Решение № 590 от 19.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Варна, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110204442 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на „Н.Т.“ЕООД чрез адв. Г. С. при АК – Стара Загора против НП № 23-0002953/30.05.2024 г. на Началника на ОО“АА“-Варна, с което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗДвП на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС /Наредбата/.

В жалбата се излага становище, че оспорваното НП е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според въззивника са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая, тъй като деянието не е с висока степен на обществена опасност и липсват данни за настъпили вредни последици. Навеждат се твърдения, че посочената в НП квалификация е непълна, неточна и неясна, като от описателната част на същото не е видно кога и къде е осъществено нарушението в гр. Шумен или в гр.

Варна. По посочения начин според жалбоподателя са нарушени нормите на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Твърди се, че от писменото описание на извършеното нарушение не става ясно кога и къде е установено в т.ч. не е посочено с какво конкретно действие или бездействие на въззивника е свързано не осигуряването на спазване на маршрутното предписание при извършване на превоза. Навежда се 1 аргумент, че в хода на административнонаказателното производство не е установено дали са били налице аварии или извънредни ситуации, обуславящи извършване на нарушението, съотв. не е ясно по какъв начин е установена посочената дата на осъществяването му. Релевира се довод, че не са обективирани смекчаващи и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, които се отнасят към императивното съдържание на

НП.

Излага се становище, че административнонаказателното производство е опорочено и предвид дерогиране на нормата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, която изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, докато в процесният случай в акта е посочен един такъв. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. С., с което се поддържа жалбата с наведените в нея основания. Оспорва се компетентността на АНО, като се сочи, че упълномощаването му със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. излиза извън определените от закона основания за прехвърляне на функциите на наказващ орган.

Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 /триста/ лева ,с оглед процесуалното представителство по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в хода на съдебното производство. Постъпило е становище, обективирано в придружителното писмо към АНП, изходящо от процесуалния представител на АНО – експерт Кръстева, с което се оспорва основателността на жалбата. Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и правилно, съобразено с материалния и процесуалния закон в т.ч. с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи се, че вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да организира защитата си. Излага се становище, че нарушението е установено по категоричен начин въз основа на иззетите доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Въз основа на постъпил на сигнал в ОО“АА“ – Варна с вх. № 50-00138/23.03.2024 г. от „А.Т.“ЕООД, за нарушения на маршрутното разписание при извършван международен превоз от „Н.Т.“ЕООД, е осъществена проверка на обстоятелствата, посочени в същия от служители на посоченото учреждение – свид. К.

К. и Б. И.. В хода на проверката е установено, че „Н.Т.“ЕООД притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026 г., като в полза на същото е издадено разрешително № 2017550016 за 2 международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027 г. по редовна международна автобусна линия с маршрут гр. Силистра – гр. Малко Търново – Дереквой - гр. Истанбул. Съгласно маршрутното разписание към разрешителното, превозът по посочения маршрут е следвало да се извършва по разписание с час на тръгване 22.45 часа от Автогара - Шумен. Въз основа на дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Шумен за 04.10.2023 г. е установено, че на посочената дата дружеството-жалбоподател е осъществило превоз с автобус „Мерцедес“ , кат М3, с рег. № *** с час на тръгване от Автогара Шумен в 20.15 ч.

При така установените факти свид. К. съставил АУАН № 33-8743/27.03.2024 г., за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за това, че на 04.10.2023 г., в гр. Варна на адреса по седалището на „Н.Т.“ЕООД – гр. Варна, бул.

Владислав Варненчик № 158, юридическото лице в качеството на превозвач, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на пътници, не е осигурило спазването на маршрутното разписание към Разрешение № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.2027 г. по редовна международна автобусна линия с маршрут - гр. Силистра – гр. Малко Търново- Дереквой - гр. Истанбул при осъществяването на превоз по посочената линия с с автобус „Мерцедес“ , кат М3, с рег. № *** .

Актът е връчен на надлежно упълномощено лице на датата на съставянето му, като в законоустановения срок не е постъпило възражение срещу същия.

Въз основа на акта Началникът на ОО“АА“ – Варна издал обжалваното НП, с което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр наложил на дружеството – жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

В хода на съдебното производство е разпитанив качеството на свидетел актосъставителят – К. К.. Приобщени са към материалите по делото като писмени доказателства, приложените документи към административнонаказателната преписка, както и декларация от 27.02.2016 г., приложение към декларацията; протокол от 23.11.2024 г.; договор от 22.12.2015 г.; справка за нарушител от 01.01.2024 г., 16.10.2024 г. от Информационна система на ОО „АА“; заповед № 138/28.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, копие на заповед РД-0167/29.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“, заповед РД-08-107/29.02.2024 на Министъра и транспорта и съобщенията.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност са оценени като непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и при оценката им не водят на различни правни изводи, поради което се кредитират от съда изцяло.

3

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 23-0002953/30.05.2024 г. е издадено от компетентен орган - Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" –гр.

Варна, съгласно Заповед № РД-08107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съдът оценява като неоснователни доводите на въззивника за издаване на НП от орган без надлежна компетентност, поради липса на правно основание упълномощаване на Началника на ОО“АА“ да осъществява функциите на административнонаказващ орган за нарушения на разпоредбите на ЗАвПр и подзаконовите актове по прилагането му. В случая упълномощаването с цитираната заповед е извършено на основание разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, Съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвтП Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. Предвид цитираната нормативно уредба, в случая компетентен да издаде НП е министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи. Горното е сторено именно с посочената по-горе Заповед № РД 08-107/29.02.2024 год. на Министъра на транспорта и съобщенията с която, в т. І, т. 6 същият е оправомощил началниците на Областен отдел „Автомобила администрация“ да издават НП за нарушения на ЗАвтП. Ирелевантен е фактът, че при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, предвид надлежното упълномощаване на посоченото по-горе правно основание. Това е така и доколкото компетентността на министъра на транспорта и съобщенията да издаване НП не произтича от ЗАНН, а от специалния закон – ЗАвтП, който му дава права да делегира правомощия

При извършване проверка на процесуалната законосъобразност на издаденото НП, бе установено, че административнонаказателното производство се е развило в сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП са съобразени с 4 разпоредбите на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита в хода на административно-наказателното производство. Ясно и недвусмислено са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като последното е обвързано с адреса на управление на дружеството, а именно – гр. Варна, бул.

Владислав Варненчик бл. 158, съотв. нарушението е индивидулизирано като са посочени релевнатните факти, свързани с изпълнителното деяние е настъпилия противоправен резултат.

От друга страна действително, в НП не са посочени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, с което формално е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.

1, т. 8 ЗАНН, но в случая това нарушение не е съществено, тъй като административното наказание е предвидено в абсолютно определен размер, който не позволява индивидуализация на същото, съотв. не може да бъде намален /чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.

Не е допуснато и съществено процесуално нарушение, свързано с неспазване на законовото изискване на броя свидетели присъствали при съставянето на АУАН.

Действително нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, предвижда че при съставянето на АУАН следва да присъстват поне двама свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Този извод се налага и от съдържанието на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, който регламентира участието като свидетели на други лица при съставяне на акта, но само при липсата на такива , присъствали при извършването или установяването на нарушението В настоящия случай Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН обаче указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите, с оглед на което при посочената хипотеза не е налице опорочаване на процедурата обуславящо незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. В този смисъл е и константната съдебна практика, според която отсъствието на изискуемия брой свидетели, присъствали при съставяне на акта респ. установяване на нарушението, би могло да рефлектира единствено върху обосноваността на акта при оспорване на релевантните факти.