Впоследствие, когато дъщерята на В. тръгнала на училище, тя направила ремонт, като оправила пода – изляла цимент и отгоре го 2 покрила с теракот, ремонтирала банята. Следващите години направила изолация, нова дограма, оправила покрива и боядисала къщата. Д. и С. пристроили към лятната кухня още една стая, като станали две стаи, в които живеят. Целият двор се поддържа от В., като С. споделила със свидетелката, че й е предоставила и нейната ½ от двора /на В./ да го поддържа и да се грижи за него и съответно В. обработва цялото място – поддържа го добре, има лозя, плодни дървета, събира и плодовете. Не знае за скандали за собствеността на имота между двете, като С. винаги казвала на В., че това е нейната къща и тя да се грижи за нея.

В разпоредбата на чл. 569, т. 2 ГПК е предвидено възлагане като вид нотариално производство извършване удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот. Процесното такова е надлежно инициирано въз основа на молба в писмена форма, съобразно чл. 571 ГПК. Правото да се обжалва отказа за заявеното нотариално удостоверяване е предвидено в разпоредбата на чл. 577 ГПК. Когато лицето, заявило нотариалното удостоверяване, се позовава на правото си на собственост, което иска да бъде удостоверено в надлежната за това форма и не разполага с документ за собственост, може да поиска снабдяване с констативен нотариален акт по реда на чл.

587 ГПК. При липса на достатъчно писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост, нотариусът е оправомощен да проведе производство по обстоятелствена проверка, в която да бъдат събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или кметството по местонахождение на имота, по указания на собственика.

Такава процедура е проведена въз основа на подадената от жалбоподателката молба-декларация, като са разпитани свидетели – съседи на имота. Установеното от свидетелските показания, обективирани в нарочен протокол изготвен при техния разпит, е възпроизведено в мотивите на обжалваното постановление.

Молителката в нотариалното производство се е позовала на придобиване собствеността въз основа на давностно владение по силата на чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно при непрекъснато и необезпокоявано владение в период от 10 години. От свидетелските показания е установено, че молителката В. И. се е установила да живее в имота от началото на 1993 г., от когато е придобила собствеността върху него въз основа на покупко-продажба, обективирана в приложения към преписката Нотариален акт от 29.01.1993 г. с № 6, т. VIII, н.д. № 1315/1993 г. на нотариус И.Н. в СНС при Втори районен съд. Видно от приложения Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.11.1994 г. с № 192, т. LLXXVI, д. № 25457/1994 г., В. Н. И. и Г. Д.ов И., са прехвърлили правото на собственост върху целия имот на С. К. И. – майка на Д. И.. От показанията и на тримата свидетели се установява, че молителката В. И. е продължила да живее в къщата, находяща в имота, включително и към момента, като там отглежда дъщеря си, а след развода с мъжа си, последният я е напуснал /свидетеля Михайлов/.

Еднопосочни са показанията на свидетелите и относно фактите, че основните грижи по поддържането и грижите за имота, както за къщата, така и за дворното място, са били полагани от В. И., която със собствени средства е направила основен ремонт на къщата с подмяна на дограма, полагане на външна изолация, подови настилки, ремонт на банята и на покрива. Същата е поддържала и цялото дворно място през целия период на упражняваната от нея фактическа власт върху имота, като правела насаждения в него и е събирала плодовете от тях. Извършваните в този смисъл действия от страна на В. И. в целия период на пребиваването й в имота са били демонстрирани пред собствениците – нейните свекър и свекърва, като никой от тях не се е противопоставял на това, а напротив – свекърва й С. И. е заявявала и пред трети лица, че това е имотът на В. и тя трябва да се грижи за него /св. С. и св. М./.

Упражняваната от молителката фактическа власт върху имота – дворното място и 3 къщата е било непрекъснато от момента на нанасянето й в имота през 1993 г. до настоящия момент, като там е и нейното, и на семейството й местоживеене.

При така установените факти от материалите по нотариалното дело, доказано е извършваните от молителката В. И., в качеството й на съжител в имота, действия по подобряването на имота, неговото поддържане и облагородяване, като тези действия са били за нейна сметка и демонстрирани пред собствениците на имота, като последните са ги възприели и не са се противопоставили на тях. Напротив – установи се изразената воля от един от съсобствениците – С. И. за насърчаване на В. именно тя да се грижи и поддържа имота. При това положение, следва да бъде прието, че е налице съгласие на собственика за съвместно владение. Твърди се, че съсобственикът Д. е починал, което не се установява от доказателствата по преписката, но дори да е така, следва да бъде прието, че притежаваната от него ½ идеална част от имота е преминала в съответната част по реда на наследяване към собствеността на С. И., притежаваща към този момент ½ идеална част от имота.

Освен това, от свидетелските показания категорично се установи, че това съвладение върху имота е продължило в изискуемия по чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен период, като през целия този период В. И. е демонстрирала себе си като съсобственик наред със С. и Д. И.и, с които са съжителствали в имота. В този смисъл, тя е упражнявала фактическа власт върху имота с намерение да го свои при условията на съвладение със собствениците на имота, поради което са налице предпоставките за придобиване на собствеността от нея върху ½ идеална част от имота по давност.

Предвид гореизложеното, според съдебния състав, обжалваното постановление на нотариус З.Т. следва да бъде отменено, като бъде указано издаването на друго такова за признаване на В. И. за собственик на ½ идеална част от описания в молбатадекларация имот по реда на чл. 587 ГПК въз основа на извършена обстоятелствена проверка.