Присъда № 26 от 25.11.2021, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 26/25.11.2021г. по н.о.х.д. № 955 по описа на Добричкия районен съд за 2020г.

Срещу подсъдимия А. К. /***/ е повдигнато обвинение за това, че : в периода от 05.09.2018г. до 22.04.2019г. в гр. Д. /при 4 бр. разговори по мобилно устройство, при което пострадалата се намирала в гр. Д./, при условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на В.С.

К. от гр. Д., като заканванията са могли да възбудят основателен страх от осъществяването им, както следва:

На 05.09.2018г. казал на В.С. К., че ще я изгори, изричайки на английски език „***.“.

На 21.04.2019г. казал на В.С. К., че ще я убие, изричайки на английски език „***.“.

На 22.04.2019г., около 00,30 часа, казал на В.С. К., че ще я убие, изричайки на английски език „***.“.

На 22.04.2019г., около 11,30 часа, казал на В.С. К., че ще я убие, изричайки на английски език „***.“ – престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с aл. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК; на 22.04.2019г. в гр. Д. /при разговор по мобилно устройство с В.С. К., при което пострадалата Н. В. В. присъствала на този разговор и се намирала в гр. Д./ се заканил с убийство на Н. В. В. от гр. Д. - казал на В.С. К., че ще *** /Н.В./, изричайки на английски език „*** ***.“, като заканването е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с aл. 1 от НК; на 22.04.2019г. в гр. Д. /при разговор по мобилно устройство, при което пострадалият се намирал в гр. Д./ се заканил с убийство на С. М. В. от гр.

Д. - казал на В., че ще го ***, изричайки на английски език „***, ***.“, като заканването е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с aл. 1 от НК.

Преди даване ход на съдебното следствие В. С. В., С. М. В. и Н. В. В., чрез адвокат Д. Ч. са направили искане за конституиране в качеството на частни обвинители в съдебното производство, като с протоколно определение от заседание, проведено на 09.07.2021г. са конституирани като такива.

В съдебно заседание представителят на ДРП поддържа повдигнатите обвинения и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вменените му престъпления.

Представителят на ДРП предлага на подсъдимия А. К. да бъде наложено наказание по смисъла и реда на чл. 54 ал. 1 от НК, като за 1 престъплението извършено при условията на продължавано престъпление да се определи наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, а за останалите две престъпления шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК се прави искане за определяне на общо наказание, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Повереникът на частните обвинители В. С. В., С. М. В. и Н. В. В. се солидализира с изложените от представителя на държавното обвинение съображения по отношения на определяне на наказанието на подсъдимия.

Процесуалният представител на подсъдимия, пледира за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно се поддържа искане за налагане на минимално наказание при съобразяване със законовите разпоредби.

Подсъдимият не се явява.

След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. К. е румънски гражданин, живущ в Република Р., област К., с. К., ул. „***.

Пострадалата В. С. В. от гр. Д. работела в Република Р. през лятото на 2016г. Там на 16.06.2016г. двамата се запознали чрез общ приятел свидетелката Н.С., също от гр. Д..

След запознанството им отношенията между А. К. и В.В. станали близки.

На 20.04.2017г. двамата сключили граждански брак в Р., в населеното място, където живеел подсъдимият. След брака пострадалата започнала да носи името В.С. К.. Към момента на сключване на гражданския брак, тя вече била бременна.

На 17.05.2017г. в гр. Д. В. К. родила момиче - Н. А. К. . Отношенията между двамата съпрузи били добри.

Малко след раждането на детето, подсъдимият К. отишъл да работи на кораб за период от около 5 месеца.

След това семейството живеело в гр. Д., в апартамент в ж.к. „***.

Живеели заедно със С. М. В. и Н. В. В. - родители на В. К.. Общуването между подсъдимия и В. К., В. и В., се осъществяло на английски език, като всички разбирали разговорно добре този език и нямали затруднения да комуникират. Всички фрази и думи на английски език били разбирани по значение от всички, които са ги възприели, и то в момента на възприемането им.

Началото на 2018г. настъпила промяна в отношението на подсъдимия 2 към неговата съпруга В. К.. Двамата започнали периодично да се карат.

Подсъдимият все по - често употребявал алкохол, извън рамките на допустимото.

На 07.05.2018г. подсъдимият А. К. започнал работа в Р., гр. К..

Месец юли 2018г., В. К. заедно с детето Н. К. се преместила при своя съпруг в Р., в семейна къща на подсъдимия в с. К., ул. „***. В. К. смятала, че отиват окончателно в Р., където с подсъдимия да живеят като семейство.

Подсъдимият А. К. , обаче, продължавал да се държи агресивно към своята съпруга, обиждал я, критикувал я всекидневно, системно употребявал алкохол.

На 11.08.2018г., след употреба на алкохол, подсъдимият осъществил и физическо насилие /***/ спрямо В. К.. Това станало причина, родителите на В. К., да я вземат с детето в гр. Д..

Непрекъснатите скандали се отразили негативно върху емоционалното състояние на В. К., поради което последната започнала да посещава психолог Б.Г. в гр. Д..

В следващите седмици често имало скандали по телефона между подсъдимия и неговата съпруга. Телефонните разговори се осъществявали чрез мобилната мрежа, но в повечето случаи двамата говорили чрез месинджър на социалната мрежа „Фейсбук“.

Така вечерта на 04.09.2018г. А. К. и В. К. се скарали сериозно. В този момент подсъдимият бил в Р., а пострадалата в нейния дом в гр. Д..

Подсъдимият А. К. решил да тръгне за гр. Д., като за целта потеглил с лек автомобил. В ранните часове на 05.09.2018г. той пристигнал в гр. Д., като без предупреждение се запътил към жилището в ж.к. „***“. Около 02.50 часа на 05.09.2018г. подсъдимият А. К. започнал да звъни на входната врата на апартамента. В този момент вътре били В. К., Н.В. и Н. К.. Н.В. отворила вратата на подсъдимия и със страх го допуснала в апартамента, за да разговарят. Свидетелят Н.В. и подсъдимият А. К. разговаряли в едната стая на спокоен тон, докато свидетелят В. К. и детето били в другата стая. По някое време В. К. отишла при съпруга си и майка си. Веднага тонът на подсъдимия се променил, като започнал да се държи предизвикателно. Станало ясно, че разговорите няма да доведат до благоприятен развой, след което около 03.44 часа подсъдимият си тръгнал. Слязъл пред блока, качил се в лекия си автомобил и потеглил в посока Р.. Малко след това, все още в ранните часове на 05.09.2018г., докато пътувал към Р., подсъдимият позвънил по телефона чрез месинджър на В. К.. А. К. нападнал вербално съпругата си с обиди и закани. Подсъдимият казал на В. К. следните думи: „***!“, изречени на английски език „***“ . Малко след това двамата затворили телефона, а подсъдимият се прибрал с превозното си средство в Р..

Отношенията между А. К. и В. К. не се подобрявали. Въпреки това В. К. решила да даде шанс на връзката им в името на детето. За много кратки 3 периоди в края на 2018г. и в началото на 2019г. двамата отново живели заедно в Р., но през цялото време конфликтите между тях не спирали.

Подсъдимият продължавал системно да употребява алкохол, извън нормалните граници.

През месец април 2019г. В. К. казала на съпруга си, че не може повече да живее по този начин. Пострадалата от доста време обмисляла да поиска развод. Двамата говорели по телефона периодично, но подсъдимият обикновено се държал вербално агресивно. Така на 21.04.2019г. В. К. била в дома си, където възнамерявала да отбележи именния си ден, тъй като на посочената дата бил религиозният празник Цветница. В жилището в ж.к.

„***“ В. К. била със своите родители и дъщеря си. Различни периоди от време на празника при тях прекарали и Н.С., И. К., Я.В., М. М. Р..

В същото време подсъдимият бил на работна командировка в Н.. Около 18.00 часа, той позвънил по телефона чрез месинджър на съпругата си, като бил много ядосан. Подсъдимият казал на В. К., че ще я убие, а също така и семейството й, изричайки на английски език думите „***.”.

Малко след това двамата затворили телефона, но подсъдимият продължил да звъни на съпругата си, която не приемала обажданията му.

Около 00.26 часа, вече на 22.04.2019г., при поредно позвъняване по телефона чрез месинджър от страна на А. К. , В. К. решила да вдигне и да се опита да разговаря с него. Подсъдимият отново започнал с обидни словоизлияния и заплахи към своята съпруга. В. К. от своя страна извикала при себе си майка си Н.В. и Н.С., за да могат и те да чуят думите на подсъдимия. Свидетелят С. дори успяла да заснеме видео-клип с видео и звук, на който се чували думите на А. К. . При този разговор, който бил включен на високоговорител, подсъдимият казал на В. К., че ще я убие, а също така ще *** /Н.В./ и цялото им ***, изричайки на английски език думите „***, *** ***”. Ha тази закана присъствала и Н.В., спрямо която като майка на В. К., на практика също била отправена цитираната закана. Н.В. възприела непосредствено думите на подсъдимия и разбрала техния смисъл. Именно поради това деянието на А. К. е съставомерно и по отношение на заканата му спрямо Н.В.. Малко след това разговорът бил прекратен.

Около 11.30 часа на 22.04.2019г. подсъдимият отново позвънил на съпругата си, този път по мобилната мрежа, и за пореден път казал на В. К., че ще я убие, като използвал думите „***!“, изречени от него на английски език. Подсъдимият, който все още бил в Н., позвънил на съпругата си от абонатен номер +***, който той използвал, на телефон +***, който тя използвала. В. К. се разплакала и разтреперила, след което се обадила на майка си и й казала, че много се страхува, тъй като А. К. скоро щял да пътува от Н. към Р.. Н.В. посъветвала дъщеря си да се обърне към Районен съд Добрич, след което още на посочената дата В. К. подала молба до съда по реда на Закона за защита от домашното насилие. Веднага след това В. К. и С.В. потеглили с лек автомобил към Р., откъдето да вземат лични вещи на 4 пострадалата и детето, преди подсъдимият да се е върнал от Н.. Успели навреме на вземат вещите си, след което С.В. и дъщеря му В. К. се върнали в гр. Д.. В. тъкмо бил паркирал автомобила в гаража си в близост до жилището в ж.к. „***“. Било около 20.00 часа на 22.04.2019г. В този момент подсъдимият позвънил по мобилния си телефон на В.. А. К. се обадил от абонатен номер +***, който също използвал, на личния абонатен номер на В.

+***. Подсъдимият попитал В. дали е ходил в дома му днес. След положителен отговор А. К. казал на С.В. „***!“, изричайки на английски език думите „***, ***.”. В. след малко затворил телефона и се прибрал в дома си.

При това деяние подсъдимият бил с неустановено по делото местонахождение - вероятно в Н. или Р.. Всички деяния на подсъдимия са довършени в гр. Д., поради което гр. Д. е мястото на извършване на престъпленията. Този извод следва от това, че пострадалите са се намирали в гр. Д., когато са възприели отправените спрямо тях закани по телефона.

Следващите дни подсъдимият продължавал да звъни на съпругата си, но тя вече не му вдигала. След 22.04.2019г. двамата почти не общували вербално. Било заведено гражданско дело за развод на съпрузите, което било проведено в Районен съд – гр. Генерал Тошево. В края на 2019г. влязло в сила съдебно решение, по силата на което бракът между тях бил прекратен, а В. К. започнала да носи отново моминското си име В. С. В..

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от: показанията на разпитаните по делото свидетели, В. С. В., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК, С. М. В., прочетени на основание чл.

281 ал. 5 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 2 предложение последно от НПК, Н. В. В., показанията на свидетелите Я. С. В., Н. С. С., М. М. С. Р. С., Б. И. Г., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК, които са последователни, логични и непротиворечиви и които съдът кредитира като правдиви, еднопосочни и безпротиворечиви, заключението на вещото лице по техническата експертиза, като безпристрастно и компетентно дадено.