Решение № 10753 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10753 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110162274 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на М. Д. Д. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ищецът извежда съд на ЧСИ Ст, като длъжник по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

55363/2010 г., СРС, 67 с-в, за следните суми: 6272 лв. – главница, 8835,40 лв. законна лихва за периода 12.11.2010 г. до 06.05.2024 г.,1009,08 лв. неолихвяеми вземания и 89,63 лв. – присъдени разноски и 1678,03 лв. разноски по изпълнителното дело, като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. делосрещу длъжника М. Д..

Твърди, че последното изпълнително действие, с което е прекъсната давността, е направено с молба от 03.09.2013 г. Твърди, че след това в продължение на 2 години взискателя не е поискал извършване на други изпълнителни действия, като едва на 03.07.2017 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, но към посочения момент изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради перемпция, считано от 04.09.2015 г., поради което извършваните изпълнителни действия след настъпване на перемцията следва да се считат за невалидни като извършени по несъществуващо изпълнително дело, поради което и те не са годни да прекъснат погасителната давност. Твърди също така, че считано от 27.03.2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело поради цесия, за която длъжникът не е уведомен, като това е станало на 08.05.2018 г. Посочва, че с изтичане на 51 годишен давностен срок се погасяват всички установени по съдебен ред вземания. Въз основа на посоченото поддържа, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 03.09.2013 г. и предвид ТР 2/26.8.03.2023 г. по тълк. д. 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, че погасителна давност не тече докато е образуван изпълнителни процес до 26.06.2015 г., поради което и поддържа, че вземането е погасено по давността на 04.09.2020 г., поради което ищецът счита, че вземанията са погасени по давност. Твърди, че с молба от 17.02.2021 г. от страна на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискано извършване на изпълнителни действия, но към посочения момент давността вече е изтекла, поради което вземането не може да бъде изпълнявано принудително. Сочи, че извънсъдебно на 11.03.2024 г. се е позовал на погасяване на процесното вземане по давност пред взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, но взискателят не е приел възражението за давност като е посочил, че то е от компетентността на съда и е посочил, че дължимият размер на сумите е 16237,60 лв., но според справка от ЧСИ Стоян Якимов общия размер на дължимите суми по изп. дело е 17848,07 лв. Моли съдът да признае, че посочените суми са погасени по давност. Претендира разноски за водене на делото.

Ответникът е уведомен и в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с които оспорва иска като неоснователен. Оспорва иска като частично недопустим по отношение на сумите от 1678,03 лв., представляващи такси по ТТРЗЧСИ по изп. дело 948/2011 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, тъй като посочените разноски не са предмет на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и въз основа на посоченото моли съдът да прекрати делото в посочената част. Поддържа, че съобразно постановките на ТР по тълк. д. 2/2013 г. ОСГТК на ВКС давността се прекъсва със всяко отделно изпълнително действие, независимо дали е поискано от взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ, но съгласно ТР по тълк. д. 3/2020 г. ОСГТК постановките на новото тълкувателно решение започват да се прилагат едва от 26.06.2015 г. занапред, а за образувани преди това изпълнителни дела се прилага ППВС 3/1980 г., където е посочено, че давност не тече докато трае изпълнителни процес относно вземането. Твърди, че след 26.06.2015 г. взискателят е предприел следните изпълнителни действия: на 03.07.2017 г. старият взискател ОББ е поискала извършване на запор на банковите сметки на длъжника и насрочване на опис на движимите вещи на длъжника, на 25.10.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запор по банковите сметки на длъжника в ОББ, но е посочено, че по сметката няма достатъчна наличност; на 29.01.2019 г. взискателят е поискал налагане на запор върху активите на длъжника; на 17.02.2021 г. е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Те Дже Зираат Банкасъ - клон София“; на 16.11.2022 г. е поискано извършване на справка в РБСС към БНБ и налагане на запор върху установените банкови сметки на длъжника; на 07.12.2022 г. е поискано от взискателя налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска Банка“ АД; на 02.11.2023 г. е поискано извършване на справка в РБСС към БНБ и ТП на НОИ и налагане на запори върху трудови възнаграждения на длъжника; на 28.08.2024 г. съдебният 2 изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника при Банка ‚ДСК“ и запор върху вземанията по трудово възнаграждение от СОТ СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА ЕООД; на 02.10.2024 г. от страна на съдебния изпълнител е изпратено запорно съобщение до „Общинска Банка“ АД, с която се налага запор върху вземанията по всички сметки на длъжника открити при банката. Изрично подчертава, че дори искането да бъде извършено определено изпълнително действие, отправено към съдебния изпълнител прекъсва давността, тъй като взискателят не може да извършва сам изпълнителни действия. Моли съдът да вземе предвид и спиране на давността на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.) за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Предвид посоченото поддържа, че не е изтекъл 5-годишния срок за погасяване на вземанията по давност и съответно предявеният иск е неоснователен. Моли съдът да присъди разноски на ответника на основание чл.78, ал.8 ГПК. Оспорва адвокатското възнаграждение на насрещната страна като прекомерно, в случай, че надвишава минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване погасяване по давност на сумите по изпълнителен, издаден по ч.гр.д. 55363/2010 г., СРС, 62 с-в., за следните суми: 6272 лв. главница, 8835,40 лв. – законна лихва за периода 12.11.2010 г. до 06.05.2024 г.,1009,08 лв. – неолихвяеми вземания и 89,63 лв. – присъдени разноски., за които е образувано изп.д. № 948/2011 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег.

№ 844 на КЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предвид изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти – с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. С 3

Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на заповедното производство, са настъпили факти – с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Видно от представеното копие на изп.д. № същото е образувано по молба на взискателя „Обединена Бълграска Банка“ АД от 14.03.2011 г. Към молбата е приложен процесният ИЛ от 03.01.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 55363/2010 на СРС, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 29.12.2010 г. по цитираното ч.гр.д.

От приобщените по делото материали се установява, че ПДИ до ищеца М. Д. за изпълнение на задължението по ИЛ, въз основа на който е образувано изп.д. изп.д. № в, е получена от него лично на 27.04.2011 г., следователно процесната ЗИ по чл. 417 ГПК в влязла в сила на 28.05.2011 г. По изложените съображения, съдът намира, че релевантно по настоящото дело е настъпване единствено на факти и обстоятелства след тази дата.

Съобразно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Съгласно чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл. 116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Доколкото, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС (така Тълкувателно решение 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС), то периодът изминал до 26.06.2015 г., не се зачита за релевантен за погасяване на задължението по давност при наличие на образувано и неприключило изпълнително производство.

На следващо място, съдът споделя трайната практика на ВКС, изразена в Решение по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, Решение по гр. д. № 1030 по описа за 2022 г. на IV г. о. на ВКС, Решение по гр. дело № 1767 по описа за 2023 на IV г. о. на ВКС, Решение № 50009 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 3865/2021 г. на III г. о. на ВКС, в които се посочва, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща 4 страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, прекъсва давността.

Такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af431ee5-7b21-461b-a457-41407e61aee7