Определение № 15357 от 13.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15357 гр. София, 13.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508271 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С.Д., процесуален представител на И. Д. Г. срещу определение № 18178/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 44046/2022 г. на СРС, ГО, 52 състав, с което е оставена без уважение молба вх.№ 276442/29.08.2024 г. по чл. 248 ГПК за изменение в частта на разноските на постановеното по делото решение №15328/08.08.2024 г.

В жалбата се твърди, че съдът, разглеждащ исковото производство, следва да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство.

Поддържа се, че доколкото предявените искове били частично отхвърлени, то длъжникът, респ. неговите процесуални представители по реда на чл.38 ЗА, имат право на разноски и за заповедното производство. Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на частната жалба, с който оспорва същата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

1

С влязло в сила решение №15328/08.08.2024 г. по гр.д. № 44046/2022 г. на СРС, ГО, 52 състав, е признато за установено по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против И. Д. Г., ЕГН **********, иск по чл.

422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 852.80 лева, представляваща главница за топлинна енергия и дялово разпределение и за периода от 28.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.04.2021 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1371.04 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 27.04.2018 г. С решението е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 72.95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 201.44 лева. Съобразно изхода на спора, разноски са присъдени и на двете страни съразмерно с отхвърлената и уважената част от иска. В полза на процесуалния представител на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение само по исковото производство по реда на чл.38 ЗА.

С молба вх.№ 276442/29.08.2024 г. на адвокат С.Д. е поискано от първоинстанционния съд изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за процесуално представителство по заповедното производство в размер от 164,77 лв. В молбата се твърди, че адв. Д. е била процесуален представител на ответника в заповедното производство и депозирала от негово име възражение по чл. 414 ГПК, и предвид че исковете били частично отхвърлени, имала право на адв. възнаграждение за заповедното производство, каквото не й било присъдено с решението, поради което молят за неговото допълване.

С определение № 18178/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 44046/2022 г. на СРС, ГО, 52 състав, молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение от първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав намира, че ответникът /неговия процесуален представител в хипотезата на представителство по реда на чл.38 ЗА/ няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено възражение в случаите, в които се е стигнало до исково производство, по което страната е била представлявана от адвокат /в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, I Т.О., Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС, II Т.О. и др./.

В настоящият случай след подадено възражение от длъжника в рамките на заповедното производство се е стигнало до образуване на исково производство, по което в полза на процесуалния представител на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ето защо и адв. С.Д. няма право на присъждане на отделно адвокатско възнаграждение по заповедното производство, като е ирелевантно 2 в случая, че ответникът е представляван от друг адвокат в рамките на исковото производство – това е избор, който ответникът е упражнил и който не може да рефлектира върху обстоятелството, че при образувано исково производство след проведено заповедно производство, разноски за адвокат на ответника се следват само в рамките на исковото производство.

Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 18178/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 44046/2022 г. на СРС, ГО, 52 състав .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3