Решение № 260007 от 05.04.2021, Районен съд - Дряново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260007 гр.Дряново, 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Дряновски районен съд, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател

: Е. Дишева при секретаря Кремена

Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 131 по описа за 2020 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

В исковата молба на

„***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.Б.Б., с пълномощник юрисконсулт М.С., съдебен адрес ***, ***, против Д.Р.Х. ***, се излага, че на 24.04.2017 г. между „***и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки Договорните разпоредби, кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „***му е предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се съгласил с факта на подписване на договора за кредит.

С подписването на договора кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 500 лв.

Сумата била предоставена в брой от кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя, който потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Договорната лихва за срока на договора била в размер на 98,63 лв.

Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва била в размер на 598,63 лв., които се заплащали на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 9,98 лв. Първата погасителна вноска била платима на 03.05.2017 г., а последната на 20.06.2018 г.

С подписването на договора за кредит, кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 25,00 лв., включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя, разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,42 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.

Кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя допълнителна услуга „Кредит у дома“, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой и събиране на вноските по кредита по местоживеенето на кредитополучателя. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверил, че разбира, че тази услуга е допълнителна и се предоставя по негово желание срещу определена в договора такса в общ размер от 454 лв. 30% от таксата или 136,20 лв. била равна на разходите, свързани с предоставянето на кредита в брой по местоживеенето му, а останалата част от таксата в размер на 317,80 лв., представлявала разходите на кредитодателя, направени за събиране на седмичните вноски по местоживеене на кредитополучателя. При подписване на договора страните постигнали съгласие тази такса да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Таксата за предоставяне на кредита по местоживеене в размер на 136,20 лв. била разделена на 60 бр. равни вноски, всяка в размер на 2,27 лв., а таксата за събиране на седмичните вноски по местоживеене от 317,80 лв., разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 5,30 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.

Така общата сума, която кредитополучателят дължал по договора за кредит била в размер на 1077,63 лв., включваща 500,00 лв. - главница, 98,63 лв. - договорна лихва, 25,00 лв. - такса за оценка да досие, 136,20 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене и 317,80 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на седмичните вноски по местоживеене, платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17,96 лв.

Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси в сроковете, указани в договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя. Крайният срок за издължаване по кредита бил на 20.06.2018 г. - датата на последната погасителна вноска, поради което вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми. На кредитополучателя било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на 97,13 лв., за периода от 31.05.2017 г. до 10.12.2019 г.

Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем. До момента била платена сума в размер на 89,00 лв., с която били погасени, както следва: 11,35 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене; 26,50 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на седмичните вноски по местоживеене; 2,10 лв. - такса за оценка на досие; 14,83 лв. - договорна лихва и 34,22 лв. - главница. Оставала дължима сума в общ размер от 1085,76 лв., от която 465,78 лв. – главница, 83,80 лв. - договорна лихва, 22,90 лв. - такса за оценка на досие, 124,85 лв. - такса за услуга “Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, 291,30 лв.

- такса за услуга “Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя и 97,13 лв. - обезщетение за забава.

На

01.07.2017 г. между „***“ АД и „***“ ЕООД, с предишно наименование „*** ***“ ООД, бил сключен Договор за цесия, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/24.04.2017 г., сключен между „***и Д.Р.Х. е прехвърлено в полза на

„***" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 01.08.2018 г. било подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2017 г., по силата на което „***“ АД е прехвърлило вземането в полза на “***“ ООД, ЕИК ***, сега “***“ ЕООД, което от своя страна е прехвърлило вземането в полза на „***“ ЕАД с ЕИК *** по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.

На 29.05.2019 г. длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на „*** ***“ ООД, „***“ АД и “***“ ЕООД с уведомителни писма с изх. №№ УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* и № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 29.05.2019 г., изпратени с известия за доставяне от страна на „***“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедентите. Писмата се върнали в цялост с отбелязване, че получателят отсъства. На 14.05.2020 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо три уведомителни писма с изх. №№

УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* и № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 14.05.2020 г. за извършените цесии, но писмото отново се върнало в цялост. Посочено е, че с получаване на исковата молба и приложените към нея уведомителни писма, ответникът следва да се счита за редовно уведомен за извършените цесии.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 436/2019 г. била издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и след указания на съда е предявен настоящият иск.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Д.Р.Х. дължи на „***”

ЕАД следните суми по договор за потребителски кредит № *********/ 24.04.2017 г.: 465,78 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2019 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането; 83,80 лв.

- договорна лихва за периода от 31.05.2017 г. до 20.06.2018 г.; 22,90 лв. - такса за оценка на досие за периода от 07.06.2017 г. до 20.06.2018 г.; 124,85 лв. - такса за услуга “Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 07.06.2017 г. до 20.06.2018 г.; 291,30 лв. – такса за услуга “Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 07.06.2017 г. до 20.06.2018 г. и 97,13 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.05.2017 г. до 10.12.2019 г. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски в размер на 350 лв.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на назначения особен представител на ответника. В срок е постъпил отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. На първо място се излага, че приложените към исковата молба уведомителни писма до длъжника не изхождали от първоначалния цедент по процесното иземане „***и не можело да се счете, че с връчването им длъжникът е уведомен за извършената цесия, поради което прехвърлянето на вземането нямало действие спрямо ответника, който имал правоотношение единствено с правоприемника на кредитора.

На следващо място се твърди, че клаузата за заплащане на такса за услугата “Кредит у дома” е неравноправна, тъй като удвоявала задължението на ответника и не била включена в ГПР.

Моли съда да отчете оформлението па ОУ към ДПК, което счита за противоречащо на закона. Дори да се приеме, че размерът на шрифта отговарял на изискването на чл. 5, ал. 4 ЗПК, липсата на отстояния между буквите правила текста труден за четене и още по-труден за осмисляне и информирано съгласие.

Същото касаело и текста на формуляра за кандидатстване за кредит. В този смисъл счита, че в ДПК и в приложените към него документи е допуснато нарушение на чл.

5, ал. 4 ЗПК, общите условия да се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Липсвал и Стандартен европейски формуляр по чл. 5, ал. 2 ЗПК.

Искането е съдът да отхвърли изцяло или частично предявения иск.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че на 24.04.2017 г. между

„***и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 500 лв. при уговорена лихва в размер на 98,63 лв. или общо дължима сума 598,63 лв., която заемополучателят се е задължил да върне на 60 седмични вноски. С подписването на договора за кредит, ответникът се е съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 25,00 лв., както и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 454 лв. По този начин общо дължимата сума е в размер на 1077,63 лв. която следва да се върне на 60 броя седмични вноски, 59 броя от които в размер на 17,97 лв., като последната шестдесета в размер на 17,40 лв., посочен в договора. Падежът на първата вноска, съгласно подписания между страните погасителен план е на 03.05.2017 г.,а на последната на 20.06.2018 г.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по договора за заем е отпусната сума в размер на 500 лв., при годишен лихвен процент 31,82 %, ГПР 48,10 %. Уговорена е дължима лихва в размер на 98,63 лв. или общо дължима сума 598,63 лв., която следва да се върне на 60 седмични вноски, всяка в размер на 9,98 лв., като падежът на първата е на 03.05.2017 г., а на последната на 20.06.2018 г.

Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя е в размер на е 1077,63 лв., включваща: главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 98,63 лв., такса оценка на досие в размер на 25,00 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ в размер на 454 лв. Сумата на двете такси е разделена на 60 броя равни седмични вноски, съответно 0,42 лв. за първата и 7,57 лв. за втората, които са прибавени към седмичните вноски, като по този начин са определени 60 седмични вноски, всяка в размер на 17,97 лв., като единствено последната шестдесета вноска е в размер на 17,40 лв.

Разпечатката съдържа 40 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af423456-9b12-4517-bc03-4ba8a976ac49