Определение № 6523 от 20.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6523 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502764 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. В. Г. с ЕГН ********** и С. Л. Г. с ЕГН ********** против определение № 48595/24.11.2025г. по гр.д. № 9445/2025г. на СРС 140 състав, с което производството е прекратено поради липсва на правен интерес.

С обжалваното определение, постановено по гр.д. № 9445/2025 г. по описа на СРС, 140 състав, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, образувано по искова молба с вх. № 56764/17.02.2025 г., подадена от Д. В. Г. и С. Л. Г. против И. Ц. Б., с която е предявен иск за обявяване за окончателен на предварителен договор относно съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД18-10/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село Чепинци, район Нови Искър, ***, с площ от 1480 кв.м.

В определението е прието, че страните са сключили на 22.02.2024 г. договор с нотариална заверка на подписите, озаглавен като предварителен договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, по силата на който са постигнали съгласие процесният имот да бъде разделен на два самостоятелни поземлени имота, като ищците придобият изключителна собственост върху УПИ XX-116 с площ от 600 кв.м., а ответникът върху УПИ V-116 с площ от 880 кв.м. Съдът е приел, че независимо от наименованието му, договорът по своето съдържание представлява договор за доброволна делба, сключен в изискуемата от закона форма, поради което с подписването му е настъпил вещнопрехвърлителен ефект, като е необходимо единствено отразяване на новообразуваните имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри. Изложени са съображения, че при тези данни ищците следва да обосноват правен интерес от предявения иск за обявяване на договора за окончателен. Допълнително съдът е констатирал по служебен път, че между същите страни е образувано друго производство – гр.д. № 6853/2025 г. по описа на СРС, 76 състав, по иск за делба на същия имот, предявен с искова молба с вх.

1

№ 39749/05.02.2025 г. С оглед на тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от водене на настоящото производство и на основание чл.

130 ГПК е прекратил делото.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, като са изложени доводи, че изводът на съда, че се касае за договор за доброволна делба е неправилен, тъй като въпреки наличието на скица-проект от 04.06.2024 г. на АГКК, предвиждаща разделяне на поземления имот с идентификатор *** на два нови имота с проектни идентификатори *** и ***, това разделяне не е отразено в кадастралната карта поради липса на подписан окончателен договор между страните. Твърди се, че именно отказът на ответника да подпише договор за доброволна делба обуславя правния интерес от предявяване на иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, с оглед постигане на уговореното разпределение на собствеността върху новообразуваните имоти. Излага се, че дори да се приеме, че договорът има характер на окончателен, съдът е следвало да се произнесе по същество с решение, а не да прекратява производството. Оспорва се и изводът на съда за липса на правен интерес поради наличие на висящо производство за делба, като се поддържа, че двете производства имат различен предмет и различни предпоставки за уважаване на исковете, поради което не се изключват взаимно. Посочва се, че ищецът разполага с правото да избере вида на търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.

Навеждат се доводи, че производството по делба е спряно с оглед изхода на настоящото дело, тъй като при уважаване на иска за обявяване на договора за окончателен съсобствеността между страните ще бъде прекратена и ще отпадне правният интерес от делбата. Поддържа се, че самото наличие на висящо делбено производство не обуславя липса на правен интерес от предявения иск, тъй като двата иска представляват различни способи за защита на правата на ищците. В заключение се твърди, че с постановеното определение се препятства правото на защита на ищците като страна по договора от 22.02.2024 г., поради което се иска неговата отмяна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид материалите по делото и изложените от страните доводи, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

След служебна справка в ЕИСС /съдът прилага служебно копия от предявените искове молби/ се установява, че:

На 05.02.2025г. е предявена искова молба за делба от С. Г. и Д. Г. срещу И. Б., въз основа на която е образувано гр.д. № 6853/2025г. по описа на СРС. В исковата молба се твърди, че между Д. В. Г., С. Л. Г. и И. Ц. Б. съществува съсобственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, одобрени със Заповед № РД-18-10/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на 2

АГКК, находящ се в село Чепинци, район Нови Искър, ул. ********, с площ от 1480 кв.м., при квоти 15/37 идеални части за ищците и 22/37 идеални части за ответника.

Излага се, че съсобствеността е възникнала въз основа на нотариален акт за покупкопродажба № 158, том III, рег. № 6744, дело № 478 от 2023 г., с който ответникът е прехвърлил на ищците 15/37 идеални части от имота, както и въз основа на нотариален акт № 150, том I, дело № 135/1987 г., удостоверяващ правата на ответника върху останалите 22/37 идеални части. Посочва се, че между страните е сключен на 22.02.2024 г. договор с нотариална заверка на подписите за промяна на граници на урегулиран поземлен имот и прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, с който е уговорено разделяне на имота чрез изменение на подробния устройствен план и образуване на два нови урегулирани поземлени имота, съответно с площ 880 кв.м. и 600 кв.м., които да преминат в изключителна собственост на страните съобразно уговореното разпределение. Твърди се, че проектът за изменение на подробния устройствен план е одобрен със Заповед № РНИ24РА50-56 от 17.04.2024 г. на Столична община, район „Нови Искър“, влязла в сила, както и че е изготвена скица-проект № 15-567955-04.06.2024 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София за разделяне на имота на два самостоятелни поземлени имота с проектни идентификатори *** с площ 600 кв.м. и *** с площ 880 кв.м. Поддържа се, че въпреки постигнатото съгласие и предприетите действия по изменение на регулацията и кадастралната карта, ответникът отказва да подпише окончателен договор, поради което съсобствеността не е прекратена. С оглед на това ищците твърдят наличие на правен интерес от предявяване на иск за съдебна делба на имота при посочените квоти, като искат делбата да бъде извършена чрез реално разпределение съобразно уговореното между страните в договора от 22.02.2024 г. и предвиденото в скицата-проект разпределение на новообразуваните имоти, като в общ дял на ищците бъде поставен поземлен имот с проектен идентификатор ***, а в дял на ответника – поземлен имот с проектен идентификатор ***.

Производството по иска за делба е спряно до постановяване на окончателно решение по гр.д. №9445/25г., по което е постановено обжалваното определение.

На 17.02.2025г. С. Г. и Д. Г. са предявили срещу И. Б. искова молба за обявяване на окончателен на предварителния договор за промяна на границите на УПИ и прехвърляне на собственост по смисъла на чл.15, ал3. ЗУТ.

В тази искова молба също се твърди, че между Д. В. Г., С. Л. Г. и И. Ц. Б. съществува съсобственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-10/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в село Чепинци, район Нови Искър, ул.

********, с площ от 1480 кв.м., при квоти 15/37 идеални части за ищците и 22/37 идеални части за ответника. Излага се, че съсобствеността е възникнала въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 158, том III, рег. № 6744, дело № 478 от 2023 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, с който ответникът е прехвърлил на ищците 15/37 идеални части от имота, както и въз основа на нотариален акт № 150, том I, дело № 135/1987 г. от 22.01.1987 г. на I 3 нотариус при Районен съд, София, удостоверяващ правата на ответника върху останалите 22/37 идеални части. Поддържа се, че на 22.02.2024 г. страните са подписали предварителен договор за промяна на граници на урегулирани поземлени имоти и прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 15, ал. 3 ЗУТ с нотариална заверка на подписите, по силата на който са постигнали съгласие процесният имот, представляващ УПИ V-116 в кв. 74 по действащия регулационен план на село Чепинци, да бъде разделен на два нови урегулирани поземлени имота, а именно УПИ V-116 с площ 880 кв.м., оставащ в собственост на ответника, и УПИ XX-116 с площ 600 кв.м., оставащ в собственост на ищците при равни квоти между тях. Посочва се, че съгласно договора страните са се задължили в едномесечен срок след влизане в сила на заповедта за изменение на подробния устройствен план и нанасяне на промените в кадастралната карта и кадастралните регистри да сключат окончателен договор за промяна на границата и прекратяване на съсобствеността върху имота. Твърди се, че проектът за изменение на подробния устройствен план е одобрен със Заповед № РНИ24-РА50-56 от 17.04.2024 г. на Столична община, район „Нови Искър“, която е влязла в сила, както и че е изготвена скица-проект № 15-567955-04.06.2024 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София, предвиждаща разделяне на поземления имот на два самостоятелни поземлени имота с проектни идентификатори *** с площ 600 кв.м. и *** с площ 880 кв.м., съответстващи на новообразуваните урегулирани поземлени имоти по договора. Излага се, че въпреки изпълнението на договорените предварителни условия ответникът отказва да подпише окончателен договор, поради което за ищците е възникнал правен интерес да искат по съдебен ред обявяване на предварителния договор от 22.02.2024 г. за окончателен, като съдът постанови прехвърляне и разпределение на собствеността върху новообразуваните имоти съобразно уговореното между страните, а именно поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ 880 кв.м. да остане в собственост на И. Ц. Б., а поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ 600 кв.м. да премине в собственост на Д. В. Г. и С. Л. Г. при равни квоти от по една втора идеална част.

На 13.10.2025г. И. Б. е предявил срещу С. Г. и Д. Г. иск за унищожаване поради грешка на нотариален акт за продажба на недвижим имот №158, т. трети, рег № 6744, д. № 478/2023г. на С.Т.. Ищецът по този иск твърди, че съгласно предварителния договор между страните се задължил да им прехвърли право на собственост от 400кв.м., част от ПИ, целият с площ 1480кв.м. С окончателния договор обаче им е прехвърлил 15/37 ид.части от процесния имот, които се разняват на 600 кв.м. Твърди, че се е съгласил да продаде 400кв.м., а не 600кв.м., както и че нотариалният акт не му е бил прочетен от нотариуса.

За да прекрати производството, първоинстанционният съд е приел, че по предявения иск за обявяване за окончателен на договор от 22.02.2024 г. липсва правен интерес, доколкото между същите страни вече е било образувано производство по иск за съдебна делба на същия недвижим имот, при което ищците са поискали прекратяване на съществуващата съсобственост чрез реално обособяване на същите два новообразувани имота, предмет и на договора, чието обявяване за окончателен се иска.

4

Следва да се посочи, че правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск и съдът следи служебно за неговото наличие във всяко положение на делото. Той се извежда от необходимостта спорното материално право да бъде защитено по търсения от ищеца съдебен ред, когато без тази защита правната му сфера би останала незащитена или би била защитена непълно. Не е налице правен интерес, когато търсената защита дублира вече избран и надлежно упражнен способ за постигане на същия правен резултат между същите страни и относно същото спорно правоотношение.