Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260130 от 19.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10190/2020
Вид
Решение № 260130
Подписан
19.01.2023
В сила
19.01.2023
Състав
ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….

Гр. София, ………………..2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IV- Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

НАТАЛИЯ

ЛАЛОВСКА при секретаря Светлана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело 10190 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 164290 от 30.07.2020 г. по гр. д. № 26751/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав, съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72721/2018 г. по описа на CPC, а именно: 1 005,29 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. до имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, ателие, аб. № 245834, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца; 130,91 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до 07.11.2018 г.;

21,19 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2015 г. до м.04.2018 г. и 0,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Недоволен от решението е останал ищецът „Т.С.“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения. По-конкретно поддържа, че ответницата е собственик на процесния имот за процесния период, поради което и дължи заплащане на суми за доставена от дружеството ТЕ на основание неоснователно обогатяване, тъй като ответната страна не е изпълнила задължението си на потребител на ТЕ за стопански нужди и не е сключила писмен договор с ищеца. Искането му към въззивната инстанция е да отмени решението на СРС и уважи предявенити искове изцяло.

Претендира разноски и юрк.възнаграждение.

Въззиваемата страна А.А.А. оспорва вззивната жалба в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна материалноправна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 415 ГПК и чл. 422 ГПК във вр.чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 415 ГПК и чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата като потребител на топлоенергия за небитови (стопански) нужди дължи на ищеца "Т.С."

EАД сумата 1 005,29 лв. - неизплатена главница, представляваща стойност на консумирана топлинна енергия за периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г. и 130,91 лв. – законна лихва за забава от 31.07.2018 г. до 07.11.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******, ателие, аб. № 245834, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2018 г. - датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата, сумата от 21,19 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода месец 10.2015 г. до месец 04.2018 г., и сумата от 0,62 лв. - лихва за забава плащането на главницата за дялово разпределение, с които суми ответницата се е обогатила за сметка на ищеца и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.11.2018 г. по ч.гр.д. № 72721/2018 г. на СРС, 40 с-в.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за небитови нужди като собственик на топлоснабден имот - ателие, находящ се в гр. София, ж.к. ******, ателие, аб. № 245834. Навежда, че за посочения процесен период ищецът доставил ТЕ на ответника, но последният не заплатил дължимата за това цена. Поддържа, че с ответника не е сключил договор за продажба на топлинна енергия за горепосочения имот. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал ТЕ в имота, поради което и се обогатили неоснователно със стойността на доставената ТЕ, а ищецът е обеднял с тази стойност. Ето защо ответникът следва да плати цената на доставеното количество ТЕ. Ответницата оспорва предявените искове. Признава, че е собственик на 1/4 идеална част от процесния имот въз основа на договор за дарение. Оспорва обаче някога да е ползвала имота. Твърди, че радиаторите в имота са демонтирани още през 90-те години на миналия век. Оспорва до имота да е доставяна топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.”

ЕООД, не е изразил становище по предявените искове.

Релевираните по делото отношения между страните се развиват в периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г. През посочения период отношенията се регулират от действащите към процесния момент ЗЕ /ДВ бр. 107/09.12.2003 г./ и съответните наредби за отчитане на ТЕ, за ползване на ТЕ, и за топлоснабдяване, както и общите условия (ОУ), изработени от ищеца и обвързващи него и неговите потребители, които не са възразили в срок срещу тях.

По делото няма данни и твърдения ответникът в срока и по реда на чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ(отм.) или на чл. 150, ал. 3 ЗЕ да е възразил срещу ОУ и да са подписани индивидуални споразумения за доставка на ТЕ между страните.

Ищецът освен производител на

ТЕ, извършва и пренос на същата, съгласно легалната дефиниция на § 1 т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.

129, ал. 1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на ТЕ на клиенти за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

От представените пред СРС писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за покупко продажба на жилище от 24.07.1997 г., сключен по реда на ЗОС процесния имот е придобит от наследодателя на ответницата А.М.А.. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, т. 3, рег.№

7086, дело № 442/2008 г. на нотариус № 379, с район на действие СРС В.П.А. дарява на дъщеря си /ответницата/ А.А.А. и на сина си М.А.А.при равни квоти собствената си ½ от процесния имот. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38, т. 2, рег.№ 9270, дело № 225/2009 г. на нотариус № 379, с район на действие СРС А.М.А. дарява на сина си М.А.А.собствената си ½ от процесния имот. Следователно при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ответницата А.А. е собственик на ¼ от процесния топлоснабден имот - ателие, находящо се в гр. София, ж.к. ******, и за процесния период и за него е открита партида аб. № 245834.

От заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Т.с.” ЕООД. Поради това, че сградата е била без отопление ТЕ за отопление на имота от радиатори, както и за сградна инсталация не е начислявана, а само за БГВ. Поради неосигурен достъп топлата вода е начислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140 л./ден за един човек съгл. чл. 69. ал. 2 от Наредба № 16-334. Вещото лице е посочило и че стойността на реално потребената топлинна енергия за процесния период - месец 05.2015 г. до месец 04.2018 г. възлиза на 1 769.42 лв. без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване. Не е спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди до горепосочения имот по чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение.

По делото се установява въз основа на горепосочените доказателства, че ответницата е потребител на ТЕ за стопански нужди, която й се доставя на горепосочения адрес на топлоснабдения имот. Според чл. 61 от Общите условия на "Т.С."

EАД на потребители за стопански нужди действали през процесния период купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.

И доколкото ответницата е бил собственик на ¼ ид.част от топлоснабдения имот към исковия период, то и настоящият съдебен състав на съда приема, че именно ответницата е била фактическия ползвател на имота в периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., респ. на доставената в него топлинна енергия, тя се е обогатила за този период, чрез спестяване на имуществени разходи, които е следвало да направи за доставените от ищеца стоки/услуги, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на стоката/услугата т.е. налице е обогатяване без основание и то за чужда сметка, като обогатяването на ответницата и обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт.

Ето защо, искът за стойността на потребената от ответницата в имота топлинна енергия е основателен за ¼ от сумата 1 769,42 лв., или сума в размер на 442,35 лв. и за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., според заключението на вещото лице - топлотехник.

Относно възражението на ответницата, че част от задължението е погасено по давност настоящият съдебен състав намира следното:

Давността за вземането за главница е тригодишна, тъй като същото е периодично /арг. чл. 111 б. „в“ ЗЗД/.

Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 15.11.2018 г.