Решение № 361 от 23.05.2019, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

23.05.2019

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

09.05.

2019 на Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Светлана Стефанова

2.

Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

Сложи за разглеждане докладваното от гражданско

2281

2018 дело № по описа за година.

„БАЛКАМ ГРУП“

ЕООД, гр. София, е предявило срещу Ц.С.Х. ***, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, изменен по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание от 21.03.2019г., за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца суми в общ размер на 2 034.45 лева, от които: липса на стоки в размер на 1074.45 лева и липса на движими вещи (машини), в размер на 960.00 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1061/03.09.2018г. по ч.гр.д. № 1805/2018г. на ДРС, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението (03.09.2018г.) до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответницата по първоначалния иск Ц.С.Х., е предявила насрещен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от

КТ, (обективиран в отговора на исковата молба по първоначалния иск) срещу ищеца по първоначалния иск „БАЛКАМ ГРУП“ ЕООД, за заплащане на трудовото й възнаграждение за месец август 2017г., в размер на 551.54 лв.

Дружеството-ищец по първоначалния иск твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор № 1074/23.01.2017г., ответницата била назначена на длъжност „Продавач-консултант", с място на работа офис на дружеството в гр. Благоевград. Конкретните права и задължения на Х. като работник били посочени в длъжностната й характеристика, която тя е получила и подписала на 23.01.2017г. Със Заповед № 2956А/29.08.2017г. на управителя, била назначена комисия за извършване на инвентаризация на стоково-материалните ценности и касовата наличност, съхранявани от Ц.Х., в качеството й на продавач- консултант. За констатациите от инвентаризацията са съставени инвентаризационен опис и два протокола за излишъци и липси от 29.08.2017г., съгласно които са установени липси на стоки в размер на 1074.45 лева и на движими вещи (машини) в размер на 960.00 лева, подробно описани в изброените документи. Описът и двата протокола били подписани от членовете на комисията, но не и от Х., която преди приключване работата на комисията излязла в отпуск по болест за периода 29.08.2017г. - 11.09.2017г. В последствие отпускът й бил удължен за периода 12.09.2017г. - 01.10.2017г. След 02.10.2017г. ответницата по първоначалния иск престанала да се явява на работа, без да дава каквито и да било обяснения и без да предаде на работодателя повереното й имущество. На основание чл. 193 от КТ, са й поискани обяснения за неявяването й на работа в продължение на 25 последователни работни дни, в периода от 02.10.-03.11.2017г., както и за установените при инвентаризацията липси на стоки и машини. Искането е получено от ответницата по първоначалния иск лично на 08.11.2017г., но в предоставения й срок не е дала обяснения, нито е оспорила установените липси. Поради това работодателят й наложил дисциплинарно наказание „уволнение", което също не е оспорено от нея. Ищецът по първоначалния иск сочи, че длъжността „Продавач-консултант" е отчетническа по смисъла на чл.207, ал. 1, т. 2 от КТ и, видно от длъжностната характеристика, на Ц.Х. са били възложени трудови задължения да събира, съхранява, разходва и отчита парични и материални ценности. Тъй като след 02.10.2017г., Х. не се е явила в дружеството, нито е заплатила дължимите от нея суми по установените липси, на 03.09.2018г. „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД подало до PC-Дупница заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1805/2018г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми. Срещу така издадената заповед за изпълнение, Ц.Х. подала възражение в законоустановения срок.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата по първоначалния иск, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че съгласно приложения към исковата молба трудов договор е била назначена в „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД на длъжност „Продавач-консултант", но реално е работила като дистрибутор на стоки, предлагани от дружеството в различни търговски обекти, като е ползвала негов лек автомобил, марка „Опел“, модел „Комбо“.

Ответницата по първоначалния иск оспорва твърдението, че е излязла в отпуск по болест преди приключване работата на комисията. Твърди, че 29.08.2017г., около 07:30 ч., преди началото на работния ден, уведомила прекия си ръководител Владимир Язовалийски, че в резултат на внезапно заболяване ще излезе в отпуск по болест. Същият й разпоредил да предаде лекият автомобил, заедно със стоката в него, на В.М.. В същия ден, около 10:30 ч., пред входа на МБАЛ „Свети Иван Рилски 2003“ ООД, Ц.Х. предала ключовете за автомобила на М., в присъствието на Б. Байраков. Колата, заедно със стоката в нея, била паркирана в съседство на болницата, на паркинга на магазин „Техномаркет“. Ответницата останала в болницата за да си довърши изследванията и да получи назначение за лечението.

Опис на вещите не е извършен, понеже ответницата не е имала съмнение в правилността на нареждането на прекия си ръководител. Едва след това е била назначена комисия, която да извърши инвентаризация на касовата наличност, съхранявана от ответницата. Не е издавана заповед за инвентаризацията на стоковата наличност, нито за инвентаризация на машини. Ответницата не е присъствала на посочените в исковата молба инвентаризации. От приложения към исковата молба инвентаризационен опис е видно, че счетоводната наличност напълно съответства на фактическата такава, с изключение на т. 26 и т. 27, където е установен излишък. Счита, че незаконосъобразно й е разпоредено да предава стоково-материални ценности и лек автомобил, без да се състави приемо-предавателен протокол.

Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД, е подал отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същия. При условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на вземането по насрещния иск с дължимото от Ц.Х. обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, в размер на брутното й трудово възнаграждение за един месец, поради дисциплинарното й уволнение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетия като доказателство по делото трудов договор № 1074/23.01.2017г., ответницата била в трудово правоотношение с ищеца „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД, на длъжност „Продавач-консултант", с място на работа: офис в гр. Благоевград. Конкретните права и задължения на ответницата като работник са посочени в приложената длъжностната характеристика, която тя е получила и подписала на 23.01.2017г.

Видно от приетата като доказателство Заповед № 2956 А/29.08.2017г., допълнена със Заповед № 2956 Б/29.08.2017г. на управителя на ищцовото дружество, с нея била назначена комисия в състав: Владимир Язовалийски-Инспектор търговия-председател, Теодора Карабельова-Технически секретар и Б. Байряков-Супервайзър-членове, на която било възложено да извърши инвентаризация на стоково-материалните ценности и касовата наличност, съхранявани от Ц.Х., в качеството й на продавач-консултант.

За констатациите от инвентаризацията са съставени инвентаризационен опис и два протокола за излишъци и липси от 29.08.2017г., приложени към исковата молба и приети като доказателства по делото, видно от които комисията е установила липси на стоки в размер на 1074.45 лева и на движими вещи (машини) в размер на 960.00 лева, подробно описани в изброените документи.

Видно от приетите като доказателство по делото два броя приемо-предавателни протоколи от 31.03.2017г., съответно от 01.06.2017г., Ц.С.Х. е приела от представител на „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД два броя кафе-машини:

Кафе-машина „Аскасо“, с № 142667 и Кафе-машина „Аскасо“, с № 135023.

Ответницата е оспорила автентичността на подписите, положени от нея в двата приемо-предавателни протоколи, във връзка с което съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на истинността им и е назначил съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице К. дава категорично заключение, че подписите, положени в графа „Приел“ на приемо-предавателни протоколи от 31.03.2017г., съответно от 01.06.2017г., са положени от Ц.С.Х., поради което съдът приема, че оспорването не е доказано и документите са автентични.

Видно от приетите като доказателство по делото два броя болнични листове, Ц.С.Х. е била в отпуск по болест за периода от 29.08.2017г. до 11.09.2017г.

Видно от представеното с исковата молба и прието като доказателство по делото „Искане по чл. 193, ал. 1 от КТ“, управителят на „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД е поискал от Ц.Х. обяснения за неявяването й на работа в продължение на 25 последователни работни дни, в периода от 02.10.-03.11.2017г., както и за установените при инвентаризацията липси на стоки и машини. Искането е получено от ответницата по първоначалния иск лично на 08.11.2017г., видно от приложената разписка от куриерска фирма.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 3455/02.04.2018г., работодателят, на основание чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 187, т. 1, предл. 3, т. 8 и т. 9, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от КТ, е наложил на Ц.Х. дисциплинарно наказание „уволнение" за неявяване на работа в продължение на 25 работни дни в периода от 02.10.2017г.-03.11.2017г. и установени липси на стокови наличности, поверени на служителката в качеството й на „продавач-консултант“. В заповедта е посочено, че на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, уволненият служител дължи на дружеството обезщетение в размер на БТВ за един месец, а именно 551.54 лв.

Видно от приложеното известие за доставяне (обратна разписка), ответницата е получила заповедта лично на 10.04.2018г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля В.Л.М., който дава показания чe заедно с ответницата работили в „БАЛКАМ ГРУП" ЕООД. Споделя, че след като било разпоредено да й се направи ревизия, Ц.Х. излязла в болнични. Спомня си, че бащата на Ц.Х. му предал ключовете от служебния автомобил на паркинга на магазин „Лидл“ в гр. Дупница, понеже по това време тя била в болница. Негов колега-Б. *** до Дупница с друга служебна кола, взел ключовете и закарали служебния автомобил, който до тогава бил поверен на Х., в офиса на дружеството в гр. Благоевград. Там отворили колата и започнали да изброяват стоката. На проверката присъствали Владимир Язовалийски, Теодора Карабельова и Б. Байряков, които описвали стоката, която свалят от колата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца суми в общ размер на 2 034.45 лева, от които: за липса на стоки в размер на 1074.45 лева и липса на движими вещи (машини), в размер на 960.00 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1061/03.09.2018г. по ч.гр.д. № 1805/2018г. на ДРС, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението (03.09.2018г.) до окончателното плащане. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите, причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от КТ - тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По-строга е отговорността на отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения /чл.207, ал. 1, т. 1 от КТ/, а при липси - в пълен размер /чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ/.